Great Expectations / Големите надежди

My IMDb Rating: 6

Fantastic story as a whole, again the main theme - love and not love at all, but first love from childhood. She is rich and cold from little, but beautiful, and he is sensitive, closed, poor, but very talented artist. Once kindled love between them, the fate separates them at a distance from each other for a long period of time. Ultimately, it appears that fate has the whims of one man and one woman, which I define as fantastic in the plot of the film, which catches the eye with some very good acting or directing. Even the appearance of Robert De Niro failed to make the film one of "those movies."

My opinion on the subject is this - what is there in the end? Sensitive and vulnerable man hardens with age and learns to achieve its objectives, to live among the people and to be strong. Meanwhile, the cold woman softens by the years, began to think and rethink her life and her inadequate behavior and softens. And at some point of intersection of these two processes they come together to live together. Well, yes but I do not think so! Such a situation is worthy only in a movie and a movie from that class. As much as I am a romantic, I can not find a place for such behavior (especially the male role) in life.

The rest - about the talent that if you develop it, it'll make way in your life and you will meet people to go with you in one direction, for that I agree. About that you have never to forget where you're going and the people who lived with you, also making always good no matter what you receive in return, yes I agree.

Фантастичен сюжет като цяло, отново с основната тема - любовта и то не коя да е, ами първата любов още от детска възраст. Тя от малка е богата и студена, но красива, а той е чувствителен, затворен, беден, но много талантлив художник. След като пламва любовта помежду им, съдбата ги разделя на голямо разстояние един от друг за дълъг период от време. В крайна сметка излиза, че съдбата се оказва прищевките на един мъж и една жена, което аз определям като фантастичното в сюжета на филма, който не хваща окото с някаква много добра актьорска игра или режисура. Дори появата на Робърт де Ниро не успява да направи филма един от "онези филми".

Мнението ми по темата е следното - какво излиза? Чувствителния и раним мъж с годините закоравява и се научава да постига целите си, да живее сред хора и да бъде силен. Същевременно, студената жена с годините омеква, започва да се замисля и да преосмисля живота и неадекватното си държане и омеква. И в някаква пресечна точка на тези два процеса те се срещат, за да заживеят заедно. Е да, ама не! Такова положение е достойно само за филм и то от такъв клас. Колкото и да съм романтичен, не мога да намеря място на подобно поведение (най-вече на мъжката роля) в живота.

Останалото - за таланта, че ако го развиваш, ще ти проправи път в живота и ще срещнеш хората, с които да вървите в една посока; за това съм съгласен. Както и за това, никога да не забравяш откъде си тръгнал и хората, с които си живял, също и да правиш добро винаги, независимо какво ти се връща. Да, това може.