Memories of Murder / Мемоарите на едно убийство

My IMDb Rating: 8

I did not intend to write about this movie, but because I like variety, I changed my decision. So, in the meantime, we make slight deviation to see what happens in South Korean cinema, which shows us a simple story of an ordinary serial killer in an ordinary village. So true story that proves to be a true story.

Evil, black, dragging innocent people, investigating murders towards itself and terrorizing the entire community for years. Slowly and methodically makes its steps, leaving the most important traces - those to itself. We can say that the film presents serious lives of the detectives who give everything they love to catch the killer. Tells about  the world we live in - the public world in which any gift to possess recognition of good and bad people we have, have no chance to conclusively say who is good and who is bad. Privacy creates new limits, inaudible to everyone else. It is drama when there is no light at the end of the tunnel.

The finale is the most interesting because it blurs the created image crashing it to the infinite mass of ordinary people we meet everywhere. At first as a joke, without special effects, the end catches us by the hand and leads us in our future days, which will experience knowing one truth that we saw only by its traces.

I recommend only to the curious and patient ones.

Нямах намерение да пиша за този филм, но понеже си падам по разнообразието, промених решението си. Така, междувременно, правим леко отклонение, за да видим какво се случва в южно-корейското кино, което ни показва една обикновена история за един обикновен сериен убиец в едно обикновено населено място. Толкова истинска история, която се оказва по действителен случай.

Зло, черно и повличащо в себе си душит на разследващите убийствата, тероризира цяла общност от хора в продължение на години. Бавно и методично прави стъпките си, без да остави най-важните следи - тези към себе си. Можем да кажем, че филмът представя тежките животи на детективите, които дават всичко мило им, за да заловят убиеца. Разказва за света, в който живеем - обществения свят, в който каквато и дарба да притежаваме за разпознаването на добрите от лошите хора, нямаме шанса да можем убедително да кажем кой е добър и кой лош. В тайните на личния живот се разкриват нови предели, недоловими за всички останали. Драма е, когато в края на тунела не се появява никаква светлина.

Финалът е най-интересен, защото окончателно размива създадения въображаем образ у зрителя като го срива до безкрайната маса от обикновени лица, които могат да бъдат срещнати навсякъде. Отначало на шега, без специални ефекти, краят ни хваща за ръка и ни превежда в бъдещите дни, които ще изживеем с ясното съзнание за една истина, на която видяхме единствено следите.

Препоръчвам единствено на любопитните и търпеливите.