As I stared at Picasso, he stared at me the same way. But let's not start browsing the newspaper by reading the sports news. This is the last film of Cocteau, film, marked by the built in time style and it constitutes a legacy of Orpheus, the way it is will or inheritance, if you will, of the director himself.
As the third part of the trilogy, it is the walking of a full circle in the human being done in two ways - on a personal level, from childhood and the first life, old and last life and historically, from mythology
to science and modernity. On foreground is the idea of the fateful moment in our existence, the intersections of our past, present and future existences, still seeking their own sense separated from one another, and the constant questioning of the miracle of the human presence. Poetry and science, holding hands, are grinding up to interfere in the mysteries of the mythological story. Their results are not greatly productive, but they are and give comfort to those who have been vocated to them. We are shown the most severe a burden and that is to being a judge of others and instead of indulging in space-time, to get security logic and predictability. Somewhat Kafkasian, those who stand before the law, are waiting their trial. The director shows his ability to see the development of different actions and characters in a long time plan, and also provide his place into them.
The development of action shows us that more important are the desire and ability than the effect and power of cash rivers. To such titles we can turn only to sigh, because they are uttered as pieces of rock of the time and the history of cinema that are long forgotten and kicked out of the way of modern man that took a sharp turn, passing them with their topless cars.
As the third part of the trilogy, it is the walking of a full circle in the human being done in two ways - on a personal level, from childhood and the first life, old and last life and historically, from mythology
to science and modernity. On foreground is the idea of the fateful moment in our existence, the intersections of our past, present and future existences, still seeking their own sense separated from one another, and the constant questioning of the miracle of the human presence. Poetry and science, holding hands, are grinding up to interfere in the mysteries of the mythological story. Their results are not greatly productive, but they are and give comfort to those who have been vocated to them. We are shown the most severe a burden and that is to being a judge of others and instead of indulging in space-time, to get security logic and predictability. Somewhat Kafkasian, those who stand before the law, are waiting their trial. The director shows his ability to see the development of different actions and characters in a long time plan, and also provide his place into them.
The development of action shows us that more important are the desire and ability than the effect and power of cash rivers. To such titles we can turn only to sigh, because they are uttered as pieces of rock of the time and the history of cinema that are long forgotten and kicked out of the way of modern man that took a sharp turn, passing them with their topless cars.
Така, както аз се вторачвах в Пикасо, така и той се вторачваше в мен. Но да не започваме преглеждането на вестника с четенето на спортните новини. Това е последния филм на Кокто, филм, белязан от изградения във времето негов стил и доколкото представлява завещанието на Орфей, дотолкова е и завещание или наследство, ако щете, на самия режисьор.
Като трета част от трилогията, това е и извървяването на пълният кръг в човешкото съществуване, направено по два начина - в личностен план, от детство и първи живот, до старост и последен живот, както и в исторически план, от митология към наука и модерност. На преден план са изведени идеите за съдбовния момент в нашето съществуване, пресечните точки на нашите минали, бъдещи и сегашни съществувания, все така търсещи своя собствен смисъл отделно едно от други, както и постоянното поставяне под въпрос на чудото на човешката наличност. Поезия и наука, хванати за ръка се осмеляват да се месят в тайнствата на митологичния разказ. Техните резултати не са в голяма степен продуктивни, но ги има и дават утеха на тези, които са били призовани за тях. Посочена ни е и най-тежката тегоба и тя е да бъдем съдии на другите и вместо реенето във време-пространството, да получим сигурността на логиката и предвидимостта. Малко по Кафкиански, застаналите пред закона, чакат своя процес. Режисьора показва уменито си да вижда развитието на различни действия и герои в дългосрочен времеви план, както да предвижда къде спрямо тях е той.
Развитието на действието ни показва, че са по-важни желанието и умението, отколкото ефекта и силата на паричните реки. Към такива заглавия можем да се обръщаме единствено с въздишка, защото те представляват отронили се парченца от скалата на времето и историята на киното, които са отдавна забравени и сритани встрани от пътя на съвременния човек, вземащ остър завой, минавайки със своите кабриолети покрай тях.
No comments:
Post a Comment