A Man and a Woman / Един мъж и една жена

A Man and a Woman  

http://www.imdb.com/title/tt0061138/?ref_=rvi_tt

My rating: 9

A Man and a Woman: 20 Years Later  

http://www.imdb.com/title/tt0092130/?ref_=rvi_tt

My rating: 7

Often it goes like this - big love come into existence and it is unshared. Often it goes also like this - the feelings between (at least) two lovers are not the same and start at a different point.

People say that is harder for the man to live through separation rather than a woman. He felt it in the beginning weakly but with time the lack becomes a pain and the pain - in crisis. It was absolutely opposite for the woman. In the beginning she felt awfully but with time compared to man she got on her feet in searching another rogue.

For good or for bad this movie makes this stereotype in pieces by showing the more realistic variant of a such possible experience. Was it because of the refinement of a cinema woman and (surprisingly) of a race driver or it was because of the soberness of the producer - this is what I do not know - but the movie was very real, charming, romantic till its end. Was it because of the samba of Vinicius or because the love of a blond - this is what I do not know.

Both protagonists, step back in front of the ambition to take main role in life, find equal language which lead them to the natural end of such adventure. But right then, the feelings which run through us, guiding us as we are their marionettes take part; the feelings of which we are slaves. With them the expected end becomes hard to be predicted.

What about twenty years later? Who knows? Who knows where will lead us our life path. Will it make clear our desires or will present to us new ones. In every case such a try to predict this end grows pale in front of the present intensity of sensual forgetfulness and dottiness but stays very good model of thinking plots, real or not.

Често се случва така - да се зароди силна любов и тя да остане несподелена. Често се случва и така - чувствата в (най-малко) двамата влюбени да са различно силни и да се зародят в различно време. 

Казват, че мъжът по-трудно преживявал раздялата, отколкото жената. Усещал я в началото слабо, но с времето липсата се превръщала в болка, а болката - в криза. Обратното било за жената. В началото тя се чувствала ужасно, но с времето по-бързо в сравнение с мъжа се вдигала на крака, в търсене на следващия самец.

За добро или за лошо, филма разбива този стереотип, показвайки реалистичния вариант на едно такова възможно преживяване. Дали заради изтънчеността на една кинаджийка и (учудващо) на един автомобилен състезател, или поради трезвеността на режисьора - това не знам - но филма беше много истински, чаровен, романтичен до край. Дали заради самбата на Виницио или заради любовта на блондинката - това не знам.

И двамата главни герои, отстъпили пред амбицията да заемат първостепенна роля в живота, намират равностоен език, който ги води към естествения завършек на подобна авантюра. Тогава обаче, се намесват чувствата, минаващи през нас, направляващи ни сякаш сме техни марионетки; чувствата, на които сме роби. При тях очаквания край се превръща в непредвидим.

А двадесет години по-късно? Кой знае? Кой знае накъде ще ни отведе житейския ни път. Дали ще избистри желанията ни или ще ни представи нови. Във всеки случай опита за гадаене на такъв развой бледнее пред настоящата наситеност на чувствена забрава и изглупяване, но остава много добро постижение в желанието да станем съпричастни на случилото се. Също така е и добър модел за мислене на сюжети реални или пък не.