Puzzle / Пъзел

http://www.imdb.com/title/tt1264914/
My rating ("Dzift"): 8

http://www.imdb.com/title/tt1538864/?ref_=fn_al_tt_1
My rating ("Moon Lake"): 5

http://www.imdb.com/title/tt1980999/

My rating ("Sneakers"): 5

http://www.imdb.com/title/tt1833647/?ref_=fn_al_tt_1

My rating ("Ave"): 6

http://www.imdb.com/title/tt1616204/
My rating ("Voice Over"): 9

My rating ("Puzzle"): 5

     

 

I long promised to write about this film and I'll take this opportunity to write about most of the new Bulgarian movies (I mean "Moon Lake" / surreal journey through a dying world, beautifully dark tale in seven languages, which can not (and should not) please everyone / "Sneakers" and "Ave" mostly, step aside is "Dzift" because it was an interesting story, directed of course by fellow philosopher).I do not understand. Honestly. Most so called new Bulgarian films try to convey a big idea (we can see this in the old movies, precedent - the theme of impossible or real love) to a small and simple spectator. This is a complex, slow and painful to watch. Even if it is shown in places the ease with which live most of the young Bulgarians it is made as a clamp designed to explain small shot elsewhere outside the country; against the ugly reality in which they are immersed.

This reality is darkness that manages to eclipse the few bright films. By the new I mean. The end of "Sneakers" for example, almost made me walk out of the room - happiness for the ordinary man is unachievable and if it is achievable it takes the form of a nice, short sleep. Thanks, I did not dream it anyway.

Taken together, kind of on two hands and on two legs, Bulgarian cinema is beginning to walk but still crawling, just after its second birth. I think, in the series we are more specialized, it is achieved wider viewership and for the benefits and profits - I do not know.*

To the aforementioned films I want to add "Voice Over" by Svetoslav Ovcharov that deserves to be watched. For me, only the fact of a story based on a true story makes each film different and interesting. However, my assessment of this film is excessive but I hope in future evaluations of Bulgarian films to become deserved ones.



Отдавна обещах да пиша за този филм, но ще използвам възможността, за да пиша и за повечето от новите български филми (като тук визирам "Moon Lake" /сюрреалистично пътуване през един умиращ свят, красиво-мрачна приказка на седем езика, която няма как (а и не трябва) да допадне на всеки/, "Кецове" и "Аве" най-вече, защото "Дзифт" имаше интересен сюжет, режисиран разбира се от колегата философ). 

Не разбирам. Честно. В повечето, наречени от мен нови български филми, се прави опит да се предаде една голяма идея (което виждаме още в старите филми, прецедент - темата за невъзможната или истинската любов) на един малък и обикновен зрител. Това се прави по сложен, бавен и мъчителен за гледане начин. Дори да се показва, на места, лекотата, с която живеят повечето българи, уж щастливо, това се прави като скоба, чиято цел е да обясни малкото моменти, възможни по-скоро някъде другаде извън родината; това е на фона на грозната действителност, в която те са потънали.

Тази действителност е мрак, който успява да затъмни и малкото ведри филми. От новите имам предвид. Краят на "Кецове" например, едва не ме накара да изляза от залата - щастието за обикновения човек е непостижимо и в случай, че е налично, то това е под формата на хубав, кратък сън. Благодаря, така и не се замечтах.

Взето общо, някак на две ръце и на два крака, българското кино не прохожда, а все още лази, непосредствено след второто си раждане. Струва ми се, в сериалите се специализирахме повече, постига се по-мащабна гледаемост, а за ползите и печалбите - не знам.*


Към споменатите по-горе филми искам да прибавя и "Зад кадър" на Светослав Овчаров, който си заслужава да бъде гледан. За мен, само факта на сюжет по истински случай, прави всеки филм различен, съответно интересен. Все пак оценката ми за него е  завишена, но се надявам в бъдеще време оценките на българските филми да станат заслужено такива.

The Greatest Love a.k.a. Europa '51 / Най-великата любов или Европа '51

http://www.imdb.com/title/tt0043511/
My rating: 9

Film that addresses not so familiar to us theme from the film world, in a way that probably will not be seen again, ever. The level of criticism towards humanity, even more to its "elite" backgrounds is really high. Even the most ordinary people can be seen through this critical look.

The theme, I think, is the theme of humanism. How different people deal with it. Whether human are the rich who think only of themselves or the poor whose environment stimulates them to live away from what the education understand as normal or like the people confronted with nothingness of Albert Camus?

Interestingly, the normal, healthy society answers this question. It diagnoses the anomaly and puts it in quarantine. Footing her mental illness, surpassing even the religious world view.

Such is probably the Europe in 1951 - a little child that tried twice to get the attention of his mother in a rather extreme way.

Film deserves to be seen.



Филм, който засяга не толкова позната ни тема от света на киното, по начин, който надали ще видим отново, някога. Нивото на критиката, отправена към човечеството, макар и по-скоро към неговите "елитни" прослойки, е наистина високо. Дори най-обикновените хора могат да бъдат видяни през този критичен поглед.

Темата, според мен, е темата за хуманизма. Това как различните хора се справят с нея. Дали човечни са богатите, които мислят за себе си най-добре, или бедните, чиято среда ги подтиква към живот встрани от това, което образованието разбира като нормално, или като хората сблъскали се с нищото на Алберт Камю? 

По интересен начин нормалното, здравото, общество отговаря на този въпрос. То диагностицира аномалията и я слага под карантина. Равнопоставя я на психично заболяване, надминаващо дори религиозният светоглед.

Такава най-верятно е Европа през 1951 г. - едно малко дете, опитало се на два пъти да привлече вниманието на майка си по един доста краен начин.

Филма заслужава да бъде видян.

Seven Samurai / Седем самураи

http://www.imdb.com/title/tt0047478/
My rating: 7

The movie is great, as is its director. My assessment, however is equal to the number of samurai there are in it. Not that Kurosawa did not make a good movie - on the contrary, but the reputation of this is not enough to make it the best of all his other films.

This is the oldest film in which I first saw the camera to shoot one shot going around in circles (probably put on a train on rails). The story, undoubtedly, is very interesting. These are still a bunch of samurai and social issues: who is a ruler - the strong or the weak? Of who think the strong ones - for themselves or for the others? What is the meaning of help, and so on and so forth.

I'm a little critical of the finale of the film, which ended with a single line, immediately after a half-hour-long battle. This removed part of the pleasure to watch film of Kurosawa. Therefore conclude here. If you have the nerves to watch the three-hour, well-known film, then watch it!



Филма е от големите, какъвто е и режисьорът му. Оценката ми обаче е равна на броя на самураите в него. Не че Куросава не е направил хубав филм - напротив, но известността на този не е достатъчна, за да го превърне в най-добрия от всички останали негови филми.

Това е най-стария филм, в който за първи път видях камерата да снима един кадър, обикаляйки в кръг (най-вероятно поставена на влакче, върху релси). Сюжета, безспорно, е много интересен. Това са все пак самураи и куп социални въпроси: кои управляват - силните или слабите? За кого мислят силните - за себе си или за другите? Какъв е смисъла да се помага и така нататък и така нататък.

Малко съм критичен към финала на филма, който завърши с една единствена реплика, веднага след продължилата половин час битка. Това премахна част от удовлствието да гледам филм на Куросава. Затова заключавам тук. Ако имате нервите да изгледате тричасов, много известен филм, то, гледайте го!

Scenes from a Mall / Сцени от един мол

My IMDb Rating: 8

 






Years before we see the first shopping malls, Woody Allen has a film in such mall. The mall was turned by him in embodiment of people's lives and in particular, their married life. With its multiple floors, escalators, shops, restaurants, parks, entertainment halls, organized events for promotions and holidays, the mall has become a world of the modern humans. But that is not the focus here, it is only the background of the most important.

This movie is funny and crazy just as love is. Watching it, the viewer is flicking left and right, up and down, should laugh, gladden, be sad, excited and put in position to be doubted in his own situation and maybe to remember and compare it with what is already there. The metaphors of floors and stores with different emotions that they bring, the spiral parking, escalators which symbolize the development of a love affair with all the positive and negative feelings that brings.

What I am saying is messy too, as is the movie - it has everything. If you're a fan of what is written here, watch this movie and you will feel truly alive, at least for a while.

Години преди да видим първите молове, Уди Алън вече снима филм в тях. Мола е превърнат от него в олицетворение на живота на хората и по-специално, на техния брачен живот. Със своите многобройни етажи, ескалатори, магазини, заведения за хранене, паркинги, зали за забавления, организирани събития за промоции и празници, молът се превърна в света на модерните хора. Но не това е акцента тук, той е само фон на най-важното.

Този филм е забавен и откачен, точно каквато е любовта. Гледайки го, зрителя бива мятан наляво и надясно, нагоре и надолу; бива разсмиван, развеселяван, натъжаван, развълнуван и поставян в полжение да се осъмни в собственото си положение, а може би и да си спомни, за да сравни какво вече има. Метафорите на етажите и магазините с различните настроения, които носят, спираловидния паркинг, ескалатора, всички те, символизират развитието на една любовна връзка със всичките положителни и отрицателни настроения, които носи.

Това, което казвам е разхвърляно също, както е и филма - в него има от всичко. Ако сте фен на прочетеното до тук, гледайте този филм и ще се почувствате наистина жив, макар и за мъничко.

Gone With The Wind / Отнесени от вихъра

My IMDb Rating: 6

"Received 10 Oscars ...", which is a record. But I do not think it would become clear only by watching the movie. Quite stretched in time, the film shows us the relationship between the people involved in the war. "An entire civilization gone with the wind." How strange, this quote from the beginning of the film reminded me of the relationship between people over the last twenty years in our dear country.

Instead of a love triangle, gone with the wind offer us love quadrangle, brilliantly garnished with lots of hypocrisy, greed, insensitivity and false success. At least true goodness preserve the honor for which is so much talked throughout the film. Realistic was the finale where the heroine has come to the truth about herself - that was truly loved, but she did not respond to those feelings and now it's too late. Here, the land, the house turned out to be a panacea for love, which does not seem to me very chaste.

Of all these stories, I mean "Wuthering Heights," "Pride and Prejudice", "War and Peace", "The Brothers Karamazov" and others, "Gone with the Wind" were really so windy that you have to wonder what exactly it is telling about.

"Получава 10 Оскара...", което е рекорд. Но, не смятам, че това би си проличало единствено от гледането на филма. Доста разтеглен във времето, филмът ни показва отношенията между хора, въвлечени във положение на война. "Цяла цивилизация, отнесена от вихъра". Как странно този цитат от началото на филма ми напомни за отношенията между хората през последните двадесет години в нашата мила родина.

Вместо любовен триъгълник, отнесените ни предлагат любовен четириъгълник, брилиянтно гарниран с много лицемерие, алчност, безчувственост и фалшив успех. Поне истинската доброта запази честта, за която толкова много се говореше през целия филм. Реалистичен беше и финала, когато главната героиня стигна до истината за себе си - това, че е била истински обичана, а тя не е отвърнала на тези чувства и сега е вече прекалено късно. Тук, земята, домът се оказаха панацея за любовта, което не ми изглежда много целомъдрено.

От всички подобни сюжети, имам предвид "Брулени хълмове", "Гордост и предразсъдъци", "Война и мир", "Братя Карамазови" и други; "Отнесени от вихъра" беше наистина толкова отнесен, та да се чудиш за какво точно става въпрос.

The Help / Помощта

My IMDb Rating: 10

The closing credits and music are now and I already write. As superlatives to pour down they will be insufficient. Bravo for the film and all its components - actors play, recreated atmosphere, idea, music...

You watch the movie and you are in the movie. How is that? Emotions that changes in you, make you laugh out loud and shed a tear, and laugh when you are sad and cry when you are happy. So it is. You participate in the film, feel empathy and enjoy it.

The story is about the hard life of a black american maids in the homes of white during the time of president Kennedy. In these confused times, we are shown the racist problems in a very clever way - above mentioned plot. They pulled out a large number of social problems of everyday americans, focusing on the deep human values ​​that naturally stay deep within us demanding to overcome ourselves, to reach them and start living with them. Becoming all men. How nice it would be.

Valuable film for worthy people. Heartily recommend you watch it.

Още текът финалните надписи и музика, а аз вече пиша. Колкото и суперлативи да изсипя, все ще да бъдат недостатъчно. Браво за филма и всичките му съставни компоненти - игра на актьорите, пресъздадена обстановка, идея, музика...

Гледаш филма и си във филма. Как става това ли? Емоциите, които се сменят в теб, те карат да се смееш с глас и да се просълзяваш, както и да се смееш, когато ти е тъжно и да плачеш, когато ти е смешно. Така де. Участваш във филма, съпреживяваш и се наслаждаваш.

Историята разказва за трудния живот на тъмнокожите американки, прислужнички в домовете на белите по времето на президента Кенеди. В тези объркани времена, ни е показан расисткия проблем по един изключително находчив начин - чрез споменатия вече сюжет. Извадени са наяве голям брой социални проблеми от всекидневието на американците, като се акцентира върху дълбоките човешки ценности, които естествено си стоят дълбоко в нас, изискващи да преодолеем самите себе си, за да ги стигнем и заживеем с тях. Да станем всички човеци. Колко хубаво би било.

Стойностен филм за стойностни хора. Сърдечно ви препоръчвам да го гледате.

Ice Age / Ледена епоха

Ice Age

Ice AgeMy IMDb Rating: 10 

 

Ice Age: The Meltdown

My IMDb Rating: 9

 

Ice Age: Dawn of the Dinosaurs

My IMDb Rating: 10

Ice Age: Continental Drift

My IMDb Rating:9

  

The first part, because it is first. The second part as required after the first one. But the third part - goes beyond the previous two. As I write, whatever I try to say, it will be insufficient.

In the third part of Ice Age, its founders show what professionalism and development means, in spite of the practice each next part of a movie to get worse and worse until the last one obliterate the impressions from the first. The idea to be scored dinosaurs in the adventure of the heroes from Ice Age and the successful introduction of new characters makes inevitable spectacular result.

The fourth part - many new characters and parodies of famous literary themes. Again, pleasure guaranteed.

 

 

 

Първата част, защото е първа. Втората част като задължително продължение на първата. Но третата част - направо надминава предните две части. Колкото и да пиша, каквото и да се опитам да кажа, все ще е недостатъчно.

В третата част на Ледена епоха, създателите й показват какво означава професионализъм и развитие, на пук на практиката всяка следваща част на някой филм да бъде все по-лоша и по-лоша, докато последната заличи напълно впечатленията от първата. Идеята да бъдат вкарани динозаври в приключенията героите от ледената епоха, както и успешното въвеждане на нови персонажи придава неизбежния грандиозен резултат. 

В четвъртата част - още много нови герои и пародии на известни литературни сюжети. Отново гарантирано удоволствие. 

(НЕДОВЪРШЕНО)

Barton Fink / Бартън Финк

My IMDb Rating: 10

Movie like this makes the absurd seem interesting and fun, unlike other movies that pretend to be interesting, this one is actually just absurd. Action presents us a writer whose job is to write a screenplay. But his muse left him. Hence all began - very interesting scenery, unusual whims at directing and the act of a famous faces from the big screen.

Barton Fink is a writer and the movie about him I really find like an ode to the writers from the times of the typewriter, which praise being, I had the honor to be touched in my early childhood. When the ode is made by the Cohen brothers, the result is clear and is not to be missed. The storyline develops slowly, very slowly, and a little in the style of Kafka's stories showing us the depths bordering to madness of the mind of the writer. The action is revealed  historically until the point in which the main character has the opportunity to go to bed with a beautiful acquaintance. Then, the surrealism get up to the momentum irony to create the impossible to predict end of the movie.

In the end I will only mention the word detectives. Really good application of the brothers for their future careers and opportunities for the film industry!

Филм като този, прави абсурда да изглежда интересен и забавен, за разлика от други филми, които имат претенцията да са интересни, а  всъщност са просто абсурдни. Действието ни представя писател, чиято задача е да напише сценарий за филм. Музата му обаче го е напуснала. Оттам и започва всичко - изключително интересните декори, нестандартните приумици при режисиране, както и появата на небезизвестни за нас лица от големия екран.

Бартън Финк е писател, а филма за него много ми прилича на ода за писателите от времената на пишещата машина, с която хвала битие, и аз имах честта да се докосна в ранната си детска възраст. Когато одата е направена от братята Коен, резултатът е налице и не е за изпускане. Сюжетната линия се развива бавно, да не кажа мудно, и малко в стил разказ на Кафка, разкривайки ни дълбочините, граничещи с лудостта, в съзнанието на писателя. Действието върви нормално исторически, до момента, когато на главния герой му се отдава възможността да спи с красива своя позната. След това, сюрреализма настига набралата скорост ирония, за да създаде невъзможния за предсказване край на филма. 

За финал единствено ще спомена думата детективи. Наистина добра заявка на братята, както за бъдещата им кариера, така и за възможностите на филмовата индустрия!

The Last Detail / Последният наряд

My IMDb Rating: 6

Despite the worst score that I give the film, more for the directing, this movie is good. It tells the poignant story of a young soldier from the fleet, which is punished with eight years in prison because he tried to steal the box, which was full with forty dollars that he could not take because he was captured at that the moment.

From there, the young soldier experience his untimely maturation thanks to his new friends, who are charged with the task to take him to jail. Even when they want to let him escape, it is clear that they will suffer punishment because of him.

Movie criticize the bureaucratic system in which people are subjects and after every their action logically follows a specific aftermath. Finally, however, I think that was shown the ability of changing the system, performed by specific individuals who can enter into the situation of someone else, rather being its logical entities. The film is interesting and one of the first appearances of the actor Jack Nicholson.

Въпреки слабата оценка, която давам на филма, по-скоро заради режисурата му, филма е добър. Разказва трогателната история на млад войник от флота, който е наказан с осем години затвор, заради опита му да открадне кутия, в която имало четиредесет долара, които той не успял да вземе, защото в този момент го заловили. 

От там нататък, младият войник преживява ненавременното си съзряване, благодарение на новите си приятели, които са натоварени със задачата да го отведът до затвора. Дори когато искат да го пуснат да избяга, ставя ясно, че ще бъдат наказани и ще изтърпят наказание за негова сметка.

Филма критикува бюрoкратичната система, в която хората са субекти и след всяко тяхно действие, логически следва конкретна последица. Накрая обаче смятам, че беше показана възможността за промяна на системата, като изпълнявана от конкретни лица, които могат да влязат в положението на другия, а не нейни логически субекти. Филма е интересен и с една от първите изяви на актьора Джак Никълсън.

A Serious Man / Сериозен човек

My IMDb Rating: 10

Incredible movie! The first made from Cohen brothers that I watched, the first to be developed that way and has a storyline that I had never met before.

The film tells of a serious man - university professor who spent his life slowly and methodically paving his way towards happiness. And just at the moment when he got the highest point his life takes exactly the opposite direction until it collapses completely. Slowly, little by little, he loses his job, his family and finally his hometown. Even the most good thing that happens to him appears to be just a dream.

It's really scary feeling of the approaching disaster, unforeseen pitfalls and inability to fight destiny. To know that there are things that are in no way influenced by our desires and abilities is discouraging. Two minutes after the end of the film I stood with mouth open and staring face because I did not believe what happen in the end and where it came from.

Невероятен филм! Първият, който гледах правен от братята Коен; първият, който се развива по подобен начин и има сюжет, който не бях срещал до този момент.

Във филма се разказва за един сериозен човек - университетски преподавател, който цял живот бавно и методично е проправял пътя си към щастието. И точно в момента, когато е стигнал най-високо, животът му взима точно обратна посока, докато не се срива напълно. Бавно и малко, по малко, губи работата си, семейството си, а накрая и родния си град. Дори най-хубавото нещо, което му се случва се оказва просто сън.

Наистина е плашещо усещането за приближаваща катастрофа, непредвидени подводни камъни и невъзможност да се борим със съдбата си. Да знаем, че има и неща, които по никакъв начин не се влияят от нашите желания и способности е обезкуражаващо. Две минути след като свърши филма стоях със отворена уста и зяпнала физиономия, защото невярвах какво се случи накрая и докъде се стигна.

Raising Arizona / Да отгледаш Аризона

My IMDb Rating: 7

Honestly, I did not expect even the first Cohen brothers films to be really good. This one definitely is worth watching because the seriousness with which Cohen brothers make frivolous movies is best and this time.

Busy throughout the film to make the foreground absurd or to the characters or to the situations in which they fall in, the two filmmakers get us into the world of attracting of opposites. Line from the movie, which can serve as an example here would be: "If a frog had wings, it would hardly hitting the legs into the body when jumping." In equally absurd way arises the love between a young policewoman and obsessive in robberies of shops criminal (collection of fools, as they point themselves).

As she turns frigid, they decide to steal a child from a newly born five twins. And thus began the mess that does not stop until the end. The film is good for putting away bad mood and driving good one.

Честно казано, не очаквах още първите филми на братята Коен да са наистина добри. Този определно става за гледане, защото сериозността, с която правят несериозни филми е ненадмината и този път.

Заети през целия филм да изкарват на преден план абсурдността или на героите или на ситуациите, в които те попадат, двамата режисьори ни пренасят в свят на взаимно привличащите се противоположности. Реплика от филма, която може да ни послужи за пример тук би била: "Ако жабата имаше крила, то надали щеше да си удря краката в тялото, когато скача". По същия абсурден начин възниква и любовта между млада полицайка и вманиачен в обири на магазини престъпник (сбирка на глупаци, както в един момент се самоопределят).

Тъй като тя се оказва фригидна, двамата решават да си откраднат дете от новородилите се на друга двойка петзнаци. И оттам започва кашата, която не престава докрая. Филмът е идеален за разведряване и разкарване на лошо настроение и докарване на добро.

Badlands / Опасни земи

My IMDb Rating: 6

Strange movie showing bleak life of a man who has no education and changes unpleasant work with more unpleasant one. The lack of a guaranteed bright future makes him think and put in front of us, only by his actions, serious questions concerning the meaning of life, of love, life in society and the laws of God.

At the beginning of the movie this character meets a girl much younger than him, which falls into satin trap of love, or of the diversity that on the background of her daily life, look like a giant walking among
dwarfs. Eventually, the girl's father does not allowed them to see each other, which brought him to be killed by the boy who with the love of his life went on the run from his past and the law. Throughout the movie he kills people who are a threat to both of them, until the police finally caught him. It turns out that the boy behaves like a normal person with the police and is shown as someone who just does not understand the meaning of his life. Calmly accepts the assigned death penalty and willingly leaves life that offered him his all options.

Странен филм, показващ безперспективния живот на младеж, който няма образование и сменя неприятна с по-неприятна работа. Липсата на гарантирано светло бъдеще го кара да се замисли и да постави пред нас, макар и само с действията си, сериозни въпроси, засягащи смисъла на човешкия живот, на любовта, живота в общество, божия закон не убивай и други. 

В началото на филма героя се запознава с момиче, далеч по-младо от него, с което попадат в сатенената клопка на любовта, или по-скоро на разнообразието, което на фона на ежедневието им изглежда като великан, крачещ сред джуджета. В крайна сметка бащата на момичето не им позволява да се виждат, с което си заслужва да бъде убит от момчето, което заедно с любовта на живота си тръгва да бяга от миналото си и от закона. През цялото време убива хората, които са заплаха и за двамата, докато най-накрая ги залавят. Оказва се, че момчето се държи като напълно нормален човек с полицаите и се показва като някой, който просто не разбира смисъл на живота си. Хладнокръвно приема поставената му смъртна присъда и с готовност напуска живота, предложил му всичките си възможности.

резюмето не се отнася за това заглавие!

http://www.imdb.com/title/tt0356721/

My rating: 8

As we all can see the translation of the title again surpasses itself to such an extent that it no longer has anything to do with the original one. I found this film because I wanted to find a movie in which there are existential problems. And this was such film.

The story tells about a family in which the existence itself of each of the characters was strongly pressed by various psychological crises. In fact, a crisis experienced by everyone differently. It is expressed in the fact that the family had lost the larger of their two sons. Subsequently the smaller one blames himself for what happened because he was with his brother when everything happened. Inability to overcome guilt leads him to make an unsuccessful suicide attempt. Father experienced the suicide attempt of his second son by giving his survival to luck that he was home and found him as soon as he did it. The mother, in turn, once opened itself to the world after the birth of the elder son, was closed again in herself and seems to be unable to love again.

At the end I liked this movie. The action was going slow as the details of what happened to the family and young son appeared from the beginning to the end. And only then the image is whole, the family went through what happened and underwent the change.


Както всички можем да видим превода на заглавието отново надминава себе си до тази степен, в която то вече няма нищо общо с него. Намерих този филм, защото исках да намеря такъв филм, в който има екзистенциални проблеми. А в този такива имаше бол. 

Филма разказва за семейство, в което екзистенцията на всеки от героите беше силно притисната от различни психологически кризи. Всъщност една криза, преживяна от всеки по различен начин. Тя се изразява в това, че семейството беше загубило по-големия от двамата си сина. В последствие по-малкия обвинява себе си за станалото, защото е бил с брат си, когато се е случило всичко. Невъзможността да преодолее чувството за вина го кара да направи неуспешен опит за самоубийство. Бащата преживява опита за самоубийство на втория си син като отдава оживяването му на късмета, че си е бил вкъщи и го е намерил веднага, след като го е направил. Майката от своя страна, веднъж отворила себе си за света след раждането на по-големия син, се затваря отново в себе си и се оказва неспособна да обича втори път когото и да било.

В крайна сметка на мен филма ми хареса. Действието се развиваше бавно като детайлите от това какво се е случило на семейството и на малкия син се появяваха от началото до самия край. И чак тогава картинката се нареди, семейството преживя случилото се и претърпя промяната.

Great Expectations / Големите надежди

My IMDb Rating: 6

Fantastic story as a whole, again the main theme - love and not love at all, but first love from childhood. She is rich and cold from little, but beautiful, and he is sensitive, closed, poor, but very talented artist. Once kindled love between them, the fate separates them at a distance from each other for a long period of time. Ultimately, it appears that fate has the whims of one man and one woman, which I define as fantastic in the plot of the film, which catches the eye with some very good acting or directing. Even the appearance of Robert De Niro failed to make the film one of "those movies."

My opinion on the subject is this - what is there in the end? Sensitive and vulnerable man hardens with age and learns to achieve its objectives, to live among the people and to be strong. Meanwhile, the cold woman softens by the years, began to think and rethink her life and her inadequate behavior and softens. And at some point of intersection of these two processes they come together to live together. Well, yes but I do not think so! Such a situation is worthy only in a movie and a movie from that class. As much as I am a romantic, I can not find a place for such behavior (especially the male role) in life.

The rest - about the talent that if you develop it, it'll make way in your life and you will meet people to go with you in one direction, for that I agree. About that you have never to forget where you're going and the people who lived with you, also making always good no matter what you receive in return, yes I agree.

Фантастичен сюжет като цяло, отново с основната тема - любовта и то не коя да е, ами първата любов още от детска възраст. Тя от малка е богата и студена, но красива, а той е чувствителен, затворен, беден, но много талантлив художник. След като пламва любовта помежду им, съдбата ги разделя на голямо разстояние един от друг за дълъг период от време. В крайна сметка излиза, че съдбата се оказва прищевките на един мъж и една жена, което аз определям като фантастичното в сюжета на филма, който не хваща окото с някаква много добра актьорска игра или режисура. Дори появата на Робърт де Ниро не успява да направи филма един от "онези филми".

Мнението ми по темата е следното - какво излиза? Чувствителния и раним мъж с годините закоравява и се научава да постига целите си, да живее сред хора и да бъде силен. Същевременно, студената жена с годините омеква, започва да се замисля и да преосмисля живота и неадекватното си държане и омеква. И в някаква пресечна точка на тези два процеса те се срещат, за да заживеят заедно. Е да, ама не! Такова положение е достойно само за филм и то от такъв клас. Колкото и да съм романтичен, не мога да намеря място на подобно поведение (най-вече на мъжката роля) в живота.

Останалото - за таланта, че ако го развиваш, ще ти проправи път в живота и ще срещнеш хората, с които да вървите в една посока; за това съм съгласен. Както и за това, никога да не забравяш откъде си тръгнал и хората, с които си живял, също и да правиш добро винаги, независимо какво ти се връща. Да, това може.

Another Woman / Друга Жена

My IMDb Rating: 8

I'm not sure about the translation of the title, but that's the movie is good to be watched I'm sure. It is not really for the taste of the masses, because talks about people celebrating fifty years of age who gradually turned his gazed back to the past where they find only old failures and lost moments of happiness.

A second focus, it's about the life of a woman, a professor of philosophy encompassing loneliness slowly realizing it into her second marriage. Completely absorbed in her successful career and relying on the correctness of the cold and sober thought, she remembers how she escaped from the uncertainty of the adventure, which has been offered by true love, choosing the safety of the moral, ethical and pragmatic. Recalls also to have an abortion before that.
 
When things between her and her second husband did not received (catching him with another woman), the protagonist seeks refuge in solitude, additions to her book and thinking about things that have happened to her over the years. This brought her to questions such as whether the memory is something you have or something you've lost. And whether happiness is living with someone or moment of a day alone with him without the interference of others.

Не съм много сигурен в превода на заглавието, но в това, че филма става за гледане съм сигурен. Наистина не е за масовия вкус, защото разказва за хора, навършващи петдесет годишна възраст, които постепенно обръщат погледа си назад към миналото, където намират единствено стари неуспехи и загубени моменти на щастие. 

На втори фокус, става въпрос за живота на жена, професор по философия, която бавно осъзнава самотата обхващаща я във втория й брак. Изцяло вглъбена в успешната си кариера и доверяваща се на правилността на трезвената и студена мисъл, тя си спомня как някога е избягала от несигурността на авантюрата, която й е предложила истинската любов, избирайки сигурноста на нравственото, моралното и прагматичното. Спомня си също и за направения аборт още преди това.

Когато нещата между нея и вторият й съпруг не се получават (хваща го с друга жена), главната героиня търси спасение в усамотение, дописването на книгата си и размисъл над нещата, които са й се случвали през годините. Така тя достига до въпроси като този дали споменът е нещо, което имаш или е нещо, което си загубил. Както и дали щастието е живот с някого или момент от ден, прекаран единствено с него без намесата на други.