Julie & Julia / Джули и Джулия

http://www.imdb.com/title/tt1135503/

My rating: 8

Yes indeed. It can be high but still this rating is not only about the movie itself. I always have been fond of real story movies. And here we have not one but two life stories. And they are connected! Modern and self-confident, the creators of this movie succeed to find a story of our times and to chase it and present it till its beginning.

Something more, they include blogging, so I can not miss the opportunity to share the emotion of the second role (or first role) actress. Speaking of actresses, I can show off a bit that I have favorite female actress and this is Meryl Strip. Actors like her and like Tom Hanks are capable of acting everything.

And now, what is important? It is important to try to make some habits, to follow our heart in our love affairs and our artistic affairs. And yes, it is important to us if we have artistic plan that heats up the fire of our passionate existence in this otherwise so gloomy and sad historical and factual world. Realizing that our momentary existence results from our past activities and our dreams - result from our future activities. The desire to succeed without being helped and to know who are the closest ones to us. Who are they or how we recognize them? They are those which ideas we should follow and those who follow our ideas.

About love in its strange manifestations, about bravery! Be brave enough to try.

Да, наистина. Може и да е леко завишена, но оценката е поставена не само на самия филм. Винаги съм харесвал филми по истински случаи. Тук имаме цели два и то свързани!

Модерно и със самочувствие, създателите на филма успяват да намерят една съвременна история и да я проследят и представят до самото й начало.

А намесват и блогинг-а, така че не мога да пропусна да споделя емоцията, която изпитваше и второстепенната (или пък първостепенната) героиня във филма. А отваряйки дума за героини, мога да се похваля, че вече имам любима женска актриса и това е Мерил Стрип. Актьори като нея и като Том Ханкс могат да изиграят наистина всичко.

И така, какво е важно? Важно е да опитаме, да си създадем навици, да следваме сърцето си както в любовен, така и в творчески план. А да, важно е да имаме творчески план, който да разгаря огъня на страстното ни съществуване в иначе този така мрачен и тъжен исторически и фактически свят. Осъзнаването на това, че моментното ни състоятние е резултат от минали наши действия, а пък мечтите ни - резултата от наши бъдещи действия. Желанието да успеем сами и да знаем кои хора са ни близки. Кои са те или как да ги познаем ли? Ами това са тези чиито идеи бихме последвали и тези, които следват нашите.

За любовта във всичките и най-странни проявления, за смелостта! Имайте смелост да опитате.

Cloud Atlas / Облакът атлас

http://www.imdb.com/title/tt1371111/?ref_=nv_sr_1

My rating: 9

He was the other guy, she – the other woman. It will be hard for anyone to follow who appeared where. But otherwise useful exercise. Lets leave fun here.

It is worth paying the price. Mapping clouds is not for anybody but for time killers. Something more, with these many clouds you receive five parallel movies. It is worth paying the price and stop our movie bus to the stop called Idea. Due to me, what is in mind of a man exists. Due to the authors of the movie our life is not limited by our body. We are predetermined and predeterminers. What will be will be with little changes. Good or bad, it depends on us.

Are we living the life or life is living us? A walk from the WWII through the 70’s and 80’s to future after many, many years. Provocations, action, love, utopia. I am not quite sure but I think every actor played man and woman role. Am I right, I expect from you to tell me.

Тоя беше оня, тази – онази. На всеки би му било трудно да проследи кой, къде се появяваше. Но иначе полезно упражнение. Майтапа настрани.

Заслужава си. Картографирането на облаци не е по силите на всеки, а за убийците на време, мисля, ще е тамън. И нещо повече, освен много облаци, получавате още пет паралелни филмчета.

Заслужава си да спрем нашия филмов автобус в центъра на града, на спирка Идея. Според мен, всичко помислено съществува, а според авторите на филма собствения ни живот изобщо не се ограничава единствено в телата ни. Ние сме предопределени и предопределители. Каквото има да се случва, ще се случи с малки промени. Добри или лоши, зависи от нас. 

Ние ли живеем живота, той ли ни живее? Разходка от Втората световна война, през 70-те и 80-тв, към бъдещето след много, много години. Провокации, екшън, любов, утопия. Не съм сигурен но май всеки от героите играеше една мъжка и една женска роля. Дали е така, очаквам вие да ми кажете.

Stardust / Звезден прах

http://www.imdb.com/title/tt0486655/?ref_=nv_sr_1

My rating: 10

Rarely, very rarely, I give such high rating of a film. Maybe it can not reflect it fully but still it shows my willingness to represent it to you.

It starts a little bit and untypical but this is what the fairy world of the fantasy, without which we can not, is. Because fantasy make us to dream what we want to see, to go beyond our limits - to emerge from the aquarium rather than sink into it and drown. 

Crucial moment: the heart of the damsel, crossing point for all human worlds. And man's, and woman's; of children, and of elder people; of the young and of the adult. Crossing point where only harmonizing balanced worlds can become one and create new world.

Balance is also one of the movie's elements. Measured doze of humor, action, adventure, fairy tale and tension. In order of appearance it presented us a story of ghosts, witches, flying ship who's captain (one of the biggest) is a lightening strikes hunter.

The audience also becomes a ghost because this movie comes to life in front of them without an interest of their existence. And that in this case is good because his majesty The-mentioned-above can fully transmit in it and dream on.

 

Рядко, много рядко, давам толкова висока оценка на филм. Може тя да не го изпълва докрай, но показва напълно желанието ми да ви го препоръчам.

Започва малко неловко и нетипично, но такъв се оказва приказният свят на фантазията, без която не можем за дълго. Защото тя ни кара да мечтаем, да видим какво искаме, да надхвърлим границите си – да изплуваме от аквариума, а не да се удавим в него.

Основен момент: сърцето на девойката, в което се пресичат всички човешки светове. И мъжките и женските; и детските и тези, на големите; и на младите и на възрастните. В тази пресечна точка могат да се хармонизират в баланс два свята, готови да се обединят в един и да създадат нов.

Баланс е и това, което филма имаше. Премерена доза между хумур, екшън, приключения, измислица и напрежение. По ред на появяването, филма ни представя приказка, призраци, вещици, летящ кораб, чийто капитан (един от най-големите) е ловец на светкавици.

Призраци стават и зрителите, гледащи екрана, защото филма оживява пред очите им, без да се интересува от тяхното съществуване и това в случая е за добро, защото негово величество Преди-малко-споменатият, може напълно да се потопи в него и да помечтае.

Man of Tai Chi / Тай-чи майстор

http://www.imdb.com/title/tt2016940/?ref_=nv_sr_1

My rating: 6

I use this opportunity to conclude what I recently watched in the cinemas. I hit such recent titles in which well known actors that were presented once as heroes with extraordinary qualities, are shown as cowards and in the end they lose.

We can see it in this movie also. There were no cowards. On the contrary. But I didn't like the manner in which latest movies are shot. It is depressing, it put trust more in audio then in video. It is like the life we are living is disgusting, the city where we are living - awful, and people... they are also such.

Asian man, who wears american sneakers and driving european car, preaching ancient wisdom. Ok, you are everywhere but what does the said above exactly mean? It is not here the place also to be shared personal prognoses about asiating the world and making younger the rest elderly population of the Earth. Also sharing the view for capuchinisation that one university lecturer spoke about.

In the end, the idea was big. The last frame, not frames, showed that. We are urbanized a lot, there is high level of smog in the cities and low level of quality of the individual meaning. Old wisdom that harmonize with the peace and nature is forgotten: Going even further, we maybe will need an exit from this step situation. Seen in this way, this movie is good provocation, nostalgically looking back to the old kung fu movies and legends.

Използвам възможността, за да запиша мнението си за последните заглавия, които гледах по кината. Попаднах на заглавия, в които известни актьри със свръх-човешки качества, са показани като страхливци и в крайна сметка претърпяват загуба.

Това се вижда и в този филм. Тук страхливци нямаше. Напротив. Но не харесах начинът, по който са заснети филмите напоследък. Депресират, в тях се залага повече на аудио, отколкото на видео. Показват как, сякаш животът, който живеем е отвратителен, градът, в който живеем - ужасен, а хората.... и те.

Азиатец, който носи американски маратнонки, кара европейска кола и проповядва древна мъдрост. Добре, навсякъде сте, но какво точно означава, казаното до тук? Не е тук мястото, където да се споделят лични прогнози за азиатирането на света и подмладяването на останалата застаряваща част от света. Също и разгръщането на виждането за капучинизацията, за която говореше не отдавна един университетски преподавател.

В крайна сметка, идеята беше голяма. Последният кадър, не кадри, показа това. Урбанизирани сме, има високи нива на смог в градовере и ниски нива на качество на личен смисъл. Древната мъдрост, която е в хармония със спокойствието и природата, е забравена. Замисляайки се още, може да се наложи да търсим изход от "завареното" положение. Видян така, филмът е добра провокация, носталгично обръщаща поглед назад към старите кунг фу филми и легенди.

Now You See Me / Зрителна измама

http://www.imdb.com/title/tt1670345/?ref_=nv_sr_1
My rating: 8

Even weirdly shot (almost documentary and in the modern video clip way) - turning the camera leftward till you literally get sick. Which reminds me: do not watch this movie with a bad stomach or if you weakened it before the projection.

Movie's middle score came because of its story about two tricksters (magicians) which are in "deadly" combat between each other. After changing the course and leaving this idea behind the movie continued intriguingly with its innovatism. Till the end. Where stopped on its edge and turned again on 90 degrees.

So, I dare to write, something, that you have not watch before. One easy, fascinating, different, interesting combination of words that I just wrote. And If you are wondering why I use so many punctuational marks and useless explanations - so this at every point - is my wish to distract your attention. Do you see me now?

Макар и странно заснет (почти документалка и в стила на съвременен видео клип) - въртъйки камерата наляво, докато ти се завие свят буквално и ти се доповръща. Което ми напомня да започна с това: не гледайте филма, ако сте със слаб стомах или сте го отслабили непосредствено преди прожекцията.

Средната му оценка дойде, заради познатия сюжет на двама фокусници (магьосници), които са в "смъртоносен" двубой помежду си. След промяната в плана и изоставянето на тази идея, филма продължи напред, държейки в напрежение с иновативността си. До самия край. На ръба, на който отново смени курса на 90 градуса.

И така, смея да напиша, нещо, което не сте гледали до този момент. Една лека, завладяваща, различна, интересна съвкупност от думи, която току що написах. И ако се чудите защо използвам до момента толкова много препинателни знаци и излишни пояснения - то това във всеки случай - желанието ми да отвлека вниманието ви. Виждаш ли ме сега?

Raging Bull / Разяреният бик

http://www.imdb.com/title/tt0081398/?ref_=nv_sr_1

My rating: 8

A surprise movie. Movie from the 80's but black and white. Movie made by Scorsese but not bloody. Without complicated and crossed inter-individual connections. With a culmination in the end but emotional one.

Raging bull is the naked nerve of trust and the feeling for closeness with the others. When this feeling is not present the result is clear - loneliness, roughness and madness. It is possible when somebody is extremely good in what he does that this guy to be a genius. Even if he is not, he can be at least a master. Living in extremes always build contrasting features of the different.

Each up has its down that is giving birth to another up before its down. When there is balance, when the break is hit before the depression and before the peak, when you are not making difference. The way up is slow, stubborn and hard. The way down is fast, teaching and painful.

The question of the meaning stands in front everything and everybody. It is clear, spread and bright but not explained. Are we going to explain it now or then or at the end it is all the same. But it is good when we keep an eye on it.

Филм изненада! Филм от 80-те, но черно-бял. Филм на Скорсезе, но не кървав. Без сложни и препелетени интер-индивидуални взаимоотношения. С кулминация в края на филма, но емоционална.

Разяреният бик е оголеният нерв на доверието и чувството за свързаност с другите. Когато то липсва, резултатът е ясен - самотата, грубостта, недоверието и лудостта. Когато някой е изключително добър в това, което прави, възможно е той да е гений. Дори и да не е такъв, може да е майстор. Живота в крайности винаги изгражда контрастиращите отлики на различното.

Всеки възход следва от падение, пораждащо възход преди падение. Когато се следи за баланс, когато се удря педала на спирачката преди всяка депресия и преди всеки пик, когато не правиш различното. Пътят нагоре е бавен, упорит и труден. Пътят надолу е бърз, поучителен и болезнен.

Въпросът за смисъла застава пред всичко и всеки. Той е ясен, открит и светъл, но не обяснен. Дали ще го обясняваме сега, в последствие или накрая е все едно. Добре е обаче да го държим под око.

One More Dream / Още една мечта

My rating: 5

В моето подреждане на филми, в класация за най-добър български филм, този съм поставил под номер втори. Но в никакъв случай не мога да кажа, че си заслужава писането. Провокира ме едно единствено нещо. Претенцията да се направи лек и забавен филм, заснет най-вече в една стая.

Но, защото съм възпитан, ще започна с позитивното, което ще разширя с общ коментар за някои от останалите филми в конкурса (по-специално Джулай, Корпус за бързо реагиране, Пистолет, куфар и три смърдящи варела; за Аве и Чужденецът съм писал различни неща, на различни места).

Чудесно е да видим родната индустрия събудена и разсънена. Но след събуждането всяка сутрин обикновено следва плана за деня. Планът за българските филми е те да са добри. Поне така си мисля. Да не се получава така, че сякаш различни приятелски компании се събират и правят филмчета с непрофесионалните си камери. Щях да говоря за положителното - българското кино се е събудило и прави филм след филм. Весели филми, представящи добре познатото ни всекидневие. Но не го правят, както трябва. Кофти са фокусирани, а липсват и лица. Да, положителното - главната актриса в този филм показа на младото поколение актьори как се прави, което мисля бе и експлицитно показано помежду сцените.

Негативното. Претенцията. Дали ще е за голямата идея, както беше с филмите правени до скоро, или ще е с това да се направи нещо велико. В конкретния случай, претенцията да се снима филм в една стая. Еми гледайте "Donzoko" на Курусава. Там имате филм, сниман в предимно една стая и голяма идея, която стои пропорционално, в съзвучие с действието. Относно Корпус за бързо реагиране искам да попитам, кому бе нужно създаването му?

Няма да превеждам текста, защото ми се иска пред чужденците да пиша за успешните родни заглавия.

Donzoko / На дъното

http://www.imdb.com/title/tt0050330/?ref_=fn_al_tt_1
My rating: 9

It is easy to recognize classic when you see it. The way in which is made, the values that rises. To me Kurosawa is like Dostoevsky of the novels.

Movie shot mainly in a room. But a room full of different representatives of the lower depths as it is the other title of the movie. Every of them presenting to us different story of falling to these depths.

About ups and downs, about how pitiful people can be, to have no will, imagination, faith, hope and love. About that there is no one that will pray for us and about that sometimes we do not need praying, we need actions. About disappointment, impudence, weak-willed. About alcoholism and misery. About people which exist in this forms even now.

About holiness, kindness, wisdom. About well-wishing and the sense of eternal journey. About how everyone has parts of his spiritual world that he wish they were gone. About how because of them we can be something much more in the future.




Класиката си е класика, каквото и да я правим. Начинът, по който е направена, ценностите, които извисява. За мен Куросава се очертава като Достоевски на романите.

Филм, заснет предимно в една стая. Но стая, пълна с най-различни представители на низшите прослойки, каквото е и другото име на филма.

За възхода и падението, за това колко жалки могат да бъдат хората, да нямат воля, въображение, вяра, надежда и любов. За това, че няма кой друг да се помоли за нас и за това, че често пъти не ни трябват молитви, а решителни действия. За разочарованието, за наглостта, за безхарактерността. За алкохолизма и беднотията. За хора, които съществуват под тези форми дори и днес.

За святостта, добротата, милостта, мъдростта. За доброжелателността и усета за вечно пътуване. За това как всеки си има части в душевния си свят, които би искал да няма. За това как именно те ни позволяват да бъдем много повече от това, което сме били преди.

The Foreigner / Чужденецът

http://www.imdb.com/title/tt2170623/?ref_=nv_sr_3

My rating: 6

As the movie shows, now, I live through something extraordinary. I am making a memory that will worm me when I get old. Because life without memories flies away as the wind does. Or at least in the movie is said so.

At its middle I decided to write because it was a participant in a contest for bulgarian movies. At its end I decided to wrote about it because of what it was. I do not forget to note that it was recommended to me by a close friend but I haven't the courage to watch home production. I will note also that I am writing on a piece of paper with a pencil because my battery went down. And I miss only the candle.

Because of that contest I wondered why our people do not make movies about foreign countries or at least talking about them. Naturally I throw aside this idea as impossible.

And here! In this movie! Staging is good (on times hand shooting is beyond the measures, but not so much), acting is good, french speech is receiving. The atmosphere can warm your heart. In general, a movie able to give a lesson to most of us. At least I say it. Bravo!

A movie that succeeded to change the meaning of songs. In life there are songs and is up to us which will sing - the sad or the cheer ones.

I note: one of the elderly family couples reminds me of the couple in "Shrek" about which I will add what people say. It is not important that you are a monster. It is important to find a monster like you that will love you. The end.

Както във филма се случва, така и сега, аз преживявам нещо странно. Създавам спомен, който да ме топли, когато оостарея. Защото живот без спомени отлита, както вятъра. Или поне така разправят във филма.

На средата му, реших да пиша за него, защото участва в класация за най-добър български филм. Накрая, реших да пиша заради самия него. Не забравям да отбележа, че ми беше препоръчан преди време отмой много близък приятел, но досега така и не събирах кураж да изгледам нашенска продукция. Ще отбележа и това, че пиша на лист хартия с молив, защото батерията на компютъра ми падна. Липсва ми единствено свещта.

Покрай гореспоменатия конкурс се зачудих, защо нашите не направят филм в чужбина, или разказващ за чужбина. И естествено отхвърлих идеята като невъзможна.

А тук! В този филм! Режисурата е добра (на моменти заиграването с камерата е в повече), актьорската игра е на ниво, френският език не дразни. Обстановката успява да стопли сърцето. Въобще, филм, способен да даде урок на много от нас. Най-сетне го казвам. Браво!

Филм, който успява да промени смисъла на песните. В живота има песни, от нас зависи кои ще пеем - тъжните или веселите.

Отбелязвам: една от възрастните семейни двойки ми прилича на двойката от "Шрек", по случай на който казват, че не е важно това дали си чудовище, а това да намериш чудовище като теб, което да те обича. Край.

To Sir, with Love / На учителя, с любов

http://www.imdb.com/title/tt0062376/?ref_=nv_sr_1

My rating: 9

Why I am rising so high rating to such movie that was shot mostly in a room and with a very low budget? I answer to that in general and make it clean in detail.

Because it is a wonderful example about how with very little you can achieve a lot. One good teacher can teach his skills to the students of a class, and a good movie - to show them to the hundreds of viewers. On the other hand, one small review of this movie can continue the effect.

To be a gentleman, a lady or a sir much is needed. There is not impossible to gain this system of values that make possible the modus of this highly development of the personality.

Not to be a slave of the system but its creator. Always to know in what position you are put and what you can allow to yourself to do. Wherever you are, even if you know that you are called upon something much more, to give everything in order to achieve the most good results. To reveal your potential to its limits and not being egoist or egotist. To leave the material in favor of the spiritual!

Защо давам толкова висока оценка на филм, сниман почти изцяло в една стая и с изключително малък бюджет? Отговарям общо и пояснявам в детайли.

Защото е чудесен пример за това, как с много малко можеш да постигнеш изключително много. Един добър учител може да предаде уменията си на цял клас ученици, а един хубав филм - да ги покаже на хилядите зрители. От друга страна, едно малко ревю на филма, може да продължи ефекта.

За да бъдеш джентълмен, дама или сър се изисква много. В никакъв случай обаче не е невъзможно да достигнеш ценностната система, позволяваща модуса на това високо личностно развитие. 

Да не си роб на системата, а нейн творец. Винаги да знаеш в каква позиция си и какво моежш да си позволиш да направиш. Където и да си, дори да знаеш, че си призван за нещо много повече, да даваш всичко от себе си, за да постигнеш възможно най-добрите резултати. Да развиваш потенциала си докрай и да не си егоцентричен и еготичен. Да се откажеш от материалното, за да избереш духовното!

 

Lost Horizon / Изгубен хоризонт

http://www.imdb.com/title/tt0029162/?ref_=nv_sr_2
My rating: 9

Utopia that exists deep in every one of us. The feeling that forced few people to reconstruct this movie. This filmography treasure is seriously achievement for its time. Even the few scratches, made by the force of the passed time, ca not in no way wound its corpus because they are carefully cured by those people.

The place in the soul of everyone that has to be his destination. Whether it exists or it is possible to be reached - this is the question: are you going to believe it? I believe and strongly hope the second world loss of horizon to be the last loss of horizon. That we acquired with working compass that will guide us from now on, flawlessly.

Interesting will be the parallel 1937 - 1973, although we can easily stop here because such an end would be an excellent beginning!

Утопията, която съществува дълбоко във всеки от нас. Чувството, което е накарало няколко човека да възстановят филма. Филмографската находка е сериозно постижение за времето си. Дори незначителните драскотини, нанесени от силата на отминалото време, по никакъв начин не нараняват корпусът й, защото са грижливо излекувани от същите тези няколко човека.

Мястото в душата на всеки, към което той трябва да се стреми. Дали то съществува и дали е достижимо – това е въпросът:  ще повярваш ли? Аз вярвам и силно се надявам втората световна загуа на хоризонта да е била последната загуба на хоризонт. Да сме се сдобили с изправен компас, който да ни води занапред, безотказно.

Интересно ще бъде и сравнението 1937-ма – 1973-та, въпреки че спокойно може да се спре до тук, защото такъв  край би бил едно чудно начало!