Neither Wolf Nor Dog / Нито вълк, нито куче

 My IMDb rating: 10

Heartbreaking movie about the killings of Indians by the Americans. At the same time very humble movie. Well made. Only the end hesitated me a bit.  

There was an extremely profound and real question asked in the movie - why people like the Indians, loving life from the bottom of their heart and living in harmony with nature, people with honor and self-confidence of warriors had to be humiliated, tortured and destroyed and after this, ridiculed? And it led to other questions. How can such a spirit deserve that? What kind of evil would want to break him and clog all the cracks, from where he still was managing to pass through? Which of the soldiers who killed dozens of elders, women and children has really hated any of them, and whether these times are an outdated morale that has long being gone? Unfortunately, shame is what  the Indians have from losing their honor. It is also a shame what Americans, or even mankind, is experiencing or at least should be experiencing. Shame, from today's rulers who do not lead mankind to a better future, a trend stemming from the behavior of the leaders of the same people whose ancestors have slain Indians.

The shame is of mankind, from mankind. And humility is required for creating the way so the hope of better times could flourish. Thoughts understandable from those who would watch the movie (and read this review), but there are a lot more people. Still, a very nice movie.

And to those to whom the message of the movie is reaching out it is teaching them of humbleness, to listen not only with the ears, to come to themselves, to love, to be humane. If it's not too late. With a slight taste of Castaneda's stories at the beginning (but with no trace of its mystery), the film invites us to immerse the world of the Indians, those who have survived or in the world they could have.

 

Потресаващ филм за избиванията на индианци от американците. В същото време много смирен филм. Добре направен. Единствено края малко ме разколеба съвсем малко. 

В него се зададе един изключително дълбок и истински въпрос – защо на хора като индианците, от сърце обичащи живота и живеещи в хармония с природата, хора с чест и самочувствие на войни, им се е наложило да бъдат унижени, измъчвани, изтребвани и накрай всичко това, осмивани? Със какво такъв дух може да заслужи подобно отношение? Що за зло би искало да го строши и да запуши всички пролуки, откъдето той все още е успявал да се промъкне? Кой от войниците, убили десетки възрастни, жени и деца е мразел истински някой от тях и дали тези времена са един остарял морал, който е отдавна отминал? Срам е това, което за съжаление изпитват индианците, загубили честта си. Срам е и това, което изпитват или поне би трябвало да изпитват съвременните американци, а и човечество. Срам, от днешните управници, които не водят човечеството към по-добро бъдеще, тенденция, произтичаща от поведението на лидерите на същите хора, чиито деди са избивали индианци.

Срамът е на човечеството, от човечеството. И се изисква смирение, за да се отстъпи място на надеждата за по-добри идни времена. Мисли, разбираеми от тези, които биха гледали филма (и прочели това ревю), но сякаш недостигащи купища хора. Все пак, много хубав филм.

А тези, до които достига учи на смиреност, на слушане не само с уши, на идване на себе си, на любов, на човечност. Ако не е прекалено късно. С лек привкус на историите на Кастанеда в началото (но без никаква следа от мистериозност) филма приканва да се потопим в света на индианците, на тези, които са оцелели или в света, който са могли да имат.

Guardians of the Earth / Пазители на земята

 My IMDb rating: 10

This film receives highest rating because of the creativity that its producer Antoni Malinowski is showing by making a production from a conference. And, of course, because of the importance of the selected subject.

It is very strange to see a film about a conference that is shot as a normal movie. If it was supposed to be just a movie it definitely should be a documentary movie. But this one is way too different. It is intriguing, moving, the soundtrack is great and most importantly - it is showing the reality and makes you think about it.

Guardians of the Earth is showing actual moment of the human history reflecting the urgent issue of climate change. This subject should be widely promoted and people should be motivated to take action of stopping it. Many people are already working in this direction but as the movie is revealing - there are other people that are benefiting from the conformity. There are examples such as the Ecological Manifesto 

(https://docs.wixstatic.com/ugd/19e019_dd4dc0631ef440f6bc5b8f99938aada3.pdf), a text dedicated in changing people's thinking of the present and urging them to change their attitude. Laws of market include both - the demand and the supply which are correlating and mutually dependent.

Finally the film is piece of art that needs to be seen. And then it is up to you to promoted it further.

Този филм получава най-висок рейтинг заради творчеството, което продуцентът му Антони Малиновски показва, като прави филм от конференция. И, разбира се, поради важността на избраната от него тема.

Много странно е да се гледа филм за конференция, койято е заснет като нормален филм. Ако се предполага, че е само филм, то определено трябва да бъде документален филм. Но филмът на Малиновски е твърде различен. Затова е и интригуващ, вълнуващ, саундтракът е страхотен и най-важното - филмът показва действителността и ви кара да мислите.

Пазителите на Земята показва действителен момент от човешката история, отразяващ неотложния въпрос за изменението на климата. Тази тема трябва да бъде широко популяризирана и хората трябва да бъдат мотивирани да предприемат действия за спирането на природното замърсяване. Много хора вече работят в тази посока, но както филмът разкрива - има и други хора, които се възползват от конформизма. Има примери като Еекологичния манифест
(https://docs.wixstatic.com/ugd/19e019_dd4dc0631ef440f6bc5b8f99938aada3.pdf) текст, посветен на промяната на мисленето на хората за настоящето, приканващ ги да променят своето всекидневно поведение. Законите на пазара включват както търсенето, така и предлагането, които са взаимно свързани и взаимно зависими.

Не на последно място филмът е произведение на изкуството, което трябва да се види. А след това зависи от вас да го промотирате и други да го дледат.

The Man with the Movie Camera / Човекът с камерата

My IMDb rating: 9

Somehow surreal, the film tells us the history of urban life and the beginning of industrialization in Russia in the 1920s . Frames and micro stories are constantly changing, like in a dream. Although it is not a narrative, the film tells the story of the city and its people. It also tells the story of a man with a camera who is experimenting with it constantly. He enjoys it as a little child. Ultimately, the camera's image became so strong that it became the main character of the movie, which comes to live and directs itself to its own life.

So, a bit surreal, not a report, not a video - something like a mini archive. Probably not for everyone's taste and durability. Still, a masterpiece of the time it was filmed!

Донякъде сюрреалистичен, филмът разказва за историята на градския живот в Русия през 1920-та и началото на индустриализацията. Кадрите и микро историите се сменят постоянно, като в сън. Макар и да не е наратив, филмът разказва историята на града и хората в него. Разказва и историята на човекът с камера, който експериментира с нея постоянно. Радва ѝ се като малко дете. В крайна сметка образът на самата камера става толкова силен, че тя е превърната в главния герой на филма, който оживява и се отправя към собствения си живот.

Не е репортаж, не е и видео – донякъде прилича на мини архив. Най-вероятно не за всеки вкус и издръжливост. Все пак, шедьовър за времето, когато е заснет!

Assembly (Ji Jie Hao) / Сигнал за сбор

My IMDb Rating: 8

Deep and genuine, film about human honor and loyalty. Belief and faith. Showing the futility of military conflicts, their rudeness and callousness.A film that deserves to be seen. In which we can see how important it is to be on the first human beings and secondly, supporters of any regime.  

A film that says a lot more about itself when viewed. Tales of sacrifice and willingness to sacrifice someone else (which I leave with absolutely no comment because of the absurdity of justifying such behavior).

Дълбок и истински, филм за човешката чест и лоялност. За дълга и вярата. Показващ безсмислието на военните конфликти, тяхната грубост и безсърдечност.

Един филм, който си заслужава да бъде видян. В който можем да видим колко е важно да бъдем на първо място човешки същества и на второ, привърженици, на който и да било режим. Филм, който говори много повече за себе си, когато е гледан.  Разказващ за жертвоготовността и готовността да пожертваш някой друг (което оставям без абсолютно никакъв коментар, поради абсурдността на обосноваването на подобен тип поведение).

Hitchcock/Truffaut / Хичкок/Трюфо

My IMDb Rating: 8

Няма как да подминем това заглавие, поради възхищението, което изпитваме към тези двама режисьора. А когато разберем, че става въпрос и за книга, нашето уважение се е вече издигнало до най-високата възможна степен.

Документално заснета лента, представяща желанието на Трюфо да се запознае с великият Хичкок. 

В крайна сметка двамата режисьора се срещата и между тях се заражда приятелство. В голяма степен тази необичайна връзка повлиява Трюфо в неговото творчество.

Като анализатори на филмите на Хичкок са поканени легенди в кино-бизнеса като Скорсезе, Линклейтър и много други. Ако сте фен, не подминавайте това заглавие.

 

We can not overlook this title because of the admiration we feel for these two directors. And when we understand that it comes about also for a book our respect has already risen to the highest possible extent.

Documentary filmed tape showing the desire of Truffaut to get acquainted with the great Hitchcock.

Ultimately, both directors meet and they develop a friendship. To a large extent this unusual relationship influenced Truffaut in his future work.

As analysts of the films of Hitchcock are invited legends in the film business as Scorsese, Linklater and many others. If you're a fan, do not pass by this title.

The Salt of the Earth / Солта на земята

My IMDb Rating: 9

There is no way for me to write a full assessment of this film just because it does not meet the full understanding of the concept of film. It is something else - superb documentary revealing the essential features of man and his relationship with nature.

This film is a photographic and anthropological insight into human nature. It tells us many stories. For example, that one in which people run instead of walk. Or that in which people live above the clouds or that about people who can play a musical instrument and does not meet the need to work a day. The landscapes are changed one after another - deserts, glaciers, tropics.

The tape has a deeper part - we find communities that need to use the services of consultants for the use of second-hand coffins. Those who are fleeing genocide, hunger, thirst and lack of natural living conditions. For a moment we touch the cruelty of humanity, which surprisingly, lives quite close to us - both in time and in space.

The only thing that is constant in the film is the magical view of life that the photographer Sebastião Salgado has. The story goes retrospectively in the direction opposite of Darwinian evolution in terms of emotional and intellectual development. However, the movie remains a "love letter" from Salgado to mankind and nature, which gives us at the end the needed dose of positivism with which to start acting on things that depend on us!

Just one more thing that I have to mention - Wim Wenders.

Няма как да напиша пълна оценка на този филм само, защото не отговаря на пълното разбиране за филм. Той е нещо друго - превъзходна документалистика, разкриваща същностни черти на човека, както и връзката му с природата.

Тази филмова лента представлява фотографски и антропологичен поглед върху човешката природа. Разказва ни множество истории. Например тази за хора, които тичат вместо да ходят. Или тази за хора, които живеят над облаците или такива, които, ако могат да свирят на музикален инструмент не срещат нуждата да работят нито ден. Пейзажите се сменят един след друг - пустини, ледници, тропици.

Лентата има и по-дълбока част - срещаме общности, на които им се налага да ползват услугите на бюра за ползване на ковчези втора употреба. Такива, които бягат от геноцид, глад, жажда и липса на природни условия за живот. За момент се докосваме и до жестокостта на човечеството, която учудващо, живее съвсем близко до нас - както във времето, така и в пространството. 

Единственото нещо, което е постоянно във филма е магическия поглед над живота, който фотографа Себастиао Салгадо притежава. Историята върви ретроспективно по посока обратна на Дарвиновата еволюция. Все пак лентата си остава "любовното писмо" на Салгадо до човечеството и природата, което ни дава нужната доза позитивизъм, с която да започнем да действаме относно нещата, зависещи от нас!

Още едно нещо, което трябва да спомена - Вим Вендерс.

The Last Will of Dr. Mabuse / Последната воля на д-р Мабузе

My IMDb Rating: 9

 






Movie that can be pointed as the first watchable two-hour action. Because back in 1933, when it was created, it was very special creation of the film industry. It offers us convoluted crime drama in the style of Hitchcock. It has everything - love story, an evil genius, fraud for millions and car chase.

Dark and gloomy conception of evil villain has gone full circle from the beginning of the film stripping all the way to the very end which in no way differs from the beginning except exchanged roles of some of the main suspects. The truth also is undergoing its metamorphosis decides to take the hand of love, to come out openly and repent for its present silence. The eternal asking justice vigilantly monitor compliance with the order and manages to instill fear among criminals.

After a long pursuit, in which perhaps the first time we see the clear expression of the German brand Mercedes, where, incidentally, is this film coming from, pieces of the puzzle intervene for the last time, this time - correctly.

The tape also has an interesting history - having been damaged, the movie was forbidden, and finally becoming  available to the modern spectator.

Филм, за който може да се твърди, че е първият гледаем двучасов екшън. Заради далечната 1933 година, когато е създаден, представлява специално творение на киноиндустрията. Предлага ни заплетена криминална драма в стил Хичкок. В него има от всичко – любовна история, зъл гений, измама за милиони, преследване с коли.

Тъмния и мрачен замисъл на злия престъпник извървява пълен кръг от началото на кино лентата, та чак до самият и край, който по нищо не се различава от началото освен по разменената роля на някои от главните заподозряни. Истината претърпява също своята метаморфоза и решава да поеме ръката на любовта, да излезе на яве и да се разкае за досегашното си мълчание. Вечно питащото правосъдие зорко следи за спазването на реда и успява да всява страх сред престъпниците.

След дълго преследване, в което може би за първи път виждаме явното заявяване на германската марка Мерцедес, откъде между впрочем е и този филм, парченцата от пъзела се наместват за последен път, този път – правилно.

Лентата има също и интересна история, след като е била повреждана, филма забраняван, за да стане накрая достояние за съвременния зрител.