Puzzle / Пъзел

http://www.imdb.com/title/tt1264914/
My rating ("Dzift"): 8

http://www.imdb.com/title/tt1538864/?ref_=fn_al_tt_1
My rating ("Moon Lake"): 5

http://www.imdb.com/title/tt1980999/

My rating ("Sneakers"): 5

http://www.imdb.com/title/tt1833647/?ref_=fn_al_tt_1

My rating ("Ave"): 6

http://www.imdb.com/title/tt1616204/
My rating ("Voice Over"): 9

My rating ("Puzzle"): 5

     

 

I long promised to write about this film and I'll take this opportunity to write about most of the new Bulgarian movies (I mean "Moon Lake" / surreal journey through a dying world, beautifully dark tale in seven languages, which can not (and should not) please everyone / "Sneakers" and "Ave" mostly, step aside is "Dzift" because it was an interesting story, directed of course by fellow philosopher).I do not understand. Honestly. Most so called new Bulgarian films try to convey a big idea (we can see this in the old movies, precedent - the theme of impossible or real love) to a small and simple spectator. This is a complex, slow and painful to watch. Even if it is shown in places the ease with which live most of the young Bulgarians it is made as a clamp designed to explain small shot elsewhere outside the country; against the ugly reality in which they are immersed.

This reality is darkness that manages to eclipse the few bright films. By the new I mean. The end of "Sneakers" for example, almost made me walk out of the room - happiness for the ordinary man is unachievable and if it is achievable it takes the form of a nice, short sleep. Thanks, I did not dream it anyway.

Taken together, kind of on two hands and on two legs, Bulgarian cinema is beginning to walk but still crawling, just after its second birth. I think, in the series we are more specialized, it is achieved wider viewership and for the benefits and profits - I do not know.*

To the aforementioned films I want to add "Voice Over" by Svetoslav Ovcharov that deserves to be watched. For me, only the fact of a story based on a true story makes each film different and interesting. However, my assessment of this film is excessive but I hope in future evaluations of Bulgarian films to become deserved ones.



Отдавна обещах да пиша за този филм, но ще използвам възможността, за да пиша и за повечето от новите български филми (като тук визирам "Moon Lake" /сюрреалистично пътуване през един умиращ свят, красиво-мрачна приказка на седем езика, която няма как (а и не трябва) да допадне на всеки/, "Кецове" и "Аве" най-вече, защото "Дзифт" имаше интересен сюжет, режисиран разбира се от колегата философ). 

Не разбирам. Честно. В повечето, наречени от мен нови български филми, се прави опит да се предаде една голяма идея (което виждаме още в старите филми, прецедент - темата за невъзможната или истинската любов) на един малък и обикновен зрител. Това се прави по сложен, бавен и мъчителен за гледане начин. Дори да се показва, на места, лекотата, с която живеят повечето българи, уж щастливо, това се прави като скоба, чиято цел е да обясни малкото моменти, възможни по-скоро някъде другаде извън родината; това е на фона на грозната действителност, в която те са потънали.

Тази действителност е мрак, който успява да затъмни и малкото ведри филми. От новите имам предвид. Краят на "Кецове" например, едва не ме накара да изляза от залата - щастието за обикновения човек е непостижимо и в случай, че е налично, то това е под формата на хубав, кратък сън. Благодаря, така и не се замечтах.

Взето общо, някак на две ръце и на два крака, българското кино не прохожда, а все още лази, непосредствено след второто си раждане. Струва ми се, в сериалите се специализирахме повече, постига се по-мащабна гледаемост, а за ползите и печалбите - не знам.*


Към споменатите по-горе филми искам да прибавя и "Зад кадър" на Светослав Овчаров, който си заслужава да бъде гледан. За мен, само факта на сюжет по истински случай, прави всеки филм различен, съответно интересен. Все пак оценката ми за него е  завишена, но се надявам в бъдеще време оценките на българските филми да станат заслужено такива.