The Grand Budapest Hotel / Гранд Хотел Будапеща

My IMDb rating: 8

We've seen movies about hotels - beginning from the distant thirty years, and getting to one of the titles of Tarantino. But I must admit, a film about the hotel dedicated to the writer I had not come across until now.

Dynamic, humorous, theatrical, fantastic. The plot is about the history of a building, which  embodies the history of the 20th century. Actually, these are hard times affecting all of us; that shaped modernity. "The past is not over, in fact is not past at all", who said that?

Film that shows when high manners are in place. Namely, when they are from kindhearted and benevolent people. When politeness is a manifestation of humanity, and we are all people, but we are not all polite. On a pedestal were elevated loyalty and long lasting friendship. Below all this, there are the small details that are the glue of our society. Their presence is not a question of luxury, it is an indicator of a highly developed culture. Alas, their disappearance shows only savagery.

A polite criticism of the worst part of human nature, served delicate and serene. Film like that, from the past year (let us remember - century passed since the beginning of the First World War) is a great achievement. Resembles the films inspired by the writings of Agatha Christie and The Artist.

Гледали сме филми за хотели - като започнем от далечните тридесет години на миналия век и стигнем до едно от заглавията на Тарантино. Но трябва да призная, на филм за хотел, посветен на писател, до сега не бях попадал.

Динамичен, хумористичен, театрален, фантастичен. Разказ за историята на сграда, в която е въплътена историята на 20-и век. Всъщност това са тежки времена, засегнали всички нас; оформили съвременността. "Миналото не е свършило, всъщност не е минало", кой беше казал това?

Филм, който показва кога високите обноски са на мястото си. А именно, когато са добросърдечни и добронамерени. Когато вежливостта е проява на човечност, а ние всички сме хора, но не всички сме вежливи. На пиедестал са издигнати лоялността и приемствеността, приятелството. Показани са малките детайли, които представляват лепилото на нашето общество. Наличието им не е въпрос на лукс, то е индикатор за високоразвита култура. Уви, изчезването им показва единствено подивяване.

Една учтива критика на лошата част от човешката природа, поднесена деликатно и ведро. За филм от миналата година (нека си припомним - измина век от началото на Първата световна война) е голямо постижение. Напомня донякъде на филма Артистът и на тези по романите на Агата Кристи.