Няма как да подминем това заглавие, поради възхищението, което изпитваме към тези двама режисьора. А когато разберем, че става въпрос и за книга, нашето уважение се е вече издигнало до най-високата възможна степен.
Документално заснета лента, представяща желанието на Трюфо да се запознае с великият Хичкок.
В крайна сметка двамата режисьора се срещата и между тях се заражда приятелство. В голяма степен тази необичайна връзка повлиява Трюфо в неговото творчество.
Като анализатори на филмите на Хичкок са поканени легенди в кино-бизнеса като Скорсезе, Линклейтър и много други. Ако сте фен, не подминавайте това заглавие.
We can not overlook this title because of the admiration we feel for these two directors. And when we understand that it comes about also for a book our respect has already risen to the highest possible extent.
Documentary filmed tape showing the desire of Truffaut to get acquainted with the great Hitchcock.
Ultimately, both directors meet and they develop a friendship. To a large extent this unusual relationship influenced Truffaut in his future work.
As analysts of the films of Hitchcock are invited legends in the film business as Scorsese, Linklater and many others. If you're a fan, do not pass by this title.
There is no way for me to write a full assessment of this film just because it does not meet the full understanding of the concept of film. It is something else - superb documentary revealing the essential features of man and his relationship with nature. This film is a photographic and anthropological insight into human nature. It tells us many stories. For example, that one in which people run instead of walk. Or that in which people live above the clouds or that about people who can play a musical instrument and does not meet the need to work a day. The landscapes are changed one after another - deserts, glaciers, tropics. The
tape has a deeper part - we find communities that need to use the
services of consultants for the use of second-hand coffins. Those who are fleeing genocide, hunger, thirst and lack of natural living conditions. For a moment we touch the cruelty of humanity, which surprisingly, lives quite close to us - both in time and in space. The only thing that is constant in the film is the magical view of life that the photographer Sebastião Salgado has. The story goes retrospectively in the direction opposite of Darwinian evolution in terms of emotional and intellectual development. However,
the movie remains a "love letter" from Salgado to mankind and nature,
which gives us at the end the needed dose of positivism with which to start acting
on things that depend on us!
Just one more thing that I have to mention - Wim Wenders.
Няма
как да напиша пълна оценка на този филм само, защото не отговаря на
пълното разбиране за филм. Той е нещо друго - превъзходна
документалистика, разкриваща същностни черти на човека, както и връзката
му с природата.
Тази
филмова лента представлява фотографски и антропологичен поглед върху
човешката природа. Разказва ни множество истории. Например тази за хора,
които тичат вместо да ходят. Или тази за хора, които живеят над
облаците или такива, които, ако могат да свирят на музикален инструмент
не срещат нуждата да работят нито ден. Пейзажите се сменят един след
друг - пустини, ледници, тропици.
Лентата
има и по-дълбока част - срещаме общности, на които им се налага да
ползват услугите на бюра за ползване на ковчези втора употреба. Такива,
които бягат от геноцид, глад, жажда и липса на природни условия за
живот. За момент се докосваме и до жестокостта на човечеството, която
учудващо, живее съвсем близко до нас - както във времето, така и в
пространството.
Единственото нещо, което е постоянно във филма е магическия поглед над живота, който фотографа Себастиао Салгадо притежава. Историята върви ретроспективно по посока обратна на Дарвиновата еволюция. Все пак лентата си остава "любовното писмо" на Салгадо до човечеството и природата, което ни дава нужната доза позитивизъм, с която да започнем да действаме относно нещата, зависещи от нас!
Още едно нещо, което трябва да спомена - Вим Вендерс.
