The Last Station / Последната спирка

http://www.imdb.com/title/tt0824758/?ref_=nv_sr_1

My rating: 7
 

I hope that I can make you feel the humble feeling that is lurking from that movie, that can distance you from the noise and the lack of orientation, that make you feel comfortable and feel the good behind which is the true love.

Although his life is quite, the connections with the people for Tolstoy are dynamic. What is happening to them is really interesting to him and gives him strength. Trying to give balance to what is happening to him, he follows his heart which he has given to everyone he knew. Spread the love one every parallel in your life like a cobweb and give it to everyone and everything, he is saying. But I know this from somewhere else.

This time I write because I also want to share something. Why I know this from somewhere else? Is it normal to you when your cats, came after a big change in your life, put off the shelf several times a book about Lev Tolstoy? So many times that is easier for you to read that book instead of putting it back again? I doubt that. And like it is written in this book – the great writer often make chance to look like necessity, following the good side of his curiosity. I do so too.

I have to check what is his astrological sign. And I can not miss saying the name of Mikhail Bulgakov, the metaphor of the train, the last stop and the number of the last train 6009 – the abyss (one for him and one for her) staying between life and man that his true love is away.

Надявам се да успея да предам смирението, което филма излъчва,  което отдалечава от шума и липсата на ориентация, което приютява и ви кара да усетите добротата, зад която се крие истинската любов. 

Макар и да води тих и спокоен живот, отношенията на Толстой с хората около него са динамични. Това, което се случва на близките му го вълнува живо и му дава сили. Опитвайки се да даде баланс на случващото му се, той следва сърцето си, което обаче вече е раздал на всички свои познати. Разпръснете любовта по всички възможни паралели на живота си като паяжина и я дарете на всеки и всичко, това е което казва той. Но това знам от другаде.

Този път пиша и за да споделя. Защо знам това от другаде? Според вас нормално ли е котките ви, които са се появили след значителни сътресения в живота ви, няколко пъти да бутат книга за Лев Толстой от библиотека? Толкова пъти, че да предпочетете да я прочетете, преди да я върнете обратно? Едва ли. И както пише в книгата – великият писател често превръщаше случайността в необходимост, следвайки добрата страна на любопитството си. Аз поне така правя. 

Трябва да проверя каква зодия е. Не мога и да не спомена името на Михайл Булгаков, метафората за влака, последата спирка и номера на последния влак 6009 – бездната (една за него, една за нея), кояото се разкрива между света и този, чият истинска любов е далеч от него.

 

The Untold History of the United States / Неразказаната история на Съединените щати

http://www.imdb.com/title/tt1494191/?ref_=nv_sr_1

My rating: 9

I do not give full stars to the Untold History of the United States only because its character was a character of a documentary series and not a movie. Further on – only superlatives.

These series are perfect refreshing course of contemporary history since World War II till nowadays. With the help of the technological achievements are collected and showed astonishing frames, pictures and recordings which were not popularized on that scale before. The series showed after my harsh comments on the anti-slavery wave on the opposite side of the Atlantic and the self esteem of the citizens there to criticize what they were doing not so long time ago.

In this series the critic escalates. The hit is even stronger and the targeted is new. The point of view seem honest. Although it shows the unstopped ruling power of the imperialistic character of the trends in the newly found continent, this point of view is humane and peaceful, and even predicts the fall of the dominating unstoppableness.

By revealing the ruling of the presidents from Roosevelt to Obama, Stone in a line after the text, offer us a list of 67 (counted by me, maybe more) movies, more series, books and materials which send me on a, out of the negative connotation, crusade or just a journey of the curiosity through the fossilized historical facts of the so called reason, and on the other hand are history of the movies about war (I think only American ones) and a mirroring image of the happening in time to the way of peace and security.

Не давам пълен брой звезди на поредицата Неразказаната история на САЩ само защото има характера на документален сериал, а  не на филм. Оттук насетне само суперлативи.

Поредицата представлява идеален опреснителен курс по съвременна история от Втората световна война до ден днешен. С помощта на технологичния напредък са събрани и показани зашеметяващи кадри, снимки и записи, които до сега не са били популяризирани в такъв мащаб. Поредицата се появи след язвителните ми коментари за анти-робовладетелската вълна отвъд Атлантическия океан и самочувствието на гражданите там да се самокритикуват за нещо, което са правели до съвсем скоро.

Тук критиката ескалира. Ударът е още по-силен и целта е сменена. Гледната точка също изглежда честна и пряма. Макар да показва безпрепятстващо властващия империалистически характер на настроенията в наскоро открития континент, гледната точка е хуманистична и миролюбива, дори предсказва краха на досегашната доминация и безпрепятственост.

Разкривайки управлението на президентите от Рузвелт до Обама, Стоун в бележка под линия, ни предлага списък от 67 (преброени от мен, а може и повече) филма, още сериали, книги и материали, които мен лично ме отправят на един, изваден от негативни конотации, кръстоносен поход или просто пътешествие на любопитството сред застиналите исторически факти на т. нар. разум, а иначе представляват история на филмите за войната (мисля единствено американски) и отражение на случващото се във времето по пътя към световен мир и сигурност.

The Philosophers / Философите

http://www.imdb.com/title/tt1928340/?ref_=nv_sr_1
My rating: 7

It's been a while since I watched the movie. Which is not exactly a film in the true sense of the word. But it is interesting and provocative product. Accordingly, the fair assessment is not so high too but I decided to give the vote more confidence. There are several moments which I want to say.

First of all the level of foreign education system. We continue with the social stereotypes and move on to assessing people on that what they are working. I.e. not what they are. In the foreground it is shown the way of attitude towards people as a means caused by market relations and lack of foresight.It is raised the issue of declining occupations that are no longer needed. It's about helplessness and insignificance (at the same time the fragility, beauty and vulnerability) of human existence to the possible doomsday scenarios.
 
Many people think that life without art, opera, theater, poetry and classical music would be much more pragmatic. And they are wrong because the world without all those Arts is impossible. They are fine tissue that builds everything else in reality. These are the areas close to the border situations of human existence, to nothing. They are the ones that try to express in their own language inexpressible feelings, emotions and conditions.

And yes, Angkor Wat.    

Мина доста време, откакто изгледах филма. Който не е точно филм в истинския смисъл на думата. Но е интересен и провокативен продукт. Съответно, реалната му оценка не е толкова висока също, но реших, че може да му се гласува повече доверие. Няколко са моментите, на които искма да се спра.

На първо време нивото на чуждестранната образователна система. Продължаваме със социалните стереотипи и преминаваме към оценяването на хората по това, което работят. Т.е. не по това, което са. Открояват се на преден план отношението към хората като към средство, породено от пазарните отношения и липсата на далновидност. 

Повдига се и въпроса за отмиращи професии, вече ненужни. Става въпрос за безсилието и нищожността (в същото време на крехкостта, красотата и вулнерабилността) на човешкото съществуване пред възможни апокалиптични сценарии.

Много хора мислят, че живота ни без изкуство, опера, театър, поезия и класическа музика би бил много по-прагматичен. И те грешат, защото светът без всички тези, сами по себе си изкуства, е невъзможен. Те са фината тъкан която изгражда всичко останало в реалността. Те са областите близки до граничните ситуации на човешкото съществуване, до нищото. Те са тези, които се опитват да изразят на тяхния си език неизразими чувства, емоции и състояния.

И да, Ангор Ват.