Taking Off / Излитане

http://www.imdb.com/title/tt0067820/?ref_=fn_al_tt_1
My rating: 7

I am not in Forman’s movies but definitely, if not with his first two, with this one he is able to catch the eye. Especially after his previous one in which he presented man’s life through the libido’s desires to light fires and of the firmen’s to put out fires like the libido put out with age.

Here age again is central theme. People say that every big producer should have done 80’s movie about the american teenagers or movie that shows a bathroom. In this we can see both things. How much the generations walk past each other, how much the adults do not remember their past and how much the present of their children is well known to them. Parents are always worried and will worry, that is the system in which we have decided to be. There is choice but is there any boldness?

This movie is not comical, not nasty, not joyful, not sad not strange, not boring, not traditional, not well known, maybe reminds of the opposite of all this but is not one of them. Definitely in it is hinted the talent of the producer which for now is staring deeply into the psyche of his personages and slightly is touching social questions which he will rise in hi next movies.

The movie is two-shifted, behind it is the music of the life, the different songs about different moments with different moods in them. It is innovative and it is interesting. But how is made that way I leave to your imagination.

 

Никак не съм навътре във филмите на Форман, но определено, ако не с първите си два, то с този успява да хване окото. Особено след предишния му, в който представи мъжкия живот през желанията на либидото да пали пожари и на пожарникарите да ги гасят, както гасне либидото с възрастта.

Тик възрастта отново е централна тема. Казват, че всеки голям режисьор трябва да е правил филм за 80-тарските американски тийнейджъри или филм, в който има сцени в баня. Ами в този има и двете неща. Доколко поколенията са тотално разминати, доколко възрастните не помнят миналото си и доколко настоящето на децата им е до доста добре познато. Родителите винаги се притесняват и ще се притесняват, такава е системата, в която сме решили да се пуснем. Избор остава, остава ли смелост обаче?

Филмът не е нито комичен, нито противен, нито весел, нито тъжен, нито странен, нито скучен, нито традиционен, нито добре познат, може би донякъде напомня положителните стойности на всичко това, но не е нито едно от тях. Определено в него се загатва таланта на режисьора, който за сега се вглежда дълбоко в психиката на героите си и леко засяга социални въпроси, които ще развие в следващите си филми.

Филмът е двуслоен, зад него звучи музиката на живота, различните песни за различните моменти с различните настроения в тях. Направено е иновативно и е интересно. Но как точно става това оставям на вашето любопитство.