http://www.imdb.com/title/tt0044060/?ref_=fn_al_tt_1
My rating: 8
First of all I was angry watching the to lovers being enormously happy. It was so unreal and idealistic that I said to myself - you can see this only in movies. The two lovers were talking the strange language of love that makes them fool around and boost. That makes them feel the need to show off and to be something more. That naive language of their naive youth.
Suddenly this romantic cloud was blown away and this movie become more realistic, lifely realistic. Yeah, it was trivial but told in Bergman's way it was also very beautiful and true. It showed the change that we all live trough the language that is familiar but we do not speak any more, the things in life and the life caught in the walls of self preservation, senselessness and absurd where the only one escape is the ultimate love - the only reality.
Перфектно разказана любовна история. Перфектно разказана история за живота.
Най-напред бях ядосан, гледайки двамата влюбени толкова щастливи. Беше толкова нереалистично и иедалистично, че си казах - това се случва само във филмите. Двамата влюбени говореха странния език на любовта, който ги караше да се държат неестествено и превъзнесено. Това ги караше да чувстват нуждата да се фукат и да се правят на това, което не са. Наивният език на наивната им младост.
Изведнъж романтичния облак беше издухан и филма стана по-реалистичен, почти истински. Да, беше тривиален, но разказан по бергмановски беше също така красив и на място. Показа промяната, която всички преживяваме през познатия език, който не говорим вече, нещата от живота, затворен между стените на самозащитните ни механизми, безсмислеността и абсурда, между които единствения изход е голямата любов - единствената реалност.
No comments:
Post a Comment