The Seventh Seal / Седмият печат

http://www.imdb.com/title/tt0050976/?ref_=nv_sr_1
My rating: 9

This blog deserve to write about this and the next film. I had not done it so far, because the films are classics such as logos in film history, but neither are easy to understand. They represent the multi-layered sense that not everyone is able to follow (I guess that I miss some things too).

Talking specifically about this title we should mention first the serious part, which I see in the deep commitment to God's Word. It is not by chance that the time in which the action takes place is the Middle Ages - as if the only intelligible world of man then was then religious one. And I must mention the burdens finale in which death refers all.

Indeed, the theme of death is also central and serious, but as in life - to her we give our last thoughts. The action starts on the beach (a symbol of transition to infinity or origin of life on earth), where the main character causes death, that came for him, at chess. The idea is to win some time to buy someone else's life.

Death is presented as a mystery, as the deadline which is pressing and tormenting our conscience. It is difficult to find higher instance before which the protagonist to kneel, to feel guilt. The only time he decided yet to do so, it appeared that confession was before death. So it turns out that actually the manifest was in front of himself, but in his last hour (death).

Here eminence is given into the hands of intelligent people and artists, then the religious and finally to the ordinary people. The plague rages in the Middle Ages putting to test the faith of believers and asking questions about the meaning of human existence. However, there are many rays of light, saved young lives, there are people who happily lived their lives. Such people exist today and there will always be.

A playful Bergman film which is for true connoisseurs of cinema.



Не върви в този блог да не съм писал за този и за следващия филм. Не го бях направил до момента, защото филмите са класически като емблеми в киното, но и същевременно не са лесни за разбиране. В тях е заложен многопластов смисъл, който не всеки е в състояние да проследи (предполагам, че и аз изпускам някои неща).

Заговаряйки конкретно за това заглавие, трябва да споменем първо сериозната част, която виждам в дълбоката обвързаност с божието слово. Не случайно времето, в което се развива действието е средновековието - сякаш единствения интелигибелен свят на човека тогава е бил религиозният. И трябва да споменем тегобният финал, в който смъртта отнася всички.

Наистина темата за смърта също е централна и сериозна, но както в живота - за нея се мисли последно. Така и тук действието започва на брега на морето (символ на преход към безкрайност или произход на живота на земята), където главният герой предизвиква смъртта, дошла за него, на партия шах. Идеята му е да спечели известно време, за да откупи нечий чужд живот.

Смъртта е представена като мистерия, като крайният срок, който ни притиска и измъчва съвестта ни. За нашия протагонист трудно се намира всевисша инстанция пред която да коленичи, за да почувства вината си. Единствения път, когато се решава все пак да стори това се оказва, че се изповядва пред смъртта. Така излиза, че всъщност се изповядва пред себе си, но в последният си час (смъртта).

Тук възвишеността е предадена в ръцете на интелигентните и на хората на изкуството, след това на религиозните и най-накрая на обикновените хора. Чумата вилнее през средновековието, поставяйки на изпитание вярата на вярващите и задава въпросите за смисъла на човешкото съществуване. Все пак лъчи светлина има много, спасяват се млади животи има хора, които с радост живеят животите си. Има ги и днес и винаги ще ги има.

Един закачлив филм на Бергман, който е за истински ценители на киното.

Dreams / Сънища

http://www.imdb.com/title/tt0100998/?ref_=fn_al_tt_2
My rating: 9

Making small time jump (which will be covered in time) in the study of the films of Kurosawa, we fall into one of his already colored films. Indeed very motley, perhaps one of the first compilations of short films sampled together. Naturally the film has complete effect directed far into the future of humanity, revealed by the last dream that is presented to us.

Through dreamy and innocent world of young children, wandering young man, all the way to the wise centenarian; through perpetual motion of life resembling river, the gaze of man encounters with the people around him. He remains defenseless and fragile - what his nature is in fact - but loving enough to think about others, nature and the future generations.

Through the black and white mountains, enchanting forests, paintings of van Gogh (my most favorite painter), the village of mills, and to the horrors of past wars and accidents with nuclear energy, the most pressing environmental issues of post-modernity, dreams tell us the story of a man who may have billions of faces, who at some point may become presumptuous and start to live at the expense of others. The wise old man asks us - how smart scientists are when they can not understand the heart of nature? With their discoveries and creations they cloud the thinking of the people, which pollutes not only nature but also their hearts.

So dreams have a strong message from the director, and are his call to humility and listening to the harmony of the universe, because it brings us peace, quietness, kindness and love. And the man does not need nothing else. A story told to us by the sensitive father of cinema.

Правейки малък времеви скок (който ще бъде покрит след време) в изследването на филмите на Куросава, попадаме в един от вече цветните му филми. Наистина изключително пъстър, може би една от първите компилации на шорт филмчета събрани заедно. Естествено филма има цялостен смисъл, насочен далеч в бъдещето на човечеството, който ни се разкрива едва в последния сън, който ни е представен. 

През мечтателния и невинен свят на малкото дете, на странстващия млад мъж, та чак до мъдрия столетник; през вечното движение на човешкия живот, наподобяващ река, погледът на човека се сблъсква с хората около него. Самият той остава беззащитен и крехък - каквато неговата природа е - но достатъчно обичащ, за да мисли за всички останали, природата и бъдещи поколения. 

През белите и черните планини, приказните гори, картините на ван Гог (моят най-любим художник), селото с водениците, та до ужасите от изминалите войни и злополуки с атомна енергия, та до най-наболелите екологически проблеми на съвремеността, сънищата ни разказват историята на един човек, който може да има милиарди лица, който в един момент може да се самозабрави и да започне да живее за сметка на другите. Мъдрият старец ни пита - колко са умни учените, щом не разбират сърцето на природата? С техните открития и творения, те замъгляват мисленето на хората, което замърсява не само природата, но и техните сърца.

Така сънищата се оказват едно силно послание на режисьора, и негов призив към смирение и вслушване в хармонията на всемира, защото тя ни носи мир, спокойствие, доброта и любов. А на човек и нищо друго не му е нужно. Една приказка, разказана ни от чувствителния баща на киното.

Orpheus / Орфей

http://www.imdb.com/title/tt0041719/?ref_=nv_sr_2
My rating: 9

Film, missed by many movie fans and researchers, which grabs us from its beginning. Mysterious dreamy, theaterиcal, romantic, mythological.

This is a modern Orpheus, whose harp is words. His fate was patronized by the only force that governs the lives of all of us. Flirting with her turned out unsuccessful, but the idea is very spectacular. First of all the transfer of the mythological into the modern world becomes imperceptible and is barely noticeable. But then the clash of the upper and lower land involves all the characters in the world of magical fantasy. Love saga, trying to rearrange the lives of well-chosen likable actors.

In the travels between thees different worlds reflected in its unique French director that carries poetry, writers and playwright skills in the cinema. Techniques not common until then, and then after. Theatricality of acting. Drama like in the opera.

Unique in itself, but part of a trilogy, this film is an experience bearing a festive feeling. Brings the nostalgia of mythological scenes of antiquity and cheers us with its freshness.

Филм, изпуснат от доста филмови фенове и изследователи, който грабва от самото си начало. Мистериозен, отнесен, театрален, романтичен, митологичен.

Това е модерният Орфей, чиято арфа е словото. Неговата съдба е покровителствана от единствената сила, която ръководи животите на всички ни. Флиртът с нея се оказва неуспешен, но идеята е изключително зрелищно показана. Отначало пренасянето на митологическото в модерния свят става незабележимо и е едва различимо. Но след това сблъсъкът на горната и долната земя въвлича всички герои в света на вълшебната фантазия. Любовна сага, опитваща се да пренареди животите на добре подбраните симпатични актьори.

В странстванията между различните светове си проличава уникалността на френския режисьор, който пренася поетическите, писателските и уменията си на драматург в киното. Похвати не срещани до тогава, а и след това. Театралност на актьорската игра. Драматичност като в опера.

Уникален сам по себе си, но част от трилогия, този филм е преживяване, носещо празнично усещане. Носи носталгия по митологическата феерия от древността и ни разведрява със свежестта си.

The Pervert's Guide to Ideology / Идеологическият наръчник на един извратен

http://www.imdb.com/title/tt2152198/?ref_=fn_al_tt_1
My rating: 9

This guide is also highly rated in comparison with the film guide. Although abstracted in more to the theory and the world of ideas, than to the movies again it introduces us to the field of film art by already well known manner.
 

I dare say that the selection of movies here is better. Some movies and directors that were missed in the previous guide were caught up and the final result is quite satisfactory. The opposition, which this time Zizek introduces to us is between free choice and hidden orders, which implicitly enshrined in its variants. Making a kind of circular proof, starting from one place and returning again to the starting position, the modern philosopher has moved us a step forward in iconic films concerning the relationship of the nondescript subject and revealing over him multiple authorities. In this mental shift The Castle of Kafka was moved to Brazil, The Taxi Driver dispensed justice, Titanic was named the edge of the abyss, which does not divide the love of the two lovers, but rather immortalises it,  attempts to live another life were made, possibly away from a career in the army and so on, and so forth.

Slovenian humor on an abstract level. Mitigating the impact of Freud to raise that of Marx and Lacan. Reveals us the opportunity for a new way to watch every film, being critical of the surrounding habitat and to remain fully authentic. Ladies and gentle man - Zizek!

И този наръчник получава висока оценка, в сравнение с филмовия наръчник. Макар и да се абстрахира в по-голяма степен към теорията и светът на идеите, а не към филмите, отново ни въвежда в сферата на филмовото изкуство по вече добре познатия ни маниер.

Смея да кажа нещо повече - че подпорът тук е по-качествен. Някои изпуснати филми от предишния наръчник, както и самите режисьори, са наваксани и крайният резултат е доста задоволителен. Опозицията, в която този път ни въвежда жижек е свободният избор и скритите заповеди, които имплицитно са заложени в неговите варианти. Правейки един вид кръгово доказателство, тръгвайки от едно място и завръщайки се отново на изходна позиция, съвременния философ ни е придвижил крачка напред през емблематични филми, засягащи връзката на невзрачния субект и разкриващото се над него множество от авторитети. В това мисловно преместване Замъкът на Кафка е преместен в Бразилия, Шофьорът на такси раздава правосъдие, Титаник е обявен за ръба на бездната, която не разделя любовта на двамата влюбени, а напротив я увековечава, правят се опити за живеене на друг живот, по възможност далеч от кариерата в армията, и така нататък, и така нататък.

Словенски хумор на абстрактно ниво. Туширал влиянието на Фройд, за да издигне това на Маркс и Лакан. Разкрива ни възможността по нов начин да гледаме всеки следващ филм, да сме критични към заобикалящия ни хабитат и да си останем автентични докрай. Дами и господа - Жижек!

The Pervert's Guide to Cinema / Филмовият наръчник на един извратен

http://www.imdb.com/title/tt0828154/?ref_=nv_sr_3

My rating: 9

An episode of our walk in the world of cinema, which was missing in our blog. Slavoj Zizek breaks through his philosophical gaze directorial ideas and techniques, plunging us into an ontology of the film, a philosophy of the cinema.

Revealing us (again ontologically) the position in which we are when we watch movies, the relationship between our reality and our imagination (the movie), transferring the last two in the film, revealing the minds of male and female characters, walking along the edges of our notion of normality and last but not least, presenting to us great directors.

Indeed, the focus here is on the ideas of film art, not the techniques that it uses. Chronologically used titles implicating us in reasoning Zizek, who, was sensed, stressed the Freudian psychoanalysis. And so on and so forth.

It is certain that more great names (e.g. Kurosova, Wenders and many others) are not affected, but the disclosure of directorial techniques and accents allow us alone to carry them on any other title.

Епизод от разходката ни в света на киното, който липсваше до момента на нашията блог. Славой Жижек пречупва през философският си поглед режисьорските идеи и похвати, въвличайки ни в една онтология на филма, една философия на киното.

Разкривайки ни (пак онтологически) позицията, в която сме когато гледаме филм, връзката между реалността ни и въображението ни, прехвърляйки последните две във филма, разкривайки съзнанията на мъжките и женските съзнания, разхождайки се по краищата на понятието ни за нормалност и не на последно място, представяйки ни велики режисьори.

Наистина фокусът тук е върху идеиния план на филмовото изкуство, а не върху похватите, които то използва. Хронологически са използвани заглавия, въвличащи ни в разсъжденията на Жижек, които, усети си, наблегнаха на Фройдовата психоанализа. И така нататък, и така нататък.

Сигурно е, че още велики имена (например Куросова, Вендерс и много други) не са засегнати, но разкриването на режисьорските похвати и акценти ни позволява сами да ги пренесем върху всяко едно следващо заглавие.