В моето подреждане на филми, в класация за най-добър български филм, този съм поставил под номер втори. Но в никакъв случай не мога да кажа, че си заслужава писането. Провокира ме едно единствено нещо. Претенцията да се направи лек и забавен филм, заснет най-вече в една стая.
Но, защото съм възпитан, ще започна с позитивното, което ще разширя с общ коментар за някои от останалите филми в конкурса (по-специално Джулай, Корпус за бързо реагиране, Пистолет, куфар и три смърдящи варела; за Аве и Чужденецът съм писал различни неща, на различни места).
Чудесно е да видим родната индустрия събудена и разсънена. Но след събуждането всяка сутрин обикновено следва плана за деня. Планът за българските филми е те да са добри. Поне така си мисля. Да не се получава така, че сякаш различни приятелски компании се събират и правят филмчета с непрофесионалните си камери. Щях да говоря за положителното - българското кино се е събудило и прави филм след филм. Весели филми, представящи добре познатото ни всекидневие. Но не го правят, както трябва. Кофти са фокусирани, а липсват и лица. Да, положителното - главната актриса в този филм показа на младото поколение актьори как се прави, което мисля бе и експлицитно показано помежду сцените.
Негативното. Претенцията. Дали ще е за голямата идея, както беше с филмите правени до скоро, или ще е с това да се направи нещо велико. В конкретния случай, претенцията да се снима филм в една стая. Еми гледайте "Donzoko" на Курусава. Там имате филм, сниман в предимно една стая и голяма идея, която стои пропорционално, в съзвучие с действието. Относно Корпус за бързо реагиране искам да попитам, кому бе нужно създаването му?
No comments:
Post a Comment