My rating: 9
The piano which is my favorite musical instrument. After is the violin and the sax. Which is second I can not say. Music – a form of freedom, playing music – of liberation, composing music – special case of the creationist providence.
Away from the fact that I saw this movie long time ago I probably will never forget it. A chased piano player in the contrast of the war and the ruined buildings is an image of contradiction which dives in the mind and lay there for a a very long time. The only one ability of man to succeed in expressing and protecting him is something very special. And what if the circumstances are force marjorie? Is it creativity the only one string deep in us that love is pulling to sing its humble messages?
Really wonderful movie but not for everyone. It shows human survival which is threatened by man an believing in only one thing when everything around is falling apart. It shows how when we walk in the
right direction there is always a new way.
Away from the fact that I saw this movie long time ago I probably will never forget it. A chased piano player in the contrast of the war and the ruined buildings is an image of contradiction which dives in the mind and lay there for a a very long time. The only one ability of man to succeed in expressing and protecting him is something very special. And what if the circumstances are force marjorie? Is it creativity the only one string deep in us that love is pulling to sing its humble messages?
Really wonderful movie but not for everyone. It shows human survival which is threatened by man an believing in only one thing when everything around is falling apart. It shows how when we walk in the
right direction there is always a new way.
Пианото, което ми е любимият музикален
инструмент. След него са цигулката и саксофона без да мога да кажа кое е на
второ място. Музиката – форма на свободата, свиренето – на освобождаването,
композирането – частен случай на креационисткия промисъл.
Макар и да го гледах отдавна, може би никога не ще забравя този филм. Един
преследван пианист и няколко пиана на фона на войната и разрушените сгради е
образ на противопоставяне, който се врязва в съзнанието и остава за много дълго
време. Едничката способност на човека да успее да го изрази през себе си и да
го съхрани, това е нещо много специално. А какво е, при форсмажорни
обстоятелства? Дали творчеството се явява единствената вярна струна вътре,
дълбоко в нас, на която любовта изсвирва тихите си послания?
Наистина прекрасен филм, макар и не за всеки. Показва човешкото оцеляване,
застрашено от човека и вярата в едно единствено нещо, докато всичко наоколо се
срутва. За това как, когато вървим в правилна посока, винаги се намира как да
продължим напред.
No comments:
Post a Comment