Birdman (The Unexpected Virtue of Ignorance) / Бърдмен, или Неочакваната добродетел на невежеството

My IMDb Rating: 10

Meanwhile. This film shows us what we are doing with together, right now. Starting from the final person who is hit and ends with the only one, guilty in creating that affecting phenomenon. A film that captures the viewer from the beginning and does not release him until the end. You could say that is an action (there were dynamics and shooting guns) or phantasy (superheroes and special effects) movie; it can be described as far more courageous approach of Linklater's (Waking Life) movies and similar to Synecdoche, New York - whatever definition you give it, it will diminish, because it really manages to fly over all definitions.

Shows the intertwining of life and work, shifts from the first to the second and vice versa. Acquaints us with stage fright before major events in our lives and looking for a place of privacy in the modern, public, virtual life. Shows what is doing and what is sitting on the sidelines and watch. Passes through the development of individuals and traces the stages in which they are located.

Understanding of criticism (poor vilified by Flaubert), which can be justified with saying that criticism is philosophically demarcation of what is criticized, but, we agree, it happens in ready structures and cold concepts. But it remains below, in the low, irrelevant for the outspread wings high above it.

A must see movie.

Междувременно. Този филм ни показва това, което правим ние с вас в момента. Започва от крайния засегнат и завършва с единствения виновен за творческия феномен, който засяга. Филм, който хваща от самото начало и не оставя до самия край. Може да се каже, че е екшън (има динамика и стрелба с пистолети) или фантастика (супергерои и специални ефекти); може да се опише като далеч по-смел в подхода от филмите на Линклейтър (Waking Life) или подобен на Synecdoche, New York - каквото и определение да му дадем, ще го принизим, защото той наистина успява да прелети над всички определения.

Показва срастването на живота и творчеството, преливането на едното в другия и обратно. Запознава ни със сценичната треска пред големите събития в животите ни и търси мястото на личния живот сред съвременния, обществен, виртуален живот. Показва какво е да правиш и какво да седиш отстрани и да гледаш. Минава през развитието на отделните индивиди и проследява етапите, в които се намират.

Показано ни е и разбиране за критиката (лошо охулено през Флобер), което мога да оправдая, че философски погледнато, критика означава очертаване на границите на това, което се критикува, но да, наистина, това се случва през готови структури и студени понятия. Но всичко остава долу в ниското и без значение за размахнатите крила, високо над него. 

Задължително заглавие в колекцията ви с филмови загалвия!

Testament of Orpheus / Завещанието на Орфей

My IMDb rating: 8

As I stared at Picasso, he stared at me the same way. But let's not start browsing the newspaper by reading the sports news. This is the last film of Cocteau, film, marked by the built in time style and it constitutes a legacy of Orpheus, the way it is will or inheritance, if you will, of the director himself.

As the third part of the trilogy, it is the walking of a full circle in the human being done in two ways - on a personal level, from childhood and the first life, old and last life and historically, from mythology
to science and modernity. On foreground is the idea of the fateful moment in our existence, the intersections of our past, present and future existences, still seeking their own sense separated from one another, and the constant questioning of the miracle of the human presence. Poetry and science, holding hands, are grinding up to interfere in the mysteries of the mythological story. Their results are not greatly productive, but they are and give comfort to those who have been vocated to them. We are shown the most severe a burden and that is to being a judge of others and instead of indulging in space-time, to get security logic and predictability. Somewhat Kafkasian, those who stand before the law, are waiting their trial. The director shows his ability to see the development of different actions and characters in a long time plan, and also provide his place into them.

The development of action shows us that more important are the desire and ability than the effect and power of cash rivers. To such titles we can turn only to sigh, because they are uttered as pieces of rock of the time and the history of cinema that are long forgotten and kicked out of the way of modern man that took a sharp turn, passing them with their topless cars.

Така, както аз се вторачвах в Пикасо, така и той се вторачваше в мен. Но да не започваме преглеждането на вестника с четенето на спортните новини. Това е последния филм на Кокто, филм, белязан от изградения във времето негов стил и доколкото представлява завещанието на Орфей, дотолкова е и завещание или наследство, ако щете, на самия режисьор.

Като трета част от трилогията, това е и извървяването на пълният кръг в човешкото съществуване, направено по два начина - в личностен план, от детство и първи живот, до старост и последен живот, както и в исторически план, от митология към наука и модерност. На преден план са изведени идеите за съдбовния момент в нашето съществуване, пресечните точки на нашите минали, бъдещи и сегашни съществувания, все така търсещи своя собствен смисъл отделно едно от други, както и постоянното поставяне под въпрос на чудото на човешката наличност. Поезия и наука, хванати за ръка се осмеляват да се месят в тайнствата на митологичния разказ. Техните резултати не са в голяма степен продуктивни, но ги има и дават утеха на тези, които са били призовани за тях. Посочена ни е и най-тежката тегоба и тя е да бъдем съдии на другите и вместо реенето във време-пространството, да получим сигурността на логиката и предвидимостта. Малко по Кафкиански, застаналите пред закона, чакат своя процес. Режисьора показва уменито си да вижда развитието на различни действия и герои в дългосрочен времеви план, както да предвижда къде спрямо тях е той.

Развитието на действието ни показва, че са по-важни желанието и умението, отколкото ефекта и силата на паричните реки. Към такива заглавия можем да се обръщаме единствено с въздишка, защото те представляват отронили се парченца от скалата на времето и историята на киното, които са отдавна забравени и сритани встрани от пътя на съвременния човек, вземащ остър завой, минавайки със своите кабриолети покрай тях.

The Grand Budapest Hotel / Гранд Хотел Будапеща

My IMDb rating: 8

We've seen movies about hotels - beginning from the distant thirty years, and getting to one of the titles of Tarantino. But I must admit, a film about the hotel dedicated to the writer I had not come across until now.

Dynamic, humorous, theatrical, fantastic. The plot is about the history of a building, which  embodies the history of the 20th century. Actually, these are hard times affecting all of us; that shaped modernity. "The past is not over, in fact is not past at all", who said that?

Film that shows when high manners are in place. Namely, when they are from kindhearted and benevolent people. When politeness is a manifestation of humanity, and we are all people, but we are not all polite. On a pedestal were elevated loyalty and long lasting friendship. Below all this, there are the small details that are the glue of our society. Their presence is not a question of luxury, it is an indicator of a highly developed culture. Alas, their disappearance shows only savagery.

A polite criticism of the worst part of human nature, served delicate and serene. Film like that, from the past year (let us remember - century passed since the beginning of the First World War) is a great achievement. Resembles the films inspired by the writings of Agatha Christie and The Artist.

Гледали сме филми за хотели - като започнем от далечните тридесет години на миналия век и стигнем до едно от заглавията на Тарантино. Но трябва да призная, на филм за хотел, посветен на писател, до сега не бях попадал.

Динамичен, хумористичен, театрален, фантастичен. Разказ за историята на сграда, в която е въплътена историята на 20-и век. Всъщност това са тежки времена, засегнали всички нас; оформили съвременността. "Миналото не е свършило, всъщност не е минало", кой беше казал това?

Филм, който показва кога високите обноски са на мястото си. А именно, когато са добросърдечни и добронамерени. Когато вежливостта е проява на човечност, а ние всички сме хора, но не всички сме вежливи. На пиедестал са издигнати лоялността и приемствеността, приятелството. Показани са малките детайли, които представляват лепилото на нашето общество. Наличието им не е въпрос на лукс, то е индикатор за високоразвита култура. Уви, изчезването им показва единствено подивяване.

Една учтива критика на лошата част от човешката природа, поднесена деликатно и ведро. За филм от миналата година (нека си припомним - измина век от началото на Първата световна война) е голямо постижение. Напомня донякъде на филма Артистът и на тези по романите на Агата Кристи.

The Exterminating Angel / Ангелът унищожител

My IMDb Rating: 8

Movie which I found by Woody Allen. Movie, that is more ideas than acting and directing. Movie, surrealistic (what a word!) and with this Spanish film director I mark our future goal.

I prefer to accept the story as theoretical setting, presenting the bubble of happiness of the rich class in society - the so-called "elite" who never gave up their status and would not admit it to someone lower. Which has amazing, but genteel, tact, dialogue and decency. Elite, whose enemy is his own members.

Placed under force majeure circumstances, its representatives are ready to strip the clothing of pretence and show their essence. Before they reach the lowest point in their moral degradation they will go through disregard of age limits or gender differences, violation of art, arrogance, egoism and savagery. Instead of looking for a way to save themselves (understand the world), they stare at each other (like different countries), seeing enemies into each other and are ready to kill each other. In this headlong fall, they quickly recall despicable habits that would attribute to ordinary people's daily needs - they are enjoying the water like champagne. They are able to even eat paper (which I never thought about) indicated by the servant in the film. And what else can be shown in the removing of their elegant shell when they are bored with life, feel inner hate for him, show coldness of empty man, are lost in fashions (e.g. shaving men's legs) and hate the so-called refinement.

In such a society salvation find only the dead, lovers, scientists, those who take opium. Outside this society one can be lonely beast, or being an innocent lamb, he immediately would be harnessed to the needs of the elite. This whole farce would not end if eventually they have not reach their greatest meanness, only then the memory of its former heights would rise and to make way for the opportunity to sort out the real worth of the human existence.

Perhaps the question why we see this happening is irrelevant. Maybe the right question is how long we will allow to happen?

Филм, за който разбрах от Уди Алън. Филм, повече идеи, отколкото актьорска игра и режисура. Филм, сюрреалистичен (ама че дума!), а с този режисьор маркирам испанското кино като наша бъдеща цел.

Предпочитам да приема сюжета като теоретична постановка, представяща ни балона на щастието на богатата прослойка в обществото, така наречения "елит", който никога не би се отказал от статуса си, но и не би го признал на някой по нисш. Който притежава невероятно, но префинено, чувство за такт, диалог и благоприличие. Елит, чийто враг са самите му членове.

Поставени под форс мажорни обстоятелства, неговите представители са готови да съблекат дрехата на предвзетостта и да разголят същността си. Преди да достигнат до най-ниската точка в своята морална деградация те минават през незачитане на възрастовите граници или половите различия, потъпкване на изкуството, арогантност, егоизъм и дивачество. Вместо да търсят начин  да спасят себе си (разбирай света), те се вглеждат един в друг (подобно на държавите), привиждат врагове един в друг и са готови взаимно да се погубят. В това стремително падане, те набързо си припомнят презряните навици, които биха приписали на обикновените хора - радват се на водата като на шампанско. Стават способни дори да ядат хартия (което никога не ми беше хрумвало), показано от прислужника във филма. Но и какво друго да се покаже под елегантната им черупка, след като са всъщност дълбоко отегчени от живота, изпитват вътрешна ненавист към него, показват студенината на празния човек, потънал в моди (например бръсненето на кракара при мъжете) и самите те намразват така наречената изтънченост. 

В такова общество спасение намират единствено умрелия, влюбените, учените, приемащите опиум. Извън това общество човек може да бъде или самотен звяр, или бидейки невинна овчица, той мигновено би бил впрегнат за нуждите на елита. Целия този фарс не би имал край, ако в крайна сметка не стигнеше най-голямата си низост, за да може едва тогава да си споми някогашната си висота и да даде път на възможността да се отсее истински стойностното в човешкото съществуване. 

Може би въпросът защо това, което виждаме се случва, е ирелевантен. Може би правилният въпрос е докога ще позволи да се случва?

Wings of Desire / Криле на желанието

http://www.imdb.com/title/tt0093191/?ref_=nv_sr_1
My rating: 9

This is the second film for which I hinted in the previous post. Film, with clearly defined idea surrounded by many dissolving in the absolute under topics. The place is Germany, and that we are looking at is humanity. Often forgotten fact is that the German title of the film translates in The Sky Over Berlin.

Modern in the way of shooting and framing, as well as posting the shades of post military discourse. Themes of alienation, withdrawing and loss of sense. The transition of life from eighty years ago, the appearance of the first two cars in Berlin, devastating destruction that follows the subsequent development of technology and to the construction of the wall (which fall the director anticipates two years earlier).

Here again we see where lies the spirituality of humanity and who are the people who have a relationship with her. Despite the existence of all these people, misfortunes and accidents occur. And the last time the echo is huge.

The task of the angels who protect us is to find sense in every human being, in every touch on a subject, inhalation of cigarette smoke, feeling of cold, especially the element of love, which transmits the whole world in the life of two lovers, providing continuation of the flight on the wings of the desires of the human race.

Това е втория филм, за който загатнах в предишния пост. Филм, с ясно обособена идея, заобиколена с множество разтварящи се в абсолютното под теми. Мястото е Германия, а това, за което трябва да следим е човечеството. Често забравяна подробност е, че немското заглавие на филма се превежда като Небето над Берлин.

Модерен в начина на заснемане и композиране на сцените, както и в отсенките на пост военния дискурс. Темите за отчуждението, затварянето в себе си на индивидите и загубата на смисъл. Прехода на живота отпреди осемдесет години, появата на първите два автомобила в Берлин, опостушителната разруха, която следва от последвалото развитие на техниката и построяването на стената (чието падане режисьора предугажда две години по-рано).

Тук отново виждаме къде се крие духовността на човечеството и кои са хората, които имат връзка с нея. Въпреки съществуването на всички тези хора, нещастия и катастрофи се случват. А последният път отзвука е огромен.

Задачата на ангелите, които ни пазят е да покажат наличието на смисъл във всяко човешко съществуване, всяко докосване на предмет, вдишване на цигарен дим, усещане на студ и най-вече стихията на любовта, която вкарва целия свят в живота на двама влюбени, осигурявайки продължаването на  полета на крилете на желанието на човешкия род.