My rating 6:
Different, strange and slow. Long road to the platue over which the karma is bringing you in Indian way and the destiny in European. It does not matter how hard you try the outcome is always getting there. Where you might ask? Close to yourself.
This movie touches historical and political themes, even its naivety it represent the difficulty of human relationships provoked by youth and uncertain future. Shortly lived, the protagonists had parts of their past in them which navigate their behavior. Only when these parts are well milled by the mills of experience and building strong individuality they will find peace.
The action is taking in beautiful places in oriental India that is opposed to well behaved England. It is questioned which view for what is right is right and can be called objectively such.
By leaving aside that I literally tried to help a boat at the end of the movie to become faster and the frequent use of the rain as a symbol of the life little streams that we all live and that are coming with the rain and going to the endless ocean, the movie is nice because it shows which are the values that are left at the end and which behavior is making sense at any point.
Различен, странен
и бавен. Дълъг път към платото, над което те води кармата по индийски или
съдбата по европейски. Колкото и да се бъхташ, все там стигаш. Къде ли? При
себе си.
Засягащ и
исторически и политически теми, филма макар и леко наивно ни поставя насред
трудните човешки взаимоотношения, породени най-вече от несигурността на младостта
и неяснотата за бъдещето. Поживели малко, главните герои носеха части от
миналото си със себе си, които им определяха поведението. Едва смлени в
мелниците на опита и личностното изграждане те ще намерят покой.
Действието се
развива сред красиви местности в ориенталска Индия, противопоставена на добре
възпитаната джентълменска Англия. Поставя се под въпрос чие разбиране за
правилно може да бъде наречено обективно такова.
Като изключим, че
буквално се опитвах да забързам движението на една лодка с ръце и постоянната
употреба на дъжда и водата като метафора за житейските поточета, които всички
изживяваме, произлизайки от дъжда и вливайки се в безкрайния океан, филма е
хубав и защото ни показва, кои са ценностите оставащо накрая и кое е
поведението, което има смисъл да отстояваме винаги.
