My rating: 9
This blog deserve to write about this and the next film. I had not done it so far, because the films are classics such as logos in film history, but neither are easy to understand. They represent the multi-layered sense that not everyone is able to follow (I guess that I miss some things too).
Talking specifically about this title we should mention first the serious part, which I see in the deep commitment to God's Word. It is not by chance that the time in which the action takes place is the Middle Ages - as if the only intelligible world of man then was then religious one. And I must mention the burdens finale in which death refers all.
Indeed, the theme of death is also central and serious, but as in life - to her we give our last thoughts. The action starts on the beach (a symbol of transition to infinity or origin of life on earth), where the main character causes death, that came for him, at chess. The idea is to win some time to buy someone else's life.
Death is presented as a mystery, as the deadline which is pressing and tormenting our conscience. It is difficult to find higher instance before which the protagonist to kneel, to feel guilt. The only time he decided yet to do so, it appeared that confession was before death. So it turns out that actually the manifest was in front of himself, but in his last hour (death).
Here eminence is given into the hands of intelligent people and artists, then the religious and finally to the ordinary people. The plague rages in the Middle Ages putting to test the faith of believers and asking questions about the meaning of human existence. However, there are many rays of light, saved young lives, there are people who happily lived their lives. Such people exist today and there will always be.
A playful Bergman film which is for true connoisseurs of cinema.
Не върви в този блог да не съм писал за този и за следващия филм. Не го бях направил до момента, защото филмите са класически като емблеми в киното, но и същевременно не са лесни за разбиране. В тях е заложен многопластов смисъл, който не всеки е в състояние да проследи (предполагам, че и аз изпускам някои неща).
Talking specifically about this title we should mention first the serious part, which I see in the deep commitment to God's Word. It is not by chance that the time in which the action takes place is the Middle Ages - as if the only intelligible world of man then was then religious one. And I must mention the burdens finale in which death refers all.
Indeed, the theme of death is also central and serious, but as in life - to her we give our last thoughts. The action starts on the beach (a symbol of transition to infinity or origin of life on earth), where the main character causes death, that came for him, at chess. The idea is to win some time to buy someone else's life.
Death is presented as a mystery, as the deadline which is pressing and tormenting our conscience. It is difficult to find higher instance before which the protagonist to kneel, to feel guilt. The only time he decided yet to do so, it appeared that confession was before death. So it turns out that actually the manifest was in front of himself, but in his last hour (death).
Here eminence is given into the hands of intelligent people and artists, then the religious and finally to the ordinary people. The plague rages in the Middle Ages putting to test the faith of believers and asking questions about the meaning of human existence. However, there are many rays of light, saved young lives, there are people who happily lived their lives. Such people exist today and there will always be.
A playful Bergman film which is for true connoisseurs of cinema.
Не върви в този блог да не съм писал за този и за следващия филм. Не го бях направил до момента, защото филмите са класически като емблеми в киното, но и същевременно не са лесни за разбиране. В тях е заложен многопластов смисъл, който не всеки е в състояние да проследи (предполагам, че и аз изпускам някои неща).
Заговаряйки конкретно за това заглавие, трябва да споменем първо сериозната част, която виждам в дълбоката обвързаност с божието слово. Не случайно времето, в което се развива действието е средновековието - сякаш единствения интелигибелен свят на човека тогава е бил религиозният. И трябва да споменем тегобният финал, в който смъртта отнася всички.
Наистина темата за смърта също е централна и сериозна, но както в живота - за нея се мисли последно. Така и тук действието започва на брега на морето (символ на преход към безкрайност или произход на живота на земята), където главният герой предизвиква смъртта, дошла за него, на партия шах. Идеята му е да спечели известно време, за да откупи нечий чужд живот.
Смъртта е представена като мистерия, като крайният срок, който ни притиска и измъчва съвестта ни. За нашия протагонист трудно се намира всевисша инстанция пред която да коленичи, за да почувства вината си. Единствения път, когато се решава все пак да стори това се оказва, че се изповядва пред смъртта. Така излиза, че всъщност се изповядва пред себе си, но в последният си час (смъртта).
Тук възвишеността е предадена в ръцете на интелигентните и на хората на изкуството, след това на религиозните и най-накрая на обикновените хора. Чумата вилнее през средновековието, поставяйки на изпитание вярата на вярващите и задава въпросите за смисъла на човешкото съществуване. Все пак лъчи светлина има много, спасяват се млади животи има хора, които с радост живеят животите си. Има ги и днес и винаги ще ги има.
Един закачлив филм на Бергман, който е за истински ценители на киното.
No comments:
Post a Comment