Отдавна не бях ходил на кино, тъй като само се разочаровам от повърхностните сюжети, които се представят в последно време. Но този път обаче излязох от киното след края на филма чувствайки се така, както когато преди съм излизал от кино салоните - дълбоко развълнуван и потънал във филма.
Моралът е доброто представя по един изключително добре премерен и искрен начин биографията на българския юрист и общественик Кристиан Таков. Чрез мозайката от биографични данни, филмът обрисува високия дух на светлината, която си поставя за цел чрез справедливостта и доброто да държи злото в тесни граници, за да може нормалността в България да се утвърди, като стандарт, който да повиши качеството на живот и щастието на гражданите.
Лесно смилаем, увлекателен, честен и интересен филм, способен да разбуди позаспалите и да събуди заспалите. Нека си помечтаем заедно за страната, в която всички ние заслужаваме да живеем.
I haven't been to the cinema in a long time because I'm was mainly disappointed with the shallow stories being presented lately. But this time, however, I walked out of the cinema feeling the same way I used to walk out of it when I had seen a good movie - deeply moved and engrossed in the film.
Morality is goodness is presented in an extremely thoughtful and honest way by the biography of the Bulgarian lawyer and public figure Christian Takov. Through the mosaic of biographical data, the film outlines the high spirit of the light, which aims, through justice and and good to restrain evil within narrow limits in order to establish normality in Bulgaria as a standard that will increase the quality of life and happiness of citizens.
An easily digestible, attractive, honest and interesting film capable of opening the eyes of the sleepy and awakening the asleep ones . Let's dream together about the country we all deserve to live in.
Heartbreaking movie about the killings of Indians by the Americans. At the same time very humble movie. Well made. Only the end hesitated me a bit.
There
was an extremely profound and real question asked in the movie - why people like
the Indians, loving life from the bottom of their heart and living in harmony with nature,
people with honor and self-confidence of warriors had to be humiliated,
tortured and destroyed and after this, ridiculed? And it led to other questions. How can such a spirit deserve that? What kind of evil would want to break him and clog all the cracks, from where he still was managing to pass through? Which
of the soldiers who killed dozens of elders, women and children has
really hated any of them, and whether these times are an outdated morale
that has long being gone? Unfortunately, shame is what the Indians have from losing their honor. It is also a shame what Americans, or even mankind, is experiencing or at least should be experiencing. Shame, from today's rulers who do not lead mankind to a better future,
a trend stemming from the behavior of the leaders of the same people
whose ancestors have slain Indians. The shame is of mankind, from mankind. And humility is required for creating the way so the hope of better times could flourish. Thoughts understandable from those who would watch the movie (and read this review), but there are a lot more people. Still, a very nice movie. And to those to whom the message of the movie is reaching out it is teaching them of humbleness, to listen not only with the ears, to come to themselves, to love, to be humane. If it's not too late. With
a slight taste of Castaneda's stories at the beginning (but with no
trace of its mystery), the film invites us to immerse the world of the
Indians, those who have survived or in the world they could have.
Потресаващ филм
за избиванията на индианци от американците. В същото време много смирен филм.
Добре направен. Единствено края малко ме разколеба съвсем малко.
В него се зададе един
изключително дълбок и истински въпрос – защо на хора като индианците, от сърце
обичащи живота и живеещи в хармония с природата, хора с чест и самочувствие на
войни, им се е наложило да бъдат унижени, измъчвани, изтребвани и накрай всичко
това, осмивани? Със какво такъв дух може да заслужи подобно отношение? Що за
зло би искало да го строши и да запуши всички пролуки, откъдето той все още е
успявал да се промъкне? Кой от войниците, убили десетки възрастни, жени и деца
е мразел истински някой от тях и дали тези времена са един остарял морал, който
е отдавна отминал? Срам е това, което за съжаление изпитват индианците,
загубили честта си. Срам е и това, което изпитват или поне би трябвало да
изпитват съвременните американци, а и човечество. Срам, от днешните управници,
които не водят човечеството към по-добро бъдеще, тенденция, произтичаща от
поведението на лидерите на същите хора, чиито деди са избивали индианци.
Срамът е на
човечеството, от човечеството. И се изисква смирение, за да се отстъпи място на
надеждата за по-добри идни времена. Мисли, разбираеми от тези, които биха
гледали филма (и прочели това ревю), но сякаш недостигащи купища хора. Все пак, много
хубав филм.
А
тези, до които достига учи на смиреност, на слушане не само с уши, на
идване на себе си, на любов, на човечност. Ако не е прекалено късно. С
лек привкус на историите на Кастанеда в началото (но без никаква следа
от мистериозност) филма приканва да се потопим в света на индианците, на
тези, които са оцелели или в света, който са могли да имат.
This film receives highest rating because of the creativity that its producer Antoni Malinowski is showing by making a production from a conference. And, of course, because of the importance of the selected subject.
It is very strange to see a film about a conference that is shot as a normal movie. If it was supposed to be just a movie it definitely should be a documentary movie. But this one is way too different. It is intriguing, moving, the soundtrack is great and most importantly - it is showing the reality and makes you think about it.
Guardians of the Earth is showing actual moment of the human history reflecting the urgent issue of climate change. This subject should be widely promoted and people should be motivated to take action of stopping it. Many people are already working in this direction but as the movie is revealing - there are other people that are benefiting from the conformity. There are examples such as the Ecological Manifesto
(https://docs.wixstatic.com/ugd/19e019_dd4dc0631ef440f6bc5b8f99938aada3.pdf), a text dedicated in changing people's thinking of the present and urging them to change their attitude. Laws of market include both - the demand and the supply which are correlating and mutually dependent.
Finally the film is piece of art that needs to be seen. And then it is up to you to promoted it further.
Този филм получава
най-висок рейтинг заради творчеството, което продуцентът му Антони
Малиновски показва, като прави филм от конференция. И, разбира се, поради важността на избраната от него тема.
Много странно е да се гледа филм за конференция, койято е заснет като нормален филм. Ако се предполага, че е само филм, то определено трябва да бъде документален филм. Но филмът на Малиновски е твърде различен. Затова
е и интригуващ, вълнуващ, саундтракът е страхотен и най-важното - филмът
показва действителността и ви кара да мислите.
Пазителите на Земята показва действителен момент от човешката история, отразяващ неотложния въпрос за изменението на климата. Тази тема трябва да бъде широко популяризирана и хората трябва да бъдат мотивирани да предприемат действия за спирането на природното замърсяване. Много хора вече работят в тази посока, но както филмът разкрива - има и други хора, които се възползват от конформизма.Има примери като Еекологичния манифест
(https://docs.wixstatic.com/ugd/19e019_dd4dc0631ef440f6bc5b8f99938aada3.pdf)текст, посветен на промяната на мисленето на хората за настоящето, приканващ ги да променят своето всекидневно поведение. Законите на пазара включват както търсенето, така и предлагането, които са взаимно свързани и взаимно зависими.
Не на последно място филмът е произведение на изкуството, което трябва да се види. А след това зависи от вас да го промотирате и други да го дледат.
Somehow surreal, the film tells us the history of urban life and the beginning of industrialization in Russia in the 1920s . Frames and micro stories are constantly changing, like in a dream. Although it is not a narrative, the film tells the story of the city and its people. It also tells the story of a man with a camera who is experimenting with it constantly. He enjoys it as a little child. Ultimately, the camera's image became so strong that it became the
main character of the movie, which comes to live and directs itself to its
own life.
So, a bit surreal, not a report, not a video - something like a mini archive. Probably not for everyone's taste and durability. Still, a masterpiece of the time it was filmed!
Донякъде сюрреалистичен, филмът разказва за историята на градския живот в
Русия през 1920-та и началото на индустриализацията. Кадрите и микро историите
се сменят постоянно, като в сън. Макар и да не е наратив, филмът разказва
историята на града и хората в него. Разказва и историята на човекът с камера,
който експериментира с нея постоянно. Радва ѝ се като малко дете. В крайна
сметка образът на самата камера става толкова силен, че тя е превърната в
главния герой на филма, който оживява и се отправя към собствения си живот.
Не е репортаж, не е и видео – донякъде прилича на мини архив. Най-вероятно
не за всеки вкус и издръжливост. Все пак, шедьовър за времето, когато е заснет!
Deep and genuine, film about human honor and loyalty. Belief and faith. Showing the futility of military conflicts, their rudeness and callousness.A film that deserves to be seen. In which we can see how important it is to be on the first human beings and secondly, supporters of any regime.
A film that says a lot more about itself when viewed. Tales of sacrifice and willingness to sacrifice someone else (which I leave with absolutely no comment because of the absurdity of justifying such behavior).
Дълбок и
истински, филм за човешката чест и лоялност. За дълга и вярата. Показващ
безсмислието на военните конфликти, тяхната грубост и безсърдечност.
Един филм, който
си заслужава да бъде видян. В който можем да видим колко е важно да бъдем на
първо място човешки същества и на второ, привърженици, на който и да било
режим. Филм, който говори много повече за себе си, когато е гледан.Разказващ за жертвоготовността и готовността
да пожертваш някой друг (което оставям без абсолютно никакъв коментар, поради
абсурдността на обосноваването на подобен тип поведение).
I raise the rating of this movie, I admit it. And I will explain why. And please, don't pronounce me a Tom Hanks fan because I write reviews for a lot of his movies. He is quite good, I say only this.
While being not so much deep in the beginning and finally turning out a drama with a happy ending, this movie is showing us a different culture that we know nothing about. I am not familiar with other movies that are being shot in this country and show cadres from the places in it. Maybe for the people that have encountered different cultures this movie will be more interesting.
The movie is amusing and in the beginning funny but as the time goes it shows us what is on the back of the protagonist. What is on the back of most of us. It shows that we have to transmit good vibes to the others, to motivate them and feel good with whatever we do. And finally we go where we have belonged during our life.
So it is a quick pick, easy to watch and interesting.
Повишавам оценката на този филм, признавам си. И ще обясня защо. И моля ви, не ме провъзгласявайте за фен на Том Ханкс, заради това, че рейтвам повечето от неговите филми. Доста е добър, само това ще кажа.
Бидейки не много дълбок в началото и оказвайки се в крайна сметка драма с щастлив край, този филм ни показва една съвсем различна култура, за която не знаем почти нищо. Не съм запознат с други филми, които да са заснети в същата държава и да показва кадри от различни места в нея. Може би за хората, които са се натъквали на чужда култура филмът ще им бъде по-интересен.
Забавен в началото, но с времето разкрива какво е легнало на плещите на главния герой. Какво лежи на плещите на много от нас. Показва ни, че трябва да предаваме доброта и позитивност на другите, да ги мотивираме и да се чувстваме добре с каквото и да сме се захванали. Като най-накрая ще стигнем там, където сме принадлежали по време на целия ни живот.
В крайна сметка филмът е лесен за гледане и в същото време интересен.
Няма как да подминем това заглавие, поради възхищението, което изпитваме към тези двама режисьора. А когато разберем, че става въпрос и за книга, нашето уважение се е вече издигнало до най-високата възможна степен.
Документално заснета лента, представяща желанието на Трюфо да се запознае с великият Хичкок.
В крайна сметка двамата режисьора се срещата и между тях се заражда приятелство. В голяма степен тази необичайна връзка повлиява Трюфо в неговото творчество.
Като анализатори на филмите на Хичкок са поканени легенди в кино-бизнеса като Скорсезе, Линклейтър и много други. Ако сте фен, не подминавайте това заглавие.
We can not overlook this title because of the admiration we feel for these two directors. And when we understand that it comes about also for a book our respect has already risen to the highest possible extent.
Documentary filmed tape showing the desire of Truffaut to get acquainted with the great Hitchcock.
Ultimately, both directors meet and they develop a friendship. To a large extent this unusual relationship influenced Truffaut in his future work.
As analysts of the films of Hitchcock are invited legends in the film business as Scorsese, Linklater and many others. If you're a fan, do not pass by this title.
