One More Dream / Още една мечта

My rating: 5

В моето подреждане на филми, в класация за най-добър български филм, този съм поставил под номер втори. Но в никакъв случай не мога да кажа, че си заслужава писането. Провокира ме едно единствено нещо. Претенцията да се направи лек и забавен филм, заснет най-вече в една стая.

Но, защото съм възпитан, ще започна с позитивното, което ще разширя с общ коментар за някои от останалите филми в конкурса (по-специално Джулай, Корпус за бързо реагиране, Пистолет, куфар и три смърдящи варела; за Аве и Чужденецът съм писал различни неща, на различни места).

Чудесно е да видим родната индустрия събудена и разсънена. Но след събуждането всяка сутрин обикновено следва плана за деня. Планът за българските филми е те да са добри. Поне така си мисля. Да не се получава така, че сякаш различни приятелски компании се събират и правят филмчета с непрофесионалните си камери. Щях да говоря за положителното - българското кино се е събудило и прави филм след филм. Весели филми, представящи добре познатото ни всекидневие. Но не го правят, както трябва. Кофти са фокусирани, а липсват и лица. Да, положителното - главната актриса в този филм показа на младото поколение актьори как се прави, което мисля бе и експлицитно показано помежду сцените.

Негативното. Претенцията. Дали ще е за голямата идея, както беше с филмите правени до скоро, или ще е с това да се направи нещо велико. В конкретния случай, претенцията да се снима филм в една стая. Еми гледайте "Donzoko" на Курусава. Там имате филм, сниман в предимно една стая и голяма идея, която стои пропорционално, в съзвучие с действието. Относно Корпус за бързо реагиране искам да попитам, кому бе нужно създаването му?

Няма да превеждам текста, защото ми се иска пред чужденците да пиша за успешните родни заглавия.

Donzoko / На дъното

http://www.imdb.com/title/tt0050330/?ref_=fn_al_tt_1
My rating: 9

It is easy to recognize classic when you see it. The way in which is made, the values that rises. To me Kurosawa is like Dostoevsky of the novels.

Movie shot mainly in a room. But a room full of different representatives of the lower depths as it is the other title of the movie. Every of them presenting to us different story of falling to these depths.

About ups and downs, about how pitiful people can be, to have no will, imagination, faith, hope and love. About that there is no one that will pray for us and about that sometimes we do not need praying, we need actions. About disappointment, impudence, weak-willed. About alcoholism and misery. About people which exist in this forms even now.

About holiness, kindness, wisdom. About well-wishing and the sense of eternal journey. About how everyone has parts of his spiritual world that he wish they were gone. About how because of them we can be something much more in the future.




Класиката си е класика, каквото и да я правим. Начинът, по който е направена, ценностите, които извисява. За мен Куросава се очертава като Достоевски на романите.

Филм, заснет предимно в една стая. Но стая, пълна с най-различни представители на низшите прослойки, каквото е и другото име на филма.

За възхода и падението, за това колко жалки могат да бъдат хората, да нямат воля, въображение, вяра, надежда и любов. За това, че няма кой друг да се помоли за нас и за това, че често пъти не ни трябват молитви, а решителни действия. За разочарованието, за наглостта, за безхарактерността. За алкохолизма и беднотията. За хора, които съществуват под тези форми дори и днес.

За святостта, добротата, милостта, мъдростта. За доброжелателността и усета за вечно пътуване. За това как всеки си има части в душевния си свят, които би искал да няма. За това как именно те ни позволяват да бъдем много повече от това, което сме били преди.

The Foreigner / Чужденецът

http://www.imdb.com/title/tt2170623/?ref_=nv_sr_3

My rating: 6

As the movie shows, now, I live through something extraordinary. I am making a memory that will worm me when I get old. Because life without memories flies away as the wind does. Or at least in the movie is said so.

At its middle I decided to write because it was a participant in a contest for bulgarian movies. At its end I decided to wrote about it because of what it was. I do not forget to note that it was recommended to me by a close friend but I haven't the courage to watch home production. I will note also that I am writing on a piece of paper with a pencil because my battery went down. And I miss only the candle.

Because of that contest I wondered why our people do not make movies about foreign countries or at least talking about them. Naturally I throw aside this idea as impossible.

And here! In this movie! Staging is good (on times hand shooting is beyond the measures, but not so much), acting is good, french speech is receiving. The atmosphere can warm your heart. In general, a movie able to give a lesson to most of us. At least I say it. Bravo!

A movie that succeeded to change the meaning of songs. In life there are songs and is up to us which will sing - the sad or the cheer ones.

I note: one of the elderly family couples reminds me of the couple in "Shrek" about which I will add what people say. It is not important that you are a monster. It is important to find a monster like you that will love you. The end.

Както във филма се случва, така и сега, аз преживявам нещо странно. Създавам спомен, който да ме топли, когато оостарея. Защото живот без спомени отлита, както вятъра. Или поне така разправят във филма.

На средата му, реших да пиша за него, защото участва в класация за най-добър български филм. Накрая, реших да пиша заради самия него. Не забравям да отбележа, че ми беше препоръчан преди време отмой много близък приятел, но досега така и не събирах кураж да изгледам нашенска продукция. Ще отбележа и това, че пиша на лист хартия с молив, защото батерията на компютъра ми падна. Липсва ми единствено свещта.

Покрай гореспоменатия конкурс се зачудих, защо нашите не направят филм в чужбина, или разказващ за чужбина. И естествено отхвърлих идеята като невъзможна.

А тук! В този филм! Режисурата е добра (на моменти заиграването с камерата е в повече), актьорската игра е на ниво, френският език не дразни. Обстановката успява да стопли сърцето. Въобще, филм, способен да даде урок на много от нас. Най-сетне го казвам. Браво!

Филм, който успява да промени смисъла на песните. В живота има песни, от нас зависи кои ще пеем - тъжните или веселите.

Отбелязвам: една от възрастните семейни двойки ми прилича на двойката от "Шрек", по случай на който казват, че не е важно това дали си чудовище, а това да намериш чудовище като теб, което да те обича. Край.