http://www.imdb.com/title/tt0959337/?ref_=sr_3
My rating: 9
It is about this how harder is for the trivial world to become different. And is it possible for the different world to become trivial? Isn't it every well-known path a revolutionary road? I hope that I will not insult someone with this - the spirit of Europe loves expressionists and expressionism, while on the opposite pole there is spirituality which finds life there cheap figuratively and literally. From the one side you can hear laughter and from the other sad crying which is capable of being happy because of the unhappiness of the others. But which one where is it?
This movie shows the moment of exhausting of a relationship and the different points of view capable of supporting it. To believe on someone else's promise or to believe on your own? And if to be grown up means to give yourself up... I will not make conclusions instead of you. And about this to be wondering to keep your unborn child or not, or for the abortion in general, about this I will never change my opinion.
The moments in the wood were showing the unmistakeable calculations of the elementary mathematics of truth. In its hard for reading signs, the under-questionable or without-questionable everyday life stays behind. To stay in the moment of falling in love - to state your love again and again. And to lose everything. This is the sad aftermath.
Incredible soundtrack. Film that assure you that you are alive and you can feel things.
Винаги, когато видя Леонардо ди Каприо да се появява във някой филм не съм особено ентусиазиран, но повечето от филмите с него са много добри. Също и този.
Той разказва за това, колко по-трудно е за тривиалния свят да стане различен. И дали е възможно различния свят да стане тривиален? Дали пък всqкa добре отъпканa пътeка не представлява революционен път? Надявам се да не обидя някой със следното - духът на Европа обича експресионистите и ескпресивността, докато на обратния полюс съществува душевност, която смята живота там за евтин в преносен и буквален смисъл. От едната страна се чува смях, а от другат плачевен рев, способен да се радва на чуждото нещастие. Но кой къде е се намира?
Филма показва момента на изчерпване на една връзка и различните гледни точки, способни да я подсилят. Да повярваш на чуждото обещание или на собственото си? Ако да си пораснал, означава да се предадеш... няма да правя изводи вместо вас. А за това да се чудиш дали да задържиш детето си или пък за абортите изобщо, за това никога няма да си променя мнението.
Моментите в гората показваха безгрешните сметки на елементарната математика на истината. В трудните й за разчитане знаци, подвъпросното всекидневие, или безвъпросното всекидневие, остава далеч назад. Да останеш в момента на влюбване - да заявяваш любовта си отново и отново. И да загубиш всичко. Това остава тъжната равносметка.
Забележително озвучение. Филм, който те уверява, че си жив и можеш да усещаш нещата.
No comments:
Post a Comment