Memories of Murder / Мемоарите на едно убийство

My IMDb Rating: 8

I did not intend to write about this movie, but because I like variety, I changed my decision. So, in the meantime, we make slight deviation to see what happens in South Korean cinema, which shows us a simple story of an ordinary serial killer in an ordinary village. So true story that proves to be a true story.

Evil, black, dragging innocent people, investigating murders towards itself and terrorizing the entire community for years. Slowly and methodically makes its steps, leaving the most important traces - those to itself. We can say that the film presents serious lives of the detectives who give everything they love to catch the killer. Tells about  the world we live in - the public world in which any gift to possess recognition of good and bad people we have, have no chance to conclusively say who is good and who is bad. Privacy creates new limits, inaudible to everyone else. It is drama when there is no light at the end of the tunnel.

The finale is the most interesting because it blurs the created image crashing it to the infinite mass of ordinary people we meet everywhere. At first as a joke, without special effects, the end catches us by the hand and leads us in our future days, which will experience knowing one truth that we saw only by its traces.

I recommend only to the curious and patient ones.

Нямах намерение да пиша за този филм, но понеже си падам по разнообразието, промених решението си. Така, междувременно, правим леко отклонение, за да видим какво се случва в южно-корейското кино, което ни показва една обикновена история за един обикновен сериен убиец в едно обикновено населено място. Толкова истинска история, която се оказва по действителен случай.

Зло, черно и повличащо в себе си душит на разследващите убийствата, тероризира цяла общност от хора в продължение на години. Бавно и методично прави стъпките си, без да остави най-важните следи - тези към себе си. Можем да кажем, че филмът представя тежките животи на детективите, които дават всичко мило им, за да заловят убиеца. Разказва за света, в който живеем - обществения свят, в който каквато и дарба да притежаваме за разпознаването на добрите от лошите хора, нямаме шанса да можем убедително да кажем кой е добър и кой лош. В тайните на личния живот се разкриват нови предели, недоловими за всички останали. Драма е, когато в края на тунела не се появява никаква светлина.

Финалът е най-интересен, защото окончателно размива създадения въображаем образ у зрителя като го срива до безкрайната маса от обикновени лица, които могат да бъдат срещнати навсякъде. Отначало на шега, без специални ефекти, краят ни хваща за ръка и ни превежда в бъдещите дни, които ще изживеем с ясното съзнание за една истина, на която видяхме единствено следите.

Препоръчвам единствено на любопитните и търпеливите.

Postmen in the Mountains / Онази планина, онзи човек, онова куче

My IMDb Rating: 8

 

One of the few Chinese movies I've seen. A strong start to а whole festival dedicated to modern Chinese cinema - The Third Cinema or the cinema striving to implement social change.

No special effects, no cities and groups of characters, nothing modern. Only the time at which develops the film. However, innovative techniques of shooting, incredible sense of human nature and outcome. It shows the basics of human existence - nature as home of humanity and the family as a social and cultural evolution. Ties that exist in life of everyone but are sensed on different levels. It is also specified the meaning of authentic human existence - in harmony with nature and respect for the past generations, because even the youngest imperceptibly become outgoing generation. It is their turn to take responsibility "being alive" for ourselves and for others.

On places could be seem the presence of the Idea that holds this great nation throughout and makes its progress successful. Pierces principal links promoting its sustainability as a whole. It is possible to be build a gradation in the direction of the modern city as evidence after our line passing through small worker villages, larger villages and the city where the business is concentrated.

For the bridges that we build continuously in the world around us. Very green and hitting the authentic humanism that is not based on anything but alone is a reason for everything. The relationship between father and son, and the difficult dialog between them. The place of the women and the mothers in the Eastern culture. An unpredictable journey, far different from the stereotypes of action and a happy ending.

Един от малкото китайски филми, които съм гледал. Едно силно начало на цял фестивал, посветен на модерното китайско кино - третото кино или киното стремящо се към осъществяване на социална промяна.

Никакви специални ефекти, никакви градове и групи персонажи, нищо модерно, освен времето, в което се развива филмът. Но все пак, иновативни похвати на заснемане, невероятни усет за човешката същност и краен резултат. Показва основите на човешкото съществуване - природата като негов произход и семейството като негова социална и културна еволюция. Връзки, които съществуват в живота на всеки, но биват осъзнавани на различни нива. Определен e и смисълът на автентичното човешко битие - в съзвучие с природата и респект към миналите поколения, защото дори и най-младите, неусетно се превръщат в отиващото си поколение. Техен ред е да поемат отговорността "да бъдеш жив" както за себе си, така и за другите.

На места е възможно да се привиди и присъствието на Идеята, която държи тази велика нация цяла и я кара да прогресира успешно. Прозират принципни връзки, съдействащи си за устойчивостта на цялото. Възможно е и да се направи градация в посока на модерния град, като след показания ред на представяния се премине през малките работнически селища, по-големите и се стигне до града, където е съсредоточен бизнесът.

За мостовете, които строим непрекъснато, изграждайки света около нас. Изключително зелен и истински уцелващ автентичния хуманизъм, който не се основава на нищо друго, а сам е основание за всичко останало. Връзката между баща и син и толкова трудно осъществяваният диалог помежду им. Мястото на жената и майката в източната култура. Едно непредвидимо пътуване, далеч по-различно от стереотипите за екшън и хепиенд.

The Geographer Drank His Globe Away / Географът си пропи глобуса

My IMDb Rating: 9

The film was a surprise. Large and pleasant. It is in part like the movies about teachers that educate rebellious students, but the story exceeds and reveals the need for us to be masters of our own lives.
 

But when it comes to man with a good soul who does not intrude its existence to anyone, then it becomes more complicated. At the same time the vices are superimposed, the burden of the past and the passion.

Highly entertaining, innovative in the way of shooting, the film tells of life's journey which is not only out in the world but also within ourselves. And only when we get to the spring within us, then we can go down the river and go beyond us. As young people the adults need help and guidance. Everyone need to survive the inclinations in order to establish his life. As for the adults it is still difficult, what is for the young who suffer from the scourge of the "porn, drugs and alcohol", living an empty life with banal jokes?

Response to this question is not entirely situated in the movie, you have to look around you for it, constantly. The answer is in the constant shaking of life's swing between freedom and responsibility, love and independence, good and material.

Watch this movie!

Филмът е изненада. Голяма и приятна. Подобно на филмите за учители, които озаптяват непокорни ученици, надминава този сюжет и ни разкрива необходимостта да станем господари на собствения си живот.

Когато обаче става въпрос за добър по душа човек, който не натрапва съществуването си никому, тогава става по-сложно. В същия момент върху индивидуалността му се наслагват пороците, тежестта на миналото и страстта.

Изключително забавен, иновативен в начина на заснемане, филмът ни разказва за житейското пътуване, което освен вън в света е и вътре в самите нас. И когато стигнем извора, вътре в нас, само тогава бихме могли да тръгнем по течението на реката и да излезем извън нас. Както младите хора, така и възрастните се нуждаят от помощ и напътствия. Всеки се нуждае от това, да преживее влеченията си, за да се установи окончателно. Щом за възрастните е все още трудно, какво остава за младите, които страдат от бича на "порното, наркотиците и алкохола", живеещи празен живот изпълнен с банални шеги.

Цялостни отговори на този въпрос във филма няма, трябва да ги търсим около нас, постоянно. Те се намират сред постоянното клатене на житейската люлка между свободата и отговорността, любовта и самостоятелността, доброто и материалното. 

Гледайте този филм!