My rating: 7
Well, the things of life are not always like this, neither are exactly like this. Maybe for its time this movie was something like documentary and representative for the decade but now it seem to me more like utopia and idealistic. I hurry to tell you why.
Most important, seen from south-eastern point of view the look over the man is strained a lot. He with capital "h" who is not clear with himself is being waited by his wife and son and his newly beloved. Almost deified. And he, in this time he is self-willed and frivolous...
From there on you know what this movie is about. The positive which I want to note is the approach including dreams while he is in coma. The viewer is being rose to the role of a shaman who is asked to interpret them. So, I leave to you the interpretation while I continue with my next critic of ideas in a movie.
Ами нещата от живота не са винаги такива, нито пък точно такива. Може би навремето този филм е бил нещо като документален и репрезентативен за десетилетието, но сега той ми изглежда по-скоро утопичен и идеалистичен. Бързам и да ви кажа защо.
Най-основно, видян от южно-източната европейска перспектива, погледа върху мъжа е пресилен неимоверно. Той, който още не е наясно със себе си, бива чакан от жена си и сина си, както и от новата му възлюбена. Почти обожествяван. А той, в това време да се държи своенравно и фриволно...
От там нататък вие знаете, за какво иде реч. Положителното, което държа да отбележа е подхода със сънищата по време на комата му. Зрителят е превъзнесен в ролята на шаман, до който е дошло запитването за тяхното тълкуване. И така, оставям на вас тълкуването, докато аз продължавам със следващата критика на идеи във филм.
No comments:
Post a Comment