My Rating: 6
You are asking yourself why I write about this movie now. I am answering: I have not seen the movie before and I was mistaken it with another one. Also I know that it is well known.
Probably it was hit on its time. I thought of it as a story of the future but told with the resources of the 80's. 1982 it was published for my surprise. I can now explain better Harisson Ford in it. Very good scene in front of his door in his apartment.
Long, slow, caring away without little dialog. Little but essential. It look over the questions of extreme of human existence, emotions and moral. Of insufficiency of given time for existance. In the end I thought that is talking about war and training people and sending them to battle.
It talks about 2019 but I hope that our problems will be then the same and even be gone. That people will be more sober and humble. This is all for the replicants and their creators.
Питате се защо чак сега пиша за този филм. Отговарям ви: не бях го гледал до сега, а и го бърках с друг филм. Знам и, че е известен.
За времето си най-вероятно е бил хит. На мен ми заприлича на история за бъдещето, разказана със средствата на 80-те години. 1982 се оказа рожденната му дата. Така става по-разбираемо участието на Харисън Форд. Много добра сцена пред входната му врата.
Дълъг, протяжен, бавен, отнесен с много малко диалог. Малко, но същностен. Разглежда въпросите за крайността на човешкото съществуване, емоционалността и морала. За недостатъчността на отреденото съществуване. Към края ми се стори, че са засегнати и въпросите за войната и за обучението и изпращането на войници в битка.
Разказва за 2019-та година, но се надявам нашите проблеми да останат тези, които са в момента, както и да изчезнат. Хората да се осъзнаят малко и да се посмирят. И така за репликантите и техните създатели.
Probably it was hit on its time. I thought of it as a story of the future but told with the resources of the 80's. 1982 it was published for my surprise. I can now explain better Harisson Ford in it. Very good scene in front of his door in his apartment.
Long, slow, caring away without little dialog. Little but essential. It look over the questions of extreme of human existence, emotions and moral. Of insufficiency of given time for existance. In the end I thought that is talking about war and training people and sending them to battle.
It talks about 2019 but I hope that our problems will be then the same and even be gone. That people will be more sober and humble. This is all for the replicants and their creators.
Питате се защо чак сега пиша за този филм. Отговарям ви: не бях го гледал до сега, а и го бърках с друг филм. Знам и, че е известен.
За времето си най-вероятно е бил хит. На мен ми заприлича на история за бъдещето, разказана със средствата на 80-те години. 1982 се оказа рожденната му дата. Така става по-разбираемо участието на Харисън Форд. Много добра сцена пред входната му врата.
Дълъг, протяжен, бавен, отнесен с много малко диалог. Малко, но същностен. Разглежда въпросите за крайността на човешкото съществуване, емоционалността и морала. За недостатъчността на отреденото съществуване. Към края ми се стори, че са засегнати и въпросите за войната и за обучението и изпращането на войници в битка.
Разказва за 2019-та година, но се надявам нашите проблеми да останат тези, които са в момента, както и да изчезнат. Хората да се осъзнаят малко и да се посмирят. И така за репликантите и техните създатели.
No comments:
Post a Comment