A SImple Life / Обикновен живот

http://www.imdb.com/title/tt2008006/?ref_=nv_sr_1

My rating: 9

How to write about simple movie? And how tell about simple life? How to live such life? Perhaps the answer to these questions lie exactly here. But first, it takes strength and courage to overcome yourself, your self-esteem, dreams and ambitions. It takes curiosity and thirst for life.

The film comes into our minds easily and quickly shows us the power of being, of being born with the fate of being a human being in its overall appearance. Shows how quickly are changing the roles of young and old, it shows what should be the relationship between people, always. It shows where is the spring of goodness and that it is there because "You have to be at rest first with yourself before helping others"... with unabated good that enjoys anyone to whom it touches. That everyone accepts as a given, but feels the pain of its loss.

How nice it is when our deepest desires are so simple. When we are truly, picky, but because we are looking for soul mates. How nice it is to experience the happiness of loving relatives, to know your place and perhaps, most importantly, not cheating in first place - not cheating yourself.

Как се пише за обикновен филм? А как се разказва за обикновен живот? А как се живее такъв? Може би отговрите на тези въпроси се крият именно тук. Но първо се изисква смелост, кураж да преодолееш себе си, самомнението, мечтите и амбициите си. Изисква се любопитство и жажда за живот.

Филмът се се настанява в съзнанието ни леко и набързо ни показва силата на съществуването, на това да си роден с участта да бъдеш човешко същество в неговия цялостен облик. Показва колко бързо се сменят ролите на младите и старите,  показва какви би трябвало да бъдат отношенията между хората, винаги. Показва откъде извира добротата, защото „Човек трябва да е в покой със себе си, преди да помага на останалите”... с нестихваща доброта, която радва всеки, до когото се докосне. Която всеки приема като за дадена, но усеща болката от загубата й.

Колко е хубаво, когато най-съкровените ни желания са толкова обикновени. Когато сме истински, придирчиви, но не защото сме претенциозни, а защото търсим сродни души. Колко е хубаво да се изпита щастието от това да обичаш близките си, да знаеш мястото си и може би най-важното, да не изневеряваш на първо място – на теб самия.

Waking Life / Реален живот

http://www.imdb.com/title/tt0243017/?ref_=nv_sr_1
My rating: 10

Masterpiece capturing and demonstrating the principles of life, the eternal journey and the constant arrival. Freedom to develop our personality beyond social norms and stereotypes. Movie that I watch for the sixth time, and whose poster stood instead my profile picture on Facebook. The film, which gave me to understand that I am finally on way that is meant only for me.

Facing different approaches to life, it is embodiment of different possible lives. Showing the action in a unique innovative technology (and yet every place and every character is absolutely true). The action runs! as a sleep. Definitely a philosophical approach.

Convergent themes of responsibility, creativity, language, communication, evolution, revolution, politics, loneliness, revenge, fate, science, dreams, cinema and death. Protesting against depersonalization and turning others into foreigners. Looking for the other as unique person and treating him in a respectful way.

In general it laid the foundations to answer the questions of who we are, and who I am. Is it everything real or not, am I waking up to the sobriety of thinking? Am I saying yes to life, while many people refuse to do so? And when they finally decide to say yes, life tells them his no, which is the final no of death (as in Kafka's Before the Law).

Somehow studental, surreal, unconventional and yet very interesting. After three years I will most likely watch it for the seventh time.

Шедьовър, улавящ и показващ принципите на живота, на вечното пътуване и постоянното пристигане. Свободата да развиеш личността си извън рамките на социалните норми и стереотипи. Филм, който гледам за шести път, и чийто плакат стоеше вместо моя снимка във Фейсбук профилът ми. Филмът, който ми даде да разбера, че окончателно съм поел по пътя, единствено предназначен за мен.

Сблъскващ различни подстъпи към живота, олицетворение на различни възможни животи. Показващ действието по неповторена до момента иновативна техника (а всяко място и всеки герой са абсолютно истински).  Действието тече!, както се развива всеки един сън. Определено един философски подход.

Сближаващ темите за отговорността, творчеството, езикът, общуването, еволюцията, революцията, политиката, самотата, отмъщението, съдбата, науката, сънищата, киното и смъртта. Протестиращ срещу обезличаването и превръщането на другия в чужденец. Търсенето на другия като уникален и отнасянето към него по уважителен начин.

И в крайна сметка поставя основата за отговор на въпросите кои сме ние, кой съм аз. Дали всичко е реално или не, дали се пробуждам в трезвостта на мисленето си? Дали казвам да на живота, докато много хора отказват да направят това? И когато най-сетне се решат да го направят, той им казва окончателното не на смъртта (като в Пред закона на Кафка). 

По някакъв начин студентски, сюреалистичен, неконвенционален и в същото време много интересен. След три години най-вероятно ще го изгледам за седми път.