Neither Wolf Nor Dog / Нито вълк, нито куче

 My IMDb rating: 10

Heartbreaking movie about the killings of Indians by the Americans. At the same time very humble movie. Well made. Only the end hesitated me a bit.  

There was an extremely profound and real question asked in the movie - why people like the Indians, loving life from the bottom of their heart and living in harmony with nature, people with honor and self-confidence of warriors had to be humiliated, tortured and destroyed and after this, ridiculed? And it led to other questions. How can such a spirit deserve that? What kind of evil would want to break him and clog all the cracks, from where he still was managing to pass through? Which of the soldiers who killed dozens of elders, women and children has really hated any of them, and whether these times are an outdated morale that has long being gone? Unfortunately, shame is what  the Indians have from losing their honor. It is also a shame what Americans, or even mankind, is experiencing or at least should be experiencing. Shame, from today's rulers who do not lead mankind to a better future, a trend stemming from the behavior of the leaders of the same people whose ancestors have slain Indians.

The shame is of mankind, from mankind. And humility is required for creating the way so the hope of better times could flourish. Thoughts understandable from those who would watch the movie (and read this review), but there are a lot more people. Still, a very nice movie.

And to those to whom the message of the movie is reaching out it is teaching them of humbleness, to listen not only with the ears, to come to themselves, to love, to be humane. If it's not too late. With a slight taste of Castaneda's stories at the beginning (but with no trace of its mystery), the film invites us to immerse the world of the Indians, those who have survived or in the world they could have.

 

Потресаващ филм за избиванията на индианци от американците. В същото време много смирен филм. Добре направен. Единствено края малко ме разколеба съвсем малко. 

В него се зададе един изключително дълбок и истински въпрос – защо на хора като индианците, от сърце обичащи живота и живеещи в хармония с природата, хора с чест и самочувствие на войни, им се е наложило да бъдат унижени, измъчвани, изтребвани и накрай всичко това, осмивани? Със какво такъв дух може да заслужи подобно отношение? Що за зло би искало да го строши и да запуши всички пролуки, откъдето той все още е успявал да се промъкне? Кой от войниците, убили десетки възрастни, жени и деца е мразел истински някой от тях и дали тези времена са един остарял морал, който е отдавна отминал? Срам е това, което за съжаление изпитват индианците, загубили честта си. Срам е и това, което изпитват или поне би трябвало да изпитват съвременните американци, а и човечество. Срам, от днешните управници, които не водят човечеството към по-добро бъдеще, тенденция, произтичаща от поведението на лидерите на същите хора, чиито деди са избивали индианци.

Срамът е на човечеството, от човечеството. И се изисква смирение, за да се отстъпи място на надеждата за по-добри идни времена. Мисли, разбираеми от тези, които биха гледали филма (и прочели това ревю), но сякаш недостигащи купища хора. Все пак, много хубав филм.

А тези, до които достига учи на смиреност, на слушане не само с уши, на идване на себе си, на любов, на човечност. Ако не е прекалено късно. С лек привкус на историите на Кастанеда в началото (но без никаква следа от мистериозност) филма приканва да се потопим в света на индианците, на тези, които са оцелели или в света, който са могли да имат.