To Joy / Към радост

http://www.imdb.com/title/tt0043048/?ref_=fn_al_tt_1

My rating: 7

We have seen such movies that touch existential problems of the social being and they all are same in searching of the leading motive in its existence. They all lead the being modus of the existence to the mood in which is possible the phenomenon of love.

In Bergman's style this movie is pretty human and realistic. It tells about the one's fight with himself, self-overwhelming, egocentrism and egotism, dreams for ruling in the world like a semi-god presence dressed in body; to accepting the other, sobering, becoming a man, family and children.

The image of the protagonist shows us hard but not in any case unpleasant character, sunk in honestly presented true realism of life, washed and ironed after being dingy with light postmodern delusions.

Known to everyone story told in unknown way. In moments too long fragments with concert plays are not able to spoil this movie. On the contrary.

Гледали сме много филми, засягащи екзистенциалните проблеми на социално битийстващото и всички те са еднакви в търсенето на водещия мотива в неговото съществуване. Всички те свеждат битийния модус на екзистенцията до настроението, в което тя прави възможно съществуването на феномена на любовта.

По бергмановски филма е изключително човешки и реалистичен. Разказва за борбата със самия себе си, т.е. надмогването на егоцентричността и еготичността, мечтите за властване в света, подобно на полубожествено присъствие, облечено в тяло; до приемането на другия, отрезвяването, възмъжаването, семейството и децата. 

Образа на главния герой ни представя един труден, но в никакъв случай неприятен характер, потопен в честно представената ни истинска реалност на живота, изпран и изгладен след изцапване от лекетата на постмодерни заблуди.

Една позната на всеки история, разказана по непознат начин. На моменти прекалено дълги откъси от концертни произведения, не са в състояние да развалят филма. Напротив.