Movie which I found by Woody Allen. Movie, that is more ideas than
acting and directing. Movie, surrealistic (what a word!) and with this
Spanish film director I mark our future goal.
I prefer to accept the story as theoretical setting, presenting the bubble of happiness of the rich class in society - the so-called "elite" who never gave up their status and would not admit it to someone lower. Which has amazing, but genteel, tact, dialogue and decency. Elite, whose enemy is his own members.
Placed under force majeure circumstances, its representatives are ready to strip the clothing of pretence and show their essence. Before they reach the lowest point in their moral degradation they will go through disregard of age limits or gender differences, violation of art, arrogance, egoism and savagery. Instead of looking for a way to save themselves (understand the world), they stare at each other (like different countries), seeing enemies into each other and are ready to kill each other. In this headlong fall, they quickly recall despicable habits that would attribute to ordinary people's daily needs - they are enjoying the water like champagne. They are able to even eat paper (which I never thought about) indicated by the servant in the film. And what else can be shown in the removing of their elegant shell when they are bored with life, feel inner hate for him, show coldness of empty man, are lost in fashions (e.g. shaving men's legs) and hate the so-called refinement.
In such a society salvation find only the dead, lovers, scientists, those who take opium. Outside this society one can be lonely beast, or being an innocent lamb, he immediately would be harnessed to the needs of the elite. This whole farce would not end if eventually they have not reach their greatest meanness, only then the memory of its former heights would rise and to make way for the opportunity to sort out the real worth of the human existence.
Perhaps the question why we see this happening is irrelevant. Maybe the right question is how long we will allow to happen?
I prefer to accept the story as theoretical setting, presenting the bubble of happiness of the rich class in society - the so-called "elite" who never gave up their status and would not admit it to someone lower. Which has amazing, but genteel, tact, dialogue and decency. Elite, whose enemy is his own members.
Placed under force majeure circumstances, its representatives are ready to strip the clothing of pretence and show their essence. Before they reach the lowest point in their moral degradation they will go through disregard of age limits or gender differences, violation of art, arrogance, egoism and savagery. Instead of looking for a way to save themselves (understand the world), they stare at each other (like different countries), seeing enemies into each other and are ready to kill each other. In this headlong fall, they quickly recall despicable habits that would attribute to ordinary people's daily needs - they are enjoying the water like champagne. They are able to even eat paper (which I never thought about) indicated by the servant in the film. And what else can be shown in the removing of their elegant shell when they are bored with life, feel inner hate for him, show coldness of empty man, are lost in fashions (e.g. shaving men's legs) and hate the so-called refinement.
In such a society salvation find only the dead, lovers, scientists, those who take opium. Outside this society one can be lonely beast, or being an innocent lamb, he immediately would be harnessed to the needs of the elite. This whole farce would not end if eventually they have not reach their greatest meanness, only then the memory of its former heights would rise and to make way for the opportunity to sort out the real worth of the human existence.
Perhaps the question why we see this happening is irrelevant. Maybe the right question is how long we will allow to happen?
Филм, за който разбрах от Уди Алън. Филм, повече идеи, отколкото актьорска игра и режисура. Филм, сюрреалистичен (ама че дума!), а с този режисьор маркирам испанското кино като наша бъдеща цел.
Предпочитам да приема сюжета като теоретична постановка, представяща ни балона на щастието на богатата прослойка в обществото, така наречения "елит", който никога не би се отказал от статуса
си, но и не би го признал на някой по нисш. Който притежава невероятно, но префинено, чувство за такт, диалог и благоприличие. Елит, чийто враг са самите му членове.
Поставени под форс мажорни обстоятелства, неговите представители са готови да съблекат дрехата на предвзетостта и да разголят същността си. Преди да достигнат до най-ниската точка в своята морална деградация те минават през незачитане на възрастовите граници или половите различия, потъпкване на изкуството, арогантност, егоизъм и дивачество. Вместо
да търсят начин да спасят себе си (разбирай света), те се вглеждат един в друг
(подобно на държавите), привиждат врагове един в друг и са готови взаимно да се погубят. В това стремително падане, те набързо си припомнят презряните навици, които биха приписали на обикновените хора - радват се на водата като на шампанско. Стават способни дори да ядат хартия (което никога
не ми беше хрумвало), показано от прислужника във филма. Но и какво друго да се покаже под елегантната им черупка, след като са всъщност дълбоко отегчени от живота, изпитват вътрешна ненавист към него, показват
студенината на празния човек, потънал в моди (например бръсненето на кракара при мъжете) и самите те намразват
така наречената изтънченост.
В такова общество спасение намират единствено умрелия, влюбените, учените, приемащите опиум. Извън това общество човек може да бъде или самотен звяр, или бидейки невинна овчица, той мигновено би бил впрегнат за нуждите на елита. Целия този фарс не би имал край, ако в крайна сметка не
стигнеше най-голямата си низост, за да може едва тогава да си споми някогашната си висота и да даде път на възможността да се отсее истински стойностното в човешкото съществуване.
Може би въпросът защо това, което виждаме се случва, е ирелевантен. Може би правилният въпрос е докога ще позволи да се случва?
No comments:
Post a Comment