Chasing Ice / Да преследваш леда

My IMDb Rating: 9

This movie deserves appreciation because of the humility with which reveals the general nature of the human being. It shows how one person can cover a whole phenomenon driven by the desire to deliver truth to the rest of humanity.

The film shows the constant struggle between man and nature, but we are also reminded of their unity and interdependence. There are moments in which nature must be overcome and such in which nature should be helped and supported. Human and natural world are not two different things. They are unified whole.

Before our eyes is developing one of the most important philosophical themes - that of the circle of reason and nature. The film is particularly relevant along global conference in Paris devoted to climate change. Without being intrusive, it attracts. With no lavish effects, it has the most beautiful scenes. Without conceived deep intrigue, it sent one of the deepest questions of life in our real daily existence. That is the question about the fate of the future of mankind.

It is tribute to photography, to human bravery, to human visionary and to the good part of the human nature.

Заслужава високата си оценка, заради смиреността, с която разкрива масовия характера на човешкото същество. За това, че показва как един човек може да обхване в цялост едно явление, ръководен от желанието си да достави истината на останалата част от човечеството. 

Във филма се показва постоянната битка между човека и природата, но се напомня за тяхното единство и взаимозависимост. Има моменти, в които природното трябва да бъде преодоляно и такива, в които трябва да се помогне на природното. Човешкият и природният свят не са две различни неща, а единно цяло.

Пред очите ни се развива една от най-съществените философски теми - тази за кръговрата на разум и природа. Филмът е и особено актуален покрай световната конференция в Париж, посветена на климатичните промени. Без да бъде натрапчив, привлича. Без пищни ефекти, той притежава най-прекрасните картини. Без да е замислена дълбока интрига, той изпраща един от най-дълбинните житейски въпроси в нашето реално съществуване. Това е въпросът за съдбата на бъдещето на човечеството.

Филмът е възхвала на фотографията, на човешката смелост, на визионерството, както и на добрата част в човешката природа.

The Men Who Made the Movies / Хората, които правеха филмите

My IMDb rating: 7

The Men Who Made the Movies is episodic series in eight parts, which presents interviews with some of the most famous directors in cinema (Raoul Walsh, Frank Capra, Howard Hawks, King Vidor, George Cukor, William A. Wellman, Alfred Hitchcock and Vincente Minnelli). This are relatively old series, which are base for some of the future programs and series about films that reveal the inner world of the cinema industry.

In each episode of The Men Who Made the Movies directors talk about the development of their careers, interesting stories with some of the biggest actors, filmed in their films, their contacts with screen writers and writers. They share the development and use of new techniques of photography and film-making. Each director reveals moments of his know-how and says what he feels is important to have a film.

Video With Hitchcock

Хората, които правеха филмите е епизодична поредица в осем части, която представя интервюта с някои от най-известните режисьори в киното (Хауърд Хоукс, Алфред Хичкок, Уилям Уелман, Раул Уолш, Франк Капра, Кинг Видор, Джордж Кюкор и Винсънт Минели). Това е сравнително стара поредица, върху която са базирани някои от предаванията и сериите филми, които ни разказват за вътрешния свят на кино индустрията.

В отделните епизоди на Хората, които правеха филмите, режисьорите разказват за развитието на кариерите си, интересни случки с някои от най-големите актьори, снимали се в техните филми, за контактите със сценаристи и писатели. Пред нас се разкрива разработването и използването на нови техники на снимане и правене на филми. Всеки режисьор говори за моменти от своето ноу хау и споделя какво според него е важно да притежава всеки филм.

Memories of Murder / Мемоарите на едно убийство

My IMDb Rating: 8

I did not intend to write about this movie, but because I like variety, I changed my decision. So, in the meantime, we make slight deviation to see what happens in South Korean cinema, which shows us a simple story of an ordinary serial killer in an ordinary village. So true story that proves to be a true story.

Evil, black, dragging innocent people, investigating murders towards itself and terrorizing the entire community for years. Slowly and methodically makes its steps, leaving the most important traces - those to itself. We can say that the film presents serious lives of the detectives who give everything they love to catch the killer. Tells about  the world we live in - the public world in which any gift to possess recognition of good and bad people we have, have no chance to conclusively say who is good and who is bad. Privacy creates new limits, inaudible to everyone else. It is drama when there is no light at the end of the tunnel.

The finale is the most interesting because it blurs the created image crashing it to the infinite mass of ordinary people we meet everywhere. At first as a joke, without special effects, the end catches us by the hand and leads us in our future days, which will experience knowing one truth that we saw only by its traces.

I recommend only to the curious and patient ones.

Нямах намерение да пиша за този филм, но понеже си падам по разнообразието, промених решението си. Така, междувременно, правим леко отклонение, за да видим какво се случва в южно-корейското кино, което ни показва една обикновена история за един обикновен сериен убиец в едно обикновено населено място. Толкова истинска история, която се оказва по действителен случай.

Зло, черно и повличащо в себе си душит на разследващите убийствата, тероризира цяла общност от хора в продължение на години. Бавно и методично прави стъпките си, без да остави най-важните следи - тези към себе си. Можем да кажем, че филмът представя тежките животи на детективите, които дават всичко мило им, за да заловят убиеца. Разказва за света, в който живеем - обществения свят, в който каквато и дарба да притежаваме за разпознаването на добрите от лошите хора, нямаме шанса да можем убедително да кажем кой е добър и кой лош. В тайните на личния живот се разкриват нови предели, недоловими за всички останали. Драма е, когато в края на тунела не се появява никаква светлина.

Финалът е най-интересен, защото окончателно размива създадения въображаем образ у зрителя като го срива до безкрайната маса от обикновени лица, които могат да бъдат срещнати навсякъде. Отначало на шега, без специални ефекти, краят ни хваща за ръка и ни превежда в бъдещите дни, които ще изживеем с ясното съзнание за една истина, на която видяхме единствено следите.

Препоръчвам единствено на любопитните и търпеливите.

Postmen in the Mountains / Онази планина, онзи човек, онова куче

My IMDb Rating: 8

 

One of the few Chinese movies I've seen. A strong start to а whole festival dedicated to modern Chinese cinema - The Third Cinema or the cinema striving to implement social change.

No special effects, no cities and groups of characters, nothing modern. Only the time at which develops the film. However, innovative techniques of shooting, incredible sense of human nature and outcome. It shows the basics of human existence - nature as home of humanity and the family as a social and cultural evolution. Ties that exist in life of everyone but are sensed on different levels. It is also specified the meaning of authentic human existence - in harmony with nature and respect for the past generations, because even the youngest imperceptibly become outgoing generation. It is their turn to take responsibility "being alive" for ourselves and for others.

On places could be seem the presence of the Idea that holds this great nation throughout and makes its progress successful. Pierces principal links promoting its sustainability as a whole. It is possible to be build a gradation in the direction of the modern city as evidence after our line passing through small worker villages, larger villages and the city where the business is concentrated.

For the bridges that we build continuously in the world around us. Very green and hitting the authentic humanism that is not based on anything but alone is a reason for everything. The relationship between father and son, and the difficult dialog between them. The place of the women and the mothers in the Eastern culture. An unpredictable journey, far different from the stereotypes of action and a happy ending.

Един от малкото китайски филми, които съм гледал. Едно силно начало на цял фестивал, посветен на модерното китайско кино - третото кино или киното стремящо се към осъществяване на социална промяна.

Никакви специални ефекти, никакви градове и групи персонажи, нищо модерно, освен времето, в което се развива филмът. Но все пак, иновативни похвати на заснемане, невероятни усет за човешката същност и краен резултат. Показва основите на човешкото съществуване - природата като негов произход и семейството като негова социална и културна еволюция. Връзки, които съществуват в живота на всеки, но биват осъзнавани на различни нива. Определен e и смисълът на автентичното човешко битие - в съзвучие с природата и респект към миналите поколения, защото дори и най-младите, неусетно се превръщат в отиващото си поколение. Техен ред е да поемат отговорността "да бъдеш жив" както за себе си, така и за другите.

На места е възможно да се привиди и присъствието на Идеята, която държи тази велика нация цяла и я кара да прогресира успешно. Прозират принципни връзки, съдействащи си за устойчивостта на цялото. Възможно е и да се направи градация в посока на модерния град, като след показания ред на представяния се премине през малките работнически селища, по-големите и се стигне до града, където е съсредоточен бизнесът.

За мостовете, които строим непрекъснато, изграждайки света около нас. Изключително зелен и истински уцелващ автентичния хуманизъм, който не се основава на нищо друго, а сам е основание за всичко останало. Връзката между баща и син и толкова трудно осъществяваният диалог помежду им. Мястото на жената и майката в източната култура. Едно непредвидимо пътуване, далеч по-различно от стереотипите за екшън и хепиенд.

The Geographer Drank His Globe Away / Географът си пропи глобуса

My IMDb Rating: 9

The film was a surprise. Large and pleasant. It is in part like the movies about teachers that educate rebellious students, but the story exceeds and reveals the need for us to be masters of our own lives.
 

But when it comes to man with a good soul who does not intrude its existence to anyone, then it becomes more complicated. At the same time the vices are superimposed, the burden of the past and the passion.

Highly entertaining, innovative in the way of shooting, the film tells of life's journey which is not only out in the world but also within ourselves. And only when we get to the spring within us, then we can go down the river and go beyond us. As young people the adults need help and guidance. Everyone need to survive the inclinations in order to establish his life. As for the adults it is still difficult, what is for the young who suffer from the scourge of the "porn, drugs and alcohol", living an empty life with banal jokes?

Response to this question is not entirely situated in the movie, you have to look around you for it, constantly. The answer is in the constant shaking of life's swing between freedom and responsibility, love and independence, good and material.

Watch this movie!

Филмът е изненада. Голяма и приятна. Подобно на филмите за учители, които озаптяват непокорни ученици, надминава този сюжет и ни разкрива необходимостта да станем господари на собствения си живот.

Когато обаче става въпрос за добър по душа човек, който не натрапва съществуването си никому, тогава става по-сложно. В същия момент върху индивидуалността му се наслагват пороците, тежестта на миналото и страстта.

Изключително забавен, иновативен в начина на заснемане, филмът ни разказва за житейското пътуване, което освен вън в света е и вътре в самите нас. И когато стигнем извора, вътре в нас, само тогава бихме могли да тръгнем по течението на реката и да излезем извън нас. Както младите хора, така и възрастните се нуждаят от помощ и напътствия. Всеки се нуждае от това, да преживее влеченията си, за да се установи окончателно. Щом за възрастните е все още трудно, какво остава за младите, които страдат от бича на "порното, наркотиците и алкохола", живеещи празен живот изпълнен с банални шеги.

Цялостни отговори на този въпрос във филма няма, трябва да ги търсим около нас, постоянно. Те се намират сред постоянното клатене на житейската люлка между свободата и отговорността, любовта и самостоятелността, доброто и материалното. 

Гледайте този филм!

Birdman (The Unexpected Virtue of Ignorance) / Бърдмен, или Неочакваната добродетел на невежеството

My IMDb Rating: 10

Meanwhile. This film shows us what we are doing with together, right now. Starting from the final person who is hit and ends with the only one, guilty in creating that affecting phenomenon. A film that captures the viewer from the beginning and does not release him until the end. You could say that is an action (there were dynamics and shooting guns) or phantasy (superheroes and special effects) movie; it can be described as far more courageous approach of Linklater's (Waking Life) movies and similar to Synecdoche, New York - whatever definition you give it, it will diminish, because it really manages to fly over all definitions.

Shows the intertwining of life and work, shifts from the first to the second and vice versa. Acquaints us with stage fright before major events in our lives and looking for a place of privacy in the modern, public, virtual life. Shows what is doing and what is sitting on the sidelines and watch. Passes through the development of individuals and traces the stages in which they are located.

Understanding of criticism (poor vilified by Flaubert), which can be justified with saying that criticism is philosophically demarcation of what is criticized, but, we agree, it happens in ready structures and cold concepts. But it remains below, in the low, irrelevant for the outspread wings high above it.

A must see movie.

Междувременно. Този филм ни показва това, което правим ние с вас в момента. Започва от крайния засегнат и завършва с единствения виновен за творческия феномен, който засяга. Филм, който хваща от самото начало и не оставя до самия край. Може да се каже, че е екшън (има динамика и стрелба с пистолети) или фантастика (супергерои и специални ефекти); може да се опише като далеч по-смел в подхода от филмите на Линклейтър (Waking Life) или подобен на Synecdoche, New York - каквото и определение да му дадем, ще го принизим, защото той наистина успява да прелети над всички определения.

Показва срастването на живота и творчеството, преливането на едното в другия и обратно. Запознава ни със сценичната треска пред големите събития в животите ни и търси мястото на личния живот сред съвременния, обществен, виртуален живот. Показва какво е да правиш и какво да седиш отстрани и да гледаш. Минава през развитието на отделните индивиди и проследява етапите, в които се намират.

Показано ни е и разбиране за критиката (лошо охулено през Флобер), което мога да оправдая, че философски погледнато, критика означава очертаване на границите на това, което се критикува, но да, наистина, това се случва през готови структури и студени понятия. Но всичко остава долу в ниското и без значение за размахнатите крила, високо над него. 

Задължително заглавие в колекцията ви с филмови загалвия!

Testament of Orpheus / Завещанието на Орфей

My IMDb rating: 8

As I stared at Picasso, he stared at me the same way. But let's not start browsing the newspaper by reading the sports news. This is the last film of Cocteau, film, marked by the built in time style and it constitutes a legacy of Orpheus, the way it is will or inheritance, if you will, of the director himself.

As the third part of the trilogy, it is the walking of a full circle in the human being done in two ways - on a personal level, from childhood and the first life, old and last life and historically, from mythology
to science and modernity. On foreground is the idea of the fateful moment in our existence, the intersections of our past, present and future existences, still seeking their own sense separated from one another, and the constant questioning of the miracle of the human presence. Poetry and science, holding hands, are grinding up to interfere in the mysteries of the mythological story. Their results are not greatly productive, but they are and give comfort to those who have been vocated to them. We are shown the most severe a burden and that is to being a judge of others and instead of indulging in space-time, to get security logic and predictability. Somewhat Kafkasian, those who stand before the law, are waiting their trial. The director shows his ability to see the development of different actions and characters in a long time plan, and also provide his place into them.

The development of action shows us that more important are the desire and ability than the effect and power of cash rivers. To such titles we can turn only to sigh, because they are uttered as pieces of rock of the time and the history of cinema that are long forgotten and kicked out of the way of modern man that took a sharp turn, passing them with their topless cars.

Така, както аз се вторачвах в Пикасо, така и той се вторачваше в мен. Но да не започваме преглеждането на вестника с четенето на спортните новини. Това е последния филм на Кокто, филм, белязан от изградения във времето негов стил и доколкото представлява завещанието на Орфей, дотолкова е и завещание или наследство, ако щете, на самия режисьор.

Като трета част от трилогията, това е и извървяването на пълният кръг в човешкото съществуване, направено по два начина - в личностен план, от детство и първи живот, до старост и последен живот, както и в исторически план, от митология към наука и модерност. На преден план са изведени идеите за съдбовния момент в нашето съществуване, пресечните точки на нашите минали, бъдещи и сегашни съществувания, все така търсещи своя собствен смисъл отделно едно от други, както и постоянното поставяне под въпрос на чудото на човешката наличност. Поезия и наука, хванати за ръка се осмеляват да се месят в тайнствата на митологичния разказ. Техните резултати не са в голяма степен продуктивни, но ги има и дават утеха на тези, които са били призовани за тях. Посочена ни е и най-тежката тегоба и тя е да бъдем съдии на другите и вместо реенето във време-пространството, да получим сигурността на логиката и предвидимостта. Малко по Кафкиански, застаналите пред закона, чакат своя процес. Режисьора показва уменито си да вижда развитието на различни действия и герои в дългосрочен времеви план, както да предвижда къде спрямо тях е той.

Развитието на действието ни показва, че са по-важни желанието и умението, отколкото ефекта и силата на паричните реки. Към такива заглавия можем да се обръщаме единствено с въздишка, защото те представляват отронили се парченца от скалата на времето и историята на киното, които са отдавна забравени и сритани встрани от пътя на съвременния човек, вземащ остър завой, минавайки със своите кабриолети покрай тях.

The Grand Budapest Hotel / Гранд Хотел Будапеща

My IMDb rating: 8

We've seen movies about hotels - beginning from the distant thirty years, and getting to one of the titles of Tarantino. But I must admit, a film about the hotel dedicated to the writer I had not come across until now.

Dynamic, humorous, theatrical, fantastic. The plot is about the history of a building, which  embodies the history of the 20th century. Actually, these are hard times affecting all of us; that shaped modernity. "The past is not over, in fact is not past at all", who said that?

Film that shows when high manners are in place. Namely, when they are from kindhearted and benevolent people. When politeness is a manifestation of humanity, and we are all people, but we are not all polite. On a pedestal were elevated loyalty and long lasting friendship. Below all this, there are the small details that are the glue of our society. Their presence is not a question of luxury, it is an indicator of a highly developed culture. Alas, their disappearance shows only savagery.

A polite criticism of the worst part of human nature, served delicate and serene. Film like that, from the past year (let us remember - century passed since the beginning of the First World War) is a great achievement. Resembles the films inspired by the writings of Agatha Christie and The Artist.

Гледали сме филми за хотели - като започнем от далечните тридесет години на миналия век и стигнем до едно от заглавията на Тарантино. Но трябва да призная, на филм за хотел, посветен на писател, до сега не бях попадал.

Динамичен, хумористичен, театрален, фантастичен. Разказ за историята на сграда, в която е въплътена историята на 20-и век. Всъщност това са тежки времена, засегнали всички нас; оформили съвременността. "Миналото не е свършило, всъщност не е минало", кой беше казал това?

Филм, който показва кога високите обноски са на мястото си. А именно, когато са добросърдечни и добронамерени. Когато вежливостта е проява на човечност, а ние всички сме хора, но не всички сме вежливи. На пиедестал са издигнати лоялността и приемствеността, приятелството. Показани са малките детайли, които представляват лепилото на нашето общество. Наличието им не е въпрос на лукс, то е индикатор за високоразвита култура. Уви, изчезването им показва единствено подивяване.

Една учтива критика на лошата част от човешката природа, поднесена деликатно и ведро. За филм от миналата година (нека си припомним - измина век от началото на Първата световна война) е голямо постижение. Напомня донякъде на филма Артистът и на тези по романите на Агата Кристи.

The Exterminating Angel / Ангелът унищожител

My IMDb Rating: 8

Movie which I found by Woody Allen. Movie, that is more ideas than acting and directing. Movie, surrealistic (what a word!) and with this Spanish film director I mark our future goal.

I prefer to accept the story as theoretical setting, presenting the bubble of happiness of the rich class in society - the so-called "elite" who never gave up their status and would not admit it to someone lower. Which has amazing, but genteel, tact, dialogue and decency. Elite, whose enemy is his own members.

Placed under force majeure circumstances, its representatives are ready to strip the clothing of pretence and show their essence. Before they reach the lowest point in their moral degradation they will go through disregard of age limits or gender differences, violation of art, arrogance, egoism and savagery. Instead of looking for a way to save themselves (understand the world), they stare at each other (like different countries), seeing enemies into each other and are ready to kill each other. In this headlong fall, they quickly recall despicable habits that would attribute to ordinary people's daily needs - they are enjoying the water like champagne. They are able to even eat paper (which I never thought about) indicated by the servant in the film. And what else can be shown in the removing of their elegant shell when they are bored with life, feel inner hate for him, show coldness of empty man, are lost in fashions (e.g. shaving men's legs) and hate the so-called refinement.

In such a society salvation find only the dead, lovers, scientists, those who take opium. Outside this society one can be lonely beast, or being an innocent lamb, he immediately would be harnessed to the needs of the elite. This whole farce would not end if eventually they have not reach their greatest meanness, only then the memory of its former heights would rise and to make way for the opportunity to sort out the real worth of the human existence.

Perhaps the question why we see this happening is irrelevant. Maybe the right question is how long we will allow to happen?

Филм, за който разбрах от Уди Алън. Филм, повече идеи, отколкото актьорска игра и режисура. Филм, сюрреалистичен (ама че дума!), а с този режисьор маркирам испанското кино като наша бъдеща цел.

Предпочитам да приема сюжета като теоретична постановка, представяща ни балона на щастието на богатата прослойка в обществото, така наречения "елит", който никога не би се отказал от статуса си, но и не би го признал на някой по нисш. Който притежава невероятно, но префинено, чувство за такт, диалог и благоприличие. Елит, чийто враг са самите му членове.

Поставени под форс мажорни обстоятелства, неговите представители са готови да съблекат дрехата на предвзетостта и да разголят същността си. Преди да достигнат до най-ниската точка в своята морална деградация те минават през незачитане на възрастовите граници или половите различия, потъпкване на изкуството, арогантност, егоизъм и дивачество. Вместо да търсят начин  да спасят себе си (разбирай света), те се вглеждат един в друг (подобно на държавите), привиждат врагове един в друг и са готови взаимно да се погубят. В това стремително падане, те набързо си припомнят презряните навици, които биха приписали на обикновените хора - радват се на водата като на шампанско. Стават способни дори да ядат хартия (което никога не ми беше хрумвало), показано от прислужника във филма. Но и какво друго да се покаже под елегантната им черупка, след като са всъщност дълбоко отегчени от живота, изпитват вътрешна ненавист към него, показват студенината на празния човек, потънал в моди (например бръсненето на кракара при мъжете) и самите те намразват така наречената изтънченост. 

В такова общество спасение намират единствено умрелия, влюбените, учените, приемащите опиум. Извън това общество човек може да бъде или самотен звяр, или бидейки невинна овчица, той мигновено би бил впрегнат за нуждите на елита. Целия този фарс не би имал край, ако в крайна сметка не стигнеше най-голямата си низост, за да може едва тогава да си споми някогашната си висота и да даде път на възможността да се отсее истински стойностното в човешкото съществуване. 

Може би въпросът защо това, което виждаме се случва, е ирелевантен. Може би правилният въпрос е докога ще позволи да се случва?

Wings of Desire / Криле на желанието

http://www.imdb.com/title/tt0093191/?ref_=nv_sr_1
My rating: 9

This is the second film for which I hinted in the previous post. Film, with clearly defined idea surrounded by many dissolving in the absolute under topics. The place is Germany, and that we are looking at is humanity. Often forgotten fact is that the German title of the film translates in The Sky Over Berlin.

Modern in the way of shooting and framing, as well as posting the shades of post military discourse. Themes of alienation, withdrawing and loss of sense. The transition of life from eighty years ago, the appearance of the first two cars in Berlin, devastating destruction that follows the subsequent development of technology and to the construction of the wall (which fall the director anticipates two years earlier).

Here again we see where lies the spirituality of humanity and who are the people who have a relationship with her. Despite the existence of all these people, misfortunes and accidents occur. And the last time the echo is huge.

The task of the angels who protect us is to find sense in every human being, in every touch on a subject, inhalation of cigarette smoke, feeling of cold, especially the element of love, which transmits the whole world in the life of two lovers, providing continuation of the flight on the wings of the desires of the human race.

Това е втория филм, за който загатнах в предишния пост. Филм, с ясно обособена идея, заобиколена с множество разтварящи се в абсолютното под теми. Мястото е Германия, а това, за което трябва да следим е човечеството. Често забравяна подробност е, че немското заглавие на филма се превежда като Небето над Берлин.

Модерен в начина на заснемане и композиране на сцените, както и в отсенките на пост военния дискурс. Темите за отчуждението, затварянето в себе си на индивидите и загубата на смисъл. Прехода на живота отпреди осемдесет години, появата на първите два автомобила в Берлин, опостушителната разруха, която следва от последвалото развитие на техниката и построяването на стената (чието падане режисьора предугажда две години по-рано).

Тук отново виждаме къде се крие духовността на човечеството и кои са хората, които имат връзка с нея. Въпреки съществуването на всички тези хора, нещастия и катастрофи се случват. А последният път отзвука е огромен.

Задачата на ангелите, които ни пазят е да покажат наличието на смисъл във всяко човешко съществуване, всяко докосване на предмет, вдишване на цигарен дим, усещане на студ и най-вече стихията на любовта, която вкарва целия свят в живота на двама влюбени, осигурявайки продължаването на  полета на крилете на желанието на човешкия род.