My rating: 9
Film that addresses not so familiar to us theme from the film world, in a way that probably will not be seen again, ever. The level of criticism towards humanity, even more to its "elite" backgrounds is really high. Even the most ordinary people can be seen through this critical look.
The theme, I think, is the theme of humanism. How different people deal with it. Whether human are the rich who think only of themselves or the poor whose environment stimulates them to live away from what the education understand as normal or like the people confronted with nothingness of Albert Camus?
Interestingly, the normal, healthy society answers this question. It diagnoses the anomaly and puts it in quarantine. Footing her mental illness, surpassing even the religious world view.
Such is probably the Europe in 1951 - a little child that tried twice to get the attention of his mother in a rather extreme way.
Film deserves to be seen.
Филм, който засяга не толкова позната ни тема от света на киното, по начин, който надали ще видим отново, някога. Нивото на критиката, отправена към човечеството, макар и по-скоро към неговите "елитни" прослойки, е наистина високо. Дори най-обикновените хора могат да бъдат видяни през този критичен поглед.
The theme, I think, is the theme of humanism. How different people deal with it. Whether human are the rich who think only of themselves or the poor whose environment stimulates them to live away from what the education understand as normal or like the people confronted with nothingness of Albert Camus?
Interestingly, the normal, healthy society answers this question. It diagnoses the anomaly and puts it in quarantine. Footing her mental illness, surpassing even the religious world view.
Such is probably the Europe in 1951 - a little child that tried twice to get the attention of his mother in a rather extreme way.
Film deserves to be seen.
Филм, който засяга не толкова позната ни тема от света на киното, по начин, който надали ще видим отново, някога. Нивото на критиката, отправена към човечеството, макар и по-скоро към неговите "елитни" прослойки, е наистина високо. Дори най-обикновените хора могат да бъдат видяни през този критичен поглед.
Темата, според мен, е темата за хуманизма. Това как различните хора се справят с нея. Дали човечни са богатите, които мислят за себе си най-добре, или бедните, чиято среда ги подтиква към живот встрани от това, което образованието разбира като нормално, или като хората сблъскали се с нищото на Алберт Камю?
По интересен начин нормалното, здравото, общество отговаря на този въпрос. То диагностицира аномалията и я слага под карантина. Равнопоставя я на психично заболяване, надминаващо дори религиозният светоглед.
Такава най-верятно е Европа през 1951 г. - едно малко дете, опитало се на два пъти да привлече вниманието на майка си по един доста краен начин.
Филма заслужава да бъде видян.
Филма заслужава да бъде видян.
No comments:
Post a Comment