My rating: 7
When I first saw this movie I thought that it is not good - some animals in a boat and that till the end. The second time I watched it I said to myself - "it is good". Long time after that fragmentary visions of it were coming back to my consciousness. They got sense undressed.
Pi is not in relation with mathematics. But it can be interpret like this - a continuously revealing essence repeating on each manifestation. Strongly metaphorical it starts the story of life on a continent, in a family, on a ship with society, on a boat, in loneliness and in the end in a new family.
It is a description of human life, of its connection with nature and its creations. Of not overcoming abyss between man, animals and plants for which Sartre tells us. Of relation with God or the internal sense. Of described fantasy and trivial people. Things in the life of almost everyone of us.
In spite of the long period in the boat the spectator co-experience much and is informed much. Like his own existence. Of always dynamic but essential and most of all: his own.
Първият път, когато ми попадна този филм си помислих, че за нищо не става - някакви животни в лодка и така докрая. Ворият път, когато го изгледах целия си казах - "добър е". Дълго време след това, откъслечни образи от него се връщаха в съзнанието ми като се разсъбличаха пред мен смислово.
Пи не е във връзка с математиката. Но може и да се тълкува така - една постоянно разкриваща се същност, повтаряща се при всяко проявяване. Силно метафоричен, започва разказа от живота на континент, в семейството, на кораба с общество, на лодката, в самота и накрая, в новото семейство.
Това е описание на един човешки живот, на връзката му с природата и нейните творения. На непреодолимата бездна между човека, животните и растенията, за която разказва Сартр. На връзката с бог или вътрешния смисъл. На описвана фантазия и тривиални хора. Неща, които се случват на почти всеки от нас.
No comments:
Post a Comment