My rating: 9
It is easy to recognize classic when you see it. The way in which is made, the values that rises. To me Kurosawa is like Dostoevsky of the novels.
Movie shot mainly in a room. But a room full of different representatives of the lower depths as it is the other title of the movie. Every of them presenting to us different story of falling to these depths.
About ups and downs, about how pitiful people can be, to have no will, imagination, faith, hope and love. About that there is no one that will pray for us and about that sometimes we do not need praying, we need actions. About disappointment, impudence, weak-willed. About alcoholism and misery. About people which exist in this forms even now.
About holiness, kindness, wisdom. About well-wishing and the sense of eternal journey. About how everyone has parts of his spiritual world that he wish they were gone. About how because of them we can be something much more in the future.
Класиката си е класика, каквото и да я правим. Начинът, по който е направена, ценностите, които извисява. За мен Куросава се очертава като Достоевски на романите.
Филм, заснет предимно в една стая. Но стая, пълна с най-различни представители на низшите прослойки, каквото е и другото име на филма.
За възхода и падението, за това колко жалки могат да бъдат хората, да нямат воля, въображение, вяра, надежда и любов. За това, че няма кой друг да се помоли за нас и за това, че често пъти не ни трябват молитви, а решителни действия. За разочарованието, за наглостта, за безхарактерността. За алкохолизма и беднотията. За хора, които съществуват под тези форми дори и днес.
За святостта, добротата, милостта, мъдростта. За доброжелателността и усета за вечно пътуване. За това как всеки си има части в душевния си свят, които би искал да няма. За това как именно те ни позволяват да бъдем много повече от това, което сме били преди.
No comments:
Post a Comment