To Joy / Към радост

http://www.imdb.com/title/tt0043048/?ref_=fn_al_tt_1

My rating: 7

We have seen such movies that touch existential problems of the social being and they all are same in searching of the leading motive in its existence. They all lead the being modus of the existence to the mood in which is possible the phenomenon of love.

In Bergman's style this movie is pretty human and realistic. It tells about the one's fight with himself, self-overwhelming, egocentrism and egotism, dreams for ruling in the world like a semi-god presence dressed in body; to accepting the other, sobering, becoming a man, family and children.

The image of the protagonist shows us hard but not in any case unpleasant character, sunk in honestly presented true realism of life, washed and ironed after being dingy with light postmodern delusions.

Known to everyone story told in unknown way. In moments too long fragments with concert plays are not able to spoil this movie. On the contrary.

Гледали сме много филми, засягащи екзистенциалните проблеми на социално битийстващото и всички те са еднакви в търсенето на водещия мотива в неговото съществуване. Всички те свеждат битийния модус на екзистенцията до настроението, в което тя прави възможно съществуването на феномена на любовта.

По бергмановски филма е изключително човешки и реалистичен. Разказва за борбата със самия себе си, т.е. надмогването на егоцентричността и еготичността, мечтите за властване в света, подобно на полубожествено присъствие, облечено в тяло; до приемането на другия, отрезвяването, възмъжаването, семейството и децата. 

Образа на главния герой ни представя един труден, но в никакъв случай неприятен характер, потопен в честно представената ни истинска реалност на живота, изпран и изгладен след изцапване от лекетата на постмодерни заблуди.

Една позната на всеки история, разказана по непознат начин. На моменти прекалено дълги откъси от концертни произведения, не са в състояние да развалят филма. Напротив.

Magnolia / Магнолия

http://www.imdb.com/title/tt0175880/?ref_=sr_1

My rating: 10

When I was watching the middle of the film I was already wandering what to do – to watch or to write. This film is three hours long and reveals the depth of the human soul, which everyone of us has reached, reaches or will reach for sure. Depth building up, constructing, carrying everything alive.

Cocktail of famous actors, which we have seen in large variety of acts, including idiotic ones.  But they all showed how big they are playing their serious roles in this film. Showing the seriousness and the strength, which we the viewers should have. I can not mention my favorite Tom Cruise and the actor that plays health-officer. A role to remember that I liked very much.

The film is also about extremely difficult profession, about “The biggest mistake that I made, was that I lost the love of my life”. About that “the road is long, endless”, “life is not short, it is long, too long” – something that I was always thinking. About the moment in which the guilt comes after you, about self-pitiness and repentance. Unbelievable moments in life, ridiculous coincidences and chances. The providence. About the drugs (in bulgarian two words – medications and narcotics), which can only slow down one's painful ending.

About that we can replace children with angels and vise versa, about innocence and sincerity; about the pure and well tuned harmony. This film takes you so far. And it deserves your attention! In it, one more time but in a different way we see the crystals and diamonds, the flowers we find, the flower in us which we have to look after as long as it lives. And one more thing – this is not just a film, it is a message with which you can mark the rest of your life.

Когато наближи средата се чудех дали да гледам филма или да пиша. Филма е три часа и разказва за душевната дълбочина, до която всеки от нас е достигнал, достига или ще достигне със сигурност. Дълбочина съзиждаща, изграждаща, носеща всеки един жив.

Коктейл от известни актьори, които сме гледали във всякакви роли, включително и идиотски. Но всички те, до един, показаха колко са големи, изигравайки сериозните си роли за филма. Показвайки сериозността и силата, която трябва да имаме. Не мога да не спомена любимеца си Том Круз, както и артиста, изиграл санитар в ролята, която ми хареса изключително много. 

Филма е още за невероятно трудната работа, за „Най-голямата грешка, която направих беше, че изпуснах любовта на живота си.” За това, че „пътят е дълъг, безкраен”, „животът не е кратък, дълъг е, прекалено дълъг” – нещо, което винаги съм си мислел. За момента, в който вината ни настигне, за себесъжалението и разкаянието. Невероятните моменти в живота, нелепите съвпадения и случайности. Провидението. За лекарствата и наркотиците (в английския език и двете изразени с drugs), които единствено забавят мъчителния край.

За това, че можем да заместим децата с ангели и обратно, за невинността и искреността; за чистотата и ненарушената хармония. Този филм отвежда наистина далеч. И си заслужава вниманието! В него още веднъж, но по различен начин, виждаме кристалите и диамантите, цетята, намираме цветето вътре в нас, за което трябва да се грижим да цъфти толкова дълго, колкото му е отредено. И още нещо – това не е само филм, това е послание, с което можете да бележите остатъка от живота си.

The Man Who Wasn't There / Мъжът, който не беше там

http://www.imdb.com/title/tt0243133/?ref_=sr_1

My rating: 7

While I am wondering if I am going to write or I am not, it is better to note down my impressions from the movie. As I add that I would like to be Coen brothers personal critic, it becomes more clear why I write.

Although black-and-white, showing the grey everyday life of a man, who was not there, the two brothers send us where he was. In the toothless abstraction, in the dreamy imagination, in the half-world between the material and the intelligible.

The people like the protagonist from this movie are not few, they are clever enough to do things which ordinary people would not or to do things that almost no one will do, and in a way, that all these things, touched by him become big, but in any case, not normal. A small reference to some professions to which are denied the abilities of other professions, professions in which the soul depth of their workers reaches at most the amazement of unprofessional played music.

Unbelievable personages played by believable actors. UFO. The absurd of Camus again. Movie not for everyone, especially if he works in mentioned above professions. It flows slowly, like life, full of the divine capability of the brothers to worsen the situation till its self-annihilation.

Докато се чудя дали да пиша или не, по-добре да запиша впечатленията си от филма. Като прибавя, че бих желал и да съм личния критик на братята Коен, става по-ясно защо пиша.

Макар и черно-бял, представящ сивото ежедневие на мъж, който не беше там, братята ни пращат там, където той беше. В беззъбата абстрактност, в замечтаното въображение, в полусвета между материалното и интелигибилното.

Не са малко хората като главния герой, които са достатъчно умни, за да повярват на неща, на които обикновените хора не биха, или да направят неща, които почти никой не би направил, и то така, че всички тези докоснати от тях неща стават големи, но в никакъв случай нормални. Лека препратка към някои професии, лишени от уменията за изпълнението на други, душевната дълбочина, на чиито работници достига до захласването по непрофесионално изпълнената музика.

Не вероятни персонажи, изиграни от вероятни актьори. НЛО. Абсурда на Камю отново. Филм не за всеки, особено ако работи реферираните по-форе професии. Носи се бавно, също както живота, с божествената способност на братята да влошават ситуацията до самоунищожителността на нейния край.

The Great Gatsby / Великият Гетсби

http://www.imdb.com/title/tt1343092/?ref_=sr_1

My rating: 8

The Great Getsby. The embodied ideal, incapable to carry away the current in its waters. A man as a man, modest but with the great ability to believe and to hope that the balance of the world will bring back to him all that he personally gave. But he fails.

About the ability to make ideas real, to wait the exact moment, to be large-hearted, a gentleman. About the instinct to follow ideas, to count on old success, to be trivial, to forget.

Innovative staging, beautiful faces. This movie is successful and strong. It has his two hours and more. But we have seen his older version which was not aiming to modernize the story, to reach you with sound or with picture. It trusted on the true gentleman and his words which (specially for the people who love to seek and find) I have written somewhere else. It is interesting to make this parallel between this two movies (I can mention only one thing - Francis Ford Coppola and Harisson Ford). But only if you are inspired enough.

Великият Гетсби. Въплътения идеал, неспособен да отнесе конкретността във водите си. Човек като човек, скромен, но с огромната способност да се вярва и да се надява на баланса в света, който може да му донесе всичко, което той лично е дал от себе си. Уви.

За способността да реализираш идеи, да чакаш твоя момент, да си великодушен, джентълмен. За инстинкта да следваш идеи, да се осланяш на стари успехи, да си тривиален, да забравяш. 

Иновативна режисура, красиви лица. Филма е сполучлив и силен. Отделили са му над два часа време. Но сме гледали и друг негов вариант, който не целеше да осъвремени историята, да спечели със звук и картина. Разчиташе на истинският джентълмен и неговите думи, които (специално за хората, които обичат да търсят и да намират) съм публикувал на друго място. Интересно е да се направи паралел между двата филма (ще спомена само едно нещо - Франсис Форд Копола и Харисън Форд). Стига да сте достатъчно вдъхновени.

Citizen Kane / Гражданинът Кейн

http://www.imdb.com/title/tt0033467/?ref_=sr_1

My rating: 8

Through all movies this is the score which I give to this one. For its time he deserves more. But we are in other moment of the time/space continuum.

Most probably every one of us had period in his life in which he wanted to be very rich. To be famous and known from everybody. To wealth and fame we can add the utopian idea this character to be noble, selflessness, robinhoodian. And what is the price for this when it really happen?

This movie shows the life of Charles Kane, personification of the mentioned image above. He, let us assume - from flash and bones, lived in the beginning of the previous century. Torn apart from his native home and his parents, the real things which he has are friendship and love. But they could not fill the opened wound.

About this - what we want and what we receive, how much our life is our property and about the value of the material goods. This movie intrigue with setting an aim which is pursued till its end. Shown as stories of different characters, documentary restores the portrait of the protagonist and the main story.

Сред всички останали филми, това е оценката, която поставям на този. За времето си, той заслужава повече. Ние обаче сме в друг момент на времепространствения континуум.

Най-вероятно всеки от нас е имал период в живота си, в който е искал да бъде много богат. Да бъде известното лице, което разпознават всички. Към богатството и славата можем да прибавим и утопичната идея за това да бъде и благороден, жертвоготовен, робинхутовец. А каква е цената за това, когато наистина се случи?

Филма показва живота на Чарлз Кейн, олицетворяващ гореописания романтичен образ. Той, да предположим - жив, от плът и кръв, живял в първите години на миналия век. Откъснат от родния дом и родителите си, единствените истински неща, които му остават са приятелството и любовта. Но и двете неуспяват да запълнят отворената рана. 

За това какво искаме и какво получаваме, за това доколко животът ни е наша собственост и за стойността на материалните блага. Филма заинтригува с поставянето на цел, която бива преследвана до самият му край. Представен като разкази на отделни персонажи, документално ни възстановява образа на главния герой на историята.

Pay It Forward / Предай нататък

http://www.imdb.com/title/tt0223897/?ref_=sr_1

My rating: 8

So, the moment for moral talking came. We will abstract the play of the actors, the requisite and the stage production. They are not bad, do not get me wrong! The most important thing this time will be the idea.

Made up by a kid or not, real or not, it is important. It shows the insignificance of  the pompous speech, egoism, material goods, career. The only thing left is the love between the closest ones and between people. The altruism and the mutual aid. Paying it forward.

 (Time for commercial) And paying it forward, as we saw, is being made by teachers and humanitarian sciences, when they are made from heart. In no way I want to bent the other fields of the knowledge but I want to say clear that human relationships are what makes life good or bad. Why others are not able to see the help as a good to them, why they think that when they are making bad to the others are making good to themselves – these are questions which stay outside the movie which shows the presence of a childish, unencumbered psychically and conceptually world.

 Does living in such a world is hard to achieve or absolutely possible, this is up to every one of you and the answer concerns the rest.

Такаа, дойде момента за морално говорене. Абстрахираме се от играта на актьорите, реквизита и режисурата. Не че са лоши, не ме разбирайте грешно! Важна в случая ще бъде идеята.

Измислена от дете или не, реална или не, тя е важна. Тя показва маловажността на високопарната реч, егоистичността, материалните облаги, работните постижения.  Единствена остава обичта между близките и между хората. Алтруизма и взаимопомощта. Предаването нататък. 

(Минути за реклама) А то, както видяхме, бива осъществявано от учителите и хуманитарните науки, когато се правят чистосърдечно. По никакъв начин не искам да принизя останалите видове знание, но искам да наблегна на това, че междучовешките отношения са това, което прави живота добър или лош. Защо другите не могат да видят помощта като благо за тях, защо си мислят, че като навредят на другия, помагат на себе си – това са въпроси, които остават извън филма, който ни показва наличието на един детски, необременен психически и понятийно свят.

Дали заживяването в такъв свят е трудно достижимо или напълно възможно, това решава всеки един от вас, а решението му касае всички останали.

O Brother, Where Art Thou? / О братко, къде си ти?

http://www.imdb.com/title/tt0190590/?ref_=sr_1
My rating: 8

It is likely that most often I will write reviews about the movies of Coen brothers. In a movie showing from well known to painfully well known themes, they succeeded to show their coenism. As a perfect cinema culinaries, the brothers powdered the main dish with the flavor of the collision of science and religion, the ignorance and faith, destiny and the personal choice. And in a what way! In moments grotesque, ironic and satiric, with the wonderful play of George Clooney, the main characters, like Odysseus and the Bremen musicians, led on the story line of Candid of Voltaire, are involved in adventure.

On the background of the individual lamentations for wealth and power, the heroic ensemble is being caught in the trap of the state laws and God's will. Who is authorized to judge? The providence attach to them colorful adherents which draw them into the stream of their personality acts. For final, the garnish is bittersweet and hard-baked.

Love. The woman of the main hero appear and she is capable of everything. It seem like it is written for them to be together, until she counts to three. The eternal motor is being found and the motive of the history is not reason. There is only one explanation.

It will be good if there were more of these movies. The sight which Coen brothers have is unique and can be put to a row of similar themes and plots. We hope there will be more of their movies but until we hope – watch this one.

Изглежда, най-често ще пиша ревюта за филмите на братя Коен. Във филм, показващ ни от познати до болезнено познати теми, те отново успяха да покажат коенизма си. Като едни перфектни филмови кулинари, братята поръсиха основното ястие с подправките на сблъсъка на науката и религията, невежеството и вярата, съдбата и личния избор. И то по какъв начин! На моменти гротескно, иронично и сатирично, с чудесната игра на Джордж Клуни, главните герой от филма подобно на Одисей и Бременските музиканти, прекарани по сюжетната линия на Кадид на Волтер, са въвлечени в приключение. 

На фона на индивидуалните вопли за богатства и власт, геройската трупа е хваната в капана на законите на щата и божиите повели. Кой има правото да съди? Провидението им прикача колоритни сподвижници, въвличащи ги с пълна сила в течението, което личността им е предизвикала. И като за финал, гарнитурата е сладко-лютива и добре изпечена.

Любовта. Появява се жената на главния герой, за която той е способен на всичко. Изглежда им е писано да бъдат заедно, докато тя не заброи до три. Вечният двигател е открит, и движещата сила на историята се оказва не разума. Обяснението е едно единствено.

Хубаво е да има повече такива филми. Погледа, който братята Коен имат е уникален и може да бъде приложен към редица подобни теми и сюжети. Дано има повече техни филми, а по време на тези надежди – гледайте филма.

Madame Bovary / Мадам Бовари

http://www.imdb.com/title/tt0102368/?ref_=sr_3

My rating: 7

It is a high valuation for this movie but I give it because of the novel of Gustave Flaubert. From now on I am talking about the novel and the parts which one can see in the movie or about their cross-points.

The rise of the street business, cafeterias, agents, notary, private spaces and thoughts, secrets and frauds, modernization, science, fragmentary ethics and the fall of moral, religion, the ordinary, trivial, village life. If you want. The point from where Socrates and Voltaire felt their power of being free and their weakness of losing their goal. So, the fall of the fundamental and traditional. The question and now what? And the answer - where I am at this moment.

In conclusion, if you do not want to read the book - then watch the movie.

Давам висока оценка на филма, заради романа на Густав Флобер. От тук нататък, ще говоря за романа и частите, които филма може да покаже или за пресечните точки на филма и книгата.

Изгрева на уличната търговия, кафенетата, агентите, нотариусите, частните места и мисли, тайните и измамите, модернизацията, науката, фрагментарните етики и залеза на морала, религията, обикновеното, тривиалното, провинциалния живот. Ако искате. Точката, от която Сократ и Волтер, черпят сили да се чувстват свободни, и която ги прави слаби, скривайки целта им. Значи, залеза на фундаменталното и традиционното. Въпросът а сега какво? И отговорът там, където съм в този момент.

В заключение, ако не ви се чете книгата - гледайте филма.

Revolutionary Road / Пътят на промените

http://www.imdb.com/title/tt0959337/?ref_=sr_3

My rating: 9

Always, when I see Leonardo DiCaprio showing in a movie I am not really enthusiastic but many of the movies with him are very good. As this one is.

It is about this how harder is for the trivial world to become different. And is it possible for the different world to become trivial? Isn't it every well-known path a revolutionary road? I hope that I will not insult someone with this - the spirit of Europe loves expressionists and expressionism, while on the opposite pole there is spirituality which finds life there cheap figuratively and literally. From the one side you can hear laughter and from the other sad crying which is capable of being happy because of the unhappiness of the others. But which one where is it?

This movie shows the moment of exhausting of a relationship and the different points of view capable of supporting it. To believe on someone else's promise or to believe on your own? And if to be grown up means to give yourself up... I will not make conclusions instead of you. And about this to be wondering to keep your unborn child or not, or for the abortion in general, about this I will never change my opinion.

The moments in the wood were showing the unmistakeable calculations of the elementary mathematics of truth. In its hard for reading signs, the under-questionable or without-questionable everyday life stays behind. To stay in the moment of falling in love - to state your love again and again. And to lose everything. This is the sad aftermath.

Incredible soundtrack. Film that assure you that you are alive and you can feel things.



Винаги, когато видя Леонардо ди Каприо да се появява във някой филм не съм особено ентусиазиран, но повечето от филмите с него са много добри. Също и този.

Той разказва за това, колко по-трудно е за тривиалния свят да стане различен. И дали е възможно различния свят да стане тривиален? Дали пък всqкa добре отъпканa пътeка не представлява революционен път? Надявам се да не обидя някой със следното - духът на Европа обича  експресионистите и ескпресивността, докато на обратния полюс съществува душевност, която смята живота там за евтин в преносен и буквален смисъл. От едната страна се чува смях, а от другат плачевен рев, способен да се радва на чуждото нещастие. Но кой къде е се намира?

Филма показва момента на изчерпване на една връзка и различните гледни точки, способни да я подсилят. Да повярваш на чуждото обещание  или на собственото си? Ако да си пораснал, означава да се предадеш... няма да правя изводи вместо вас. А за това да се чудиш дали да задържиш детето си или пък за абортите изобщо, за това никога няма да си променя мнението.

Моментите в гората показваха безгрешните сметки на елементарната математика на истината. В трудните й за разчитане знаци, подвъпросното всекидневие, или безвъпросното всекидневие, остава далеч назад. Да останеш в момента на влюбване - да заявяваш любовта си отново и отново.  И да загубиш всичко. Това остава тъжната равносметка.

Забележително озвучение. Филм, който те уверява, че си жив и можеш да усещаш нещата.