12 Years a Slave / 12 години робство

http://www.imdb.com/title/tt2024544/?ref_=nv_sr_1

My rating: 7

This movie maybe deserve even better rating because it shows the hard history of a normal human being that is humiliated and turned into slave. 12 years that I felt like an eternity.

This movie reveal the most horror details of the slavery and the attitude of most of the slave owners (o, how miserable and shameful mankind can be!). Maybe there is sense in this movie and it shows the lowest of human fall to draw the heights that it must achieve.

But. I saw recently other movies about slavery, wrote about Good Morning, Vietnam, so I can not ask something the movie industry across the ocean. When you became so big to whip yourselves like this, to make fun of you and to show on what ground your culture is build? Can we expect in fifty years such movies about the actions in middle and south-east Asia?

I think that it is impudence doing so. To make profit showing yourself disgusting. Isn't it square disgusting? Otherwise the movie is good, a little heavy, long and depressing. Just as the period of slavery.

Филмът може би заслужава дори по-висока оценка, защото показва много тежката история ня нормално човешко същество, унизено и превърнато в роб. По действителен случай! 12 години, които ми се сториха цяла вечност.

Филмът разкрива най-ужасните детайли на робството и отношението на повечето от робовладетелите към тяхниете роби (о, колко жалко може да бъде човечеството понякога!). Може би смислен филм, който показва низостите на човешкото падение, за да очертае висотите, които то е длъжно да достигне.

Обаче. Наскоро гледах и други филми за робството, писах и за Добро утро, Виетнам - та, няма как да не попитам нещо филмовата индустрия отвъд океана. Кога станахте толкова отворени, че да се самобичувате така, да се усмивате и да показвате върху какво е изградена културата ви? Да очакваме ли след петдесетина години филми, които усмиват действията в средна и югоизточна Азия?

Мисля, че по-скоро наглост да го правиш. Да печелиш, показвайки се отвратителен. Това не е ли отвратително на квадрат? Иначе филма е хубав, малко тежък, дълъг и подтискащ. Точно какъвто е бил периода на робство.

Good Morning, Vietnam / Добро утро, Виетнам

http://www.imdb.com/title/tt0093105/?ref_=fn_al_tt_4
My rating: 8

I watched the whole trailer to recall this movie. Why I did this? I was moved from this movie at the time I saw it even I do not know why I have missed to write about it till now.

So... Goood mor-ning Vi-et_naaam! It is really interesting to see what happened to this country and how a single person using the radio and radio broadcasting - these such powerful sources of the mass communication - succeed in uprising the spirit of the people doing what he like most. I do not know why but on the last accent from the previous sentence his role of disco jockey, in a way, is best presenting the man and how he feels about his passion.

Naturally, it is clear the deep sense of "who is paying, he is playing the music" and - you will dance what we play looked in a political way for which the movie can take a lot of critic.

When I watched the movie for the very first time I have not the experience that I have now. And that is why I enjoyed it naively and esthetically. I watched it like a piece of art.

Изгледах целият трейлър на филма отново, за да си припомня какво и как се случваше. Защо го направих ли? Преди време бях силно впечатлен от този филм и не ми е ясно как съм могъл да пропусна да пиша за него. 

И така... Дообро утро Ви-ет-наааам! Наистина е интересно да видиш какво се е случило в тази държава и как един единствен човек, посредством радиото и радио предаването - тези така мощни средства на масовата комуникация - успява да повдигне духа на хората, правейки това, което най-много обича да прави. Не знам защо, но по последния акцент на предишното изречение, ролята на диско водещия в радио, по някакъв начин, успява добре да покаже отношението на човека към страстта му.

Естествено, ясно проличава и дълбокия замисъл на "който плаща, поръчва музиката" и - ще танцувате на това, което ви пуснем, разгледано политически. Филма може да отнесе доста критика на тази основа.

Когато го гледах, нямах опита, който имам сега, който не е голям. Затова и се насладих на филма чисто наивно и естетически, гледайки на него като на произведение на изкуството, ми хареса.

The Road to Silverstone / Пътят към Силвърстоун

http://www.imdb.com/title/tt2723336/?ref_=fn_al_tt_1
My rating: 6

 

Different from good for the Palestinians I can not say. And it will be little. To see in what condition is their country and culture and what is able to do group of young students specialists in something good enough for the interest and full cinemas.

To see in what projects are involved the students of Palestine and what ambitions they have for their country - worthy of a role example. They do not have industry, they do not have economic. But they want to have, rise voice in the world, make aims, talk about them and work in achieving them.

To overcome your own inferiority complex is one of the most important things which showed to us the young students. But what about countries which have better positions, had an industry and have economic and are not capable of developing them and to walk with the big ones? 

 

What the young thought about Europe was based on their instant experience. They said about London: how gently is here, the pigeons are landing on our hands. Well, maybe the civilized part of the world managed to do some work and now can pretend to be a leader in the matters of peace, human rights and freedom. But why participants in this civilized world are not capable to walk ahead is a question the answer of which I do not know.

Друго освен евала на палестинците не мога да кажа. И ще бъде малко. Да видиш в какво състояние е държавата и културата им и какво направи екип от млади студенти, е нещо, което си заслужава интереса и по-пълните кино зали.

Да видиш в какви проекти участват студентите от Палестина и какви амбиции имат за държавата си - достоен за подръжание пример. Те нямат индустрия, нямат и икономика. Но искат да имат, заявяват присъствие в света, поставят си цели, обявяват ги на всеослушание и работят за постигането им.

Да преодолееш комплекса си за малоценност е едно от най-важните неща, които се опитаха и успяха да постигнат младите студенти. А какво остава за държави, които имат далеч по-добри позиции, имали са индустрия, имат някаква икономика, но не съумяват да се развиват и да вървят заедно с големите?

Впечатлението на младите за Европа бяха базирани единствено на моментния им опит. Казват за Лондон: колко е спокойно тук, гълъбите ни кацат по ръцете. Е може би цивилизованта част от света все пак е успяла да свърши някаква работа и да претендира да бъде водач по въпросите за мира, човешките права и свободи. Но защо участници в този цивилизован свят не съумяват да вървят напред е въпрос, на който нямам отговор.

The Pianist / Пианистът

http://www.imdb.com/title/tt0253474/?ref_=nv_sr_1
My rating: 9

The piano which is my favorite musical instrument. After is the violin and the sax. Which is second I can not say. Music – a form of freedom, playing music – of liberation, composing music – special case of the creationist providence.

Away from the fact that I saw this movie long time ago I probably will never forget it. A chased piano player in the contrast of the war and the ruined buildings is an image of contradiction which dives in the mind and lay there for a a very long time. The only one ability of man to succeed in expressing and protecting him is something very special. And what if the circumstances are force marjorie? Is it creativity the only one string deep in us that love is pulling to sing its humble messages?

Really wonderful movie but not for everyone. It shows human survival which is threatened by man an believing in only one thing when everything around is falling apart. It shows how when we walk in the
right direction there is always a new way.

Пианото, което ми е любимият музикален инструмент. След него са цигулката и саксофона без да мога да кажа кое е на второ място. Музиката – форма на свободата, свиренето – на освобождаването, композирането – частен случай на креационисткия промисъл.

Макар и да го гледах отдавна, може би никога не ще забравя този филм. Един преследван пианист и няколко пиана на фона на войната и разрушените сгради е образ на противопоставяне, който се врязва в съзнанието и остава за много дълго време. Едничката способност на човека да успее да го изрази през себе си и да го съхрани, това е нещо много специално. А какво е, при форсмажорни обстоятелства? Дали творчеството се явява единствената вярна струна вътре, дълбоко в нас, на която любовта изсвирва тихите си послания?

Наистина прекрасен филм, макар и не за всеки. Показва човешкото оцеляване, застрашено от човека и вярата в едно единствено нещо, докато всичко наоколо се срутва. За това как, когато вървим в правилна посока, винаги се намира как да продължим напред.

Captain Phillips / Капитан Филипс

http://www.imdb.com/title/tt1535109/?ref_=nv_sr_2
My rating: 9

Tensed documentary real case presented in a movie. Diverse plot compared to what is out from the big screen recently. Sometimes even that is enough. Not in this case.

Unpleasant adventure of cargo boat and his crew. With unpredictable end. The real end of a true story showing the absurd world we are living in.

Unprotected cargo for millions of dollars floating with unprotected crew and not very maneuverable and fast ship. The reaction of the signals of help is ill-timed. The big army potential of the State is showed not when was necessarily to prevent the harm but in the end of the story. Would be the same if the used it in the beginning? To me, the captain could wait with the signal flares and use them when the pirate's boat is next his ship. Also he could escape with diving deeper and emerging more far. But all this is real story so it can not be a critic to the movie. We can also hardly accuse those kidnappers who were forced to act and were constantly saying "all good Irish, all good."

Tensed action with a thrill till the end. We saw a lot from the secrets of the craft of arming and their new toys (drones, night vision, tactics). When we add too all said another my favorite actor – as people say, who can a ct every role, the male Maryl Strip – the result is really good.

Напрегнат документален действителен случай, представен във филм. Доста различен сюжет от всичко останало, което излиза от големия екран напоследък. Дори само това понякога е достатъчно. В този случай - не само.

Едно неприятно приключение, в което попада карго кораб и неговият капитан. На фона на събитията, с неочакван край. Реалният край на истинската история, показващ абсурдния свят, в който живеем. Незащитени товари за милиони долари и екипаж пътуват с не много маневрения и бърз кораб към опасна дестинация. Реакцията на сигналите за помощ остава ненавременна. Големия военен потенциал на Държавата бива употребен чак накрая. Дали с изпращането на изтребители още в началото проблемът нямаше да се реши бързо, бързо?

Според мен, капитана можеше да изчака с изтрелването на сигналните ракети и когато лодката на пиратите се опре в кораба му, тогава да ги използва. Също и можеше да избяга от спасителната лодка като се гмурне надълбоко и изплува далеч. Но това са реално станали дейстивя, които не могат да бъдат критика към филма. Трудно можем да виним и точно тези похитители, заставени да го направят и повтаряйки “всичко е добре Айриш, всичко е добре”.

Определено се е получил напрегнат екшън, който държи тръпката до края. Видяхме доста тайни от занаята на военните, новите им играчки (дроните, нощното виждане, тактиката). Като прибавим към всичко това и друг мой любим актьор - както казват, който може да изиграе всяка роля, мъжкият Мерил Стрийп – получава се наистина добър резултат.

 

The Wolf of Wall Street / Вълкът от Уолстрийт

http://www.imdb.com/title/tt0993846/?ref_=nv_sr_1
My rating: 6

The wolf. The wolf is a beast who has no pack and is a wolf till his end. In this sense he do not loose. There are few movies with the same plot but when DiCaprio is here that is not taken in mind. He made some bright roles recently but I may say strong images, strong personalities.

The-movie-story have action moments, moments of narrative and protracted explanations. Also unnecessary deviations. It shows the human ambition for self-creating and freedom but also of Greed. The price which is paid in such cases is almost equal to never being born. The extreme experience of the body are not enough to overcome "the horror of being sober" and to lose your love ones, twice.

The-movie-story is very long. It is hard to me to imagine such life but I believe that everything is possible. Very good supporting role. I think always supporting role but always very good.

The-movie-story is provocative. And in my mind there is a question – is not it possible for a man to become rich fairly.

Вълкът. Вълкът е звяр, който няма глутница и си остава вълк докрая, не губи така да се каже. Има няколко филма със същия сюжет, но когато Дикаприо се появи това вече спира да е от значение. Направи няколко ярки роли напоследък, но по-скоро на силни образи, големи личности.

Филмът-разказ, имаше моменти на екшън, на скрит говор и на протяжни обяснения. Също и ненужни отклонения. Показва човешката амбиция за себеразвитие и свобода, но и Алчността. Цената, която се заплаща която в такива случай е почти равностойна на това да не си се раждал. Екстремните преживявания на тялото не са в състояние да надмогнат “ужаса да си трезвен” и да загубиш любимите си хора два пъти.

Филмът-разказ е разтеглен прекалено много. Трудно ми е и да си представя такъв живот, но вярвам, че всичко е възможно. Много добра поддържаща роля. Май винаги поддържаща, но и винаги много добра.

Филмът-разказ си е провокация. А на мен в главата ми отеква въпросът човек не може ли да забогатее и по честен път?

Life of Pi / Животът на Пи

http://www.imdb.com/title/tt0454876/?ref_=nv_sr_1
My rating: 7

When I first saw this movie I thought that it is not good - some animals in a boat and that till the end. The second time I watched it I said to myself - "it is good". Long time after that fragmentary visions of it were coming back to my consciousness. They got sense undressed.

Pi is not in relation with mathematics. But it can be interpret like this - a continuously revealing essence repeating on each manifestation. Strongly metaphorical it starts the story of life on a continent, in a family, on a ship with society, on a boat, in loneliness and in the end in a new family.

It is a description of human life, of its connection with nature and its creations. Of not overcoming abyss between man, animals and plants for which Sartre tells us. Of relation with God or the internal sense. Of described fantasy and trivial people. Things in the life of almost everyone of us.

In spite of the long period in the boat the spectator co-experience much and is informed much. Like his own existence. Of always dynamic but essential and most of all: his own.


Първият път, когато ми попадна този филм си помислих, че за нищо не става - някакви животни в лодка и така докрая. Ворият път, когато го изгледах целия си казах - "добър е". Дълго време след това, откъслечни образи от него се връщаха в съзнанието ми като се разсъбличаха пред мен смислово.

Пи не е във връзка с математиката. Но може и да се тълкува така - една постоянно разкриваща се същност, повтаряща се при всяко проявяване. Силно метафоричен, започва разказа от живота на континент, в семейството, на кораба с общество, на лодката, в самота и накрая, в новото семейство.

Това е описание на един човешки живот, на връзката му с природата и нейните творения. На непреодолимата бездна между човека, животните и растенията, за която разказва Сартр. На връзката с бог или вътрешния смисъл. На описвана фантазия и тривиални хора. Неща, които се случват на почти всеки от нас. 

Въпреки дългия престой в лодката, зрителя съпреживява много и бива осведомен за много. Такова е и неговото съществуване. Не винаги динамично, но съществено и най-вече: негово.

Blade Runner / Блейд Рънър

http://www.imdb.com/title/tt0083658/?ref_=nv_sr_1
My Rating: 6

You are asking yourself why I write about this movie now. I am answering: I have not seen the movie before and I was mistaken it with another one. Also I know that it is well known.

Probably it was hit on its time. I thought of it as a story of the future but told with the resources of the 80's. 1982 it was published for my surprise. I can now explain better Harisson Ford in it. Very good scene in front of his door in his apartment.

Long,  slow, caring away without little dialog. Little but essential. It look over the questions of extreme of human existence, emotions and moral. Of insufficiency of given time for existance. In the end I thought that is talking about war and training people and sending them to battle.

It talks about 2019 but I hope that our problems will be then the same and even be gone. That people will be more sober and humble. This is all for the replicants and their creators.



 Питате се защо чак сега пиша за този филм. Отговарям ви: не бях го гледал до сега, а и го бърках с друг филм. Знам и, че е известен.

За времето си най-вероятно е бил хит. На мен ми заприлича на история за бъдещето, разказана със средствата на 80-те години. 1982 се оказа рожденната му дата. Така става по-разбираемо участието на Харисън Форд. Много добра сцена пред входната му врата.

Дълъг, протяжен, бавен, отнесен с много малко диалог. Малко, но същностен. Разглежда въпросите за крайността на човешкото съществуване, емоционалността и морала. За недостатъчността на отреденото съществуване. Към края ми се стори, че са засегнати и въпросите за войната и за обучението и изпращането на войници в битка.

Разказва за 2019-та година, но се надявам нашите проблеми да останат тези, които са в момента, както и да изчезнат. Хората да се осъзнаят малко и да се посмирят. И така за репликантите и техните създатели.

Husbands and Wives / Съпрузи и съпруги

http://www.imdb.com/title/tt0104466/?ref_=sr_5

My rating: 7

My rating for this movie is high when I mean the shooting and the hardening interests of Woody. The plot is well known and the style - the same. But the movie succeeded in carrying you into his idea and to make you ask yourself which protagonist of its are you or which protagonist I am in life.

Even we can generalize the moments in the movie to the total moments which the producer and the script-writer are showing recently. Here we speak about the people who stay with us, who helps us get up when we fall, with who we live easily or even we love. More, the movie shows the inability to tore with our past, not to be the therefore in the concluding, to change our life when we are grown ups. Or shows the derail of the present into the unknown future.

So, this film is good but it is a modified version of other Allen's pieces of art. Made a little like a documentary and on moments like a theatre.

Оценката ми за този филм е завишена откъм посока на заснемане и на втвърдяващите се интереси на Уди. Сюжета е добре познат, а стилът - същият. Но филма успява да те понесе в идеята си и да те накара да се запиташ аз кой от тези герои съм или кой герой съм в живота като цяло.

Дори можем да генерализираме моментите в този филм до общите положения, на които режисьора и сценариста се спират от известно време насам. Тук се разказва за хората, които са до нас, които ни помагат да се изправим, когато паднем, с които живеем най-лесно или може би дори ообичаме. Филма показва още невъзможността да скъсаме с миналото си, да не бъдем следователното в умозаключението, да променим живота си в късна възраст. Или пък показва дерейлирането на настоящето ни в неизвестното бъдеще.

И така, филма си заслужава, въпреки че е модифицирана версия на други Алъновски произведения на изкуството. Заснет е малко и като документален, а на моменти и театрален.

Bay of All Saints / Заливът на светците

http://www.imdb.com/title/tt2221615/?ref_=fn_al_tt_1

My rating: 8

As I follow my passion of documentary and autobiographically (here we can see both) movies I set this rating. A movie created by the help of Kickstarter (online platform which gives the opportunity original ideas to be presented and the way everyone can help with amount of resources on his will). Debut for its producer.

This movie shows the destiny or doom of a community which didn't have the option to be born in a better place to live. While the rich live nearby without noticing them and spend the millions given from the World Bank, people from the "palafita" decide to take things into their hands and get what they deserve. A battle which is not over at end of the movie.

A battle for freedom, for dreams of the representatives of the community. A battle that symbolize faith and hope, which they have because are doomed to have. Real life around us, where "developed societies" do not give hand to... the smaller communities.

Interesting example of developing a socium, the problems in it, the fears, dreams, friendship and humanity. Deepest human dreams performed on the wings of the sticks grounded into the junks and the sea. 

Следвайки моята страст към документалните и автобиографичните (а тук имаше и от двете) филми, поставям съответната оценка. Един филм, създаден благодарение на Kickstarter (он-лайн платформа, която дава възможност за представяне на оригинални идеи и всеки може да допринесе със средства според желанието си). Дебют за режисьорката му.

Филма показва съдбата или дори ористта на една общност, която просто не е имала добрия късмет да се роди на по-добро място за живеене. След като богатите живеят наоколо без да ги забелязват и харчат предвидените за тях милиони от Световната банка, хората от „палафита” решават да се преборят за това, което заслужават. Една битка, която в края на филма все още не беше завършила.

Битка, за свободата, за мечтите на представителите на общността. Битка, показваща наличието на вяра и надежда, които те имат, защото са заставени да я имат. Реален живот около нас, където "развитите общности" не подават ръка на... по-малкоите общности.

Интересно показно за образуване на социум, за проблемите в него, за страховете, мечтите, приятелството и човещината. Най-съкровените човешки мечти, осъществени на крилете на коловете, забити в боклуците и морето. За преодоляването на границите.

Abot time / Въпрос на време

http://www.imdb.com/title/tt2194499/?ref_=nv_sr_1

My rating: 8

One of those movies that makes me begin writing while it is not over yet. A movie that I was told of from a very good and beautiful person. A movie, in contrast of all other movies coming from the big screen, that can not receive low rating. There should be more like it even if they are strongly idealistic.

The protagonist had a poster of "Amelie" (very good one too) in his room and I hope that it was his sister's room. If you know what I mean. And what happened with this guy he never grew old – obviously that is the meaning, we have to be more what we are in our best moments.

Modest at first sight, this movie showed the important things in life and it reminded us that we always can be more good, we have to bet on the positive and graduating in life, that there are moments which we have only once in our lifetime and we should be gentle with the similar moments to them every time when they happen, to notice the little things in life, that we have to try to make our ordinary days extraordinary. Lot of commas, a? It is like this, life is a continuing comma with a small final full stop in the end.

Един от онези филми, които ме карат да пиша за тях още докато текат финалните надписи. Филм, който ми бе препоръчан от един много добър и красив човек. Филм, който на фона на всичко, което излиза напоследък няма как да не заслужи високата си оценка. Нека има и други като негор макар и силно идеалистични.

Главния герой имаше постер на филма „Амели” (много хубав) в стаята си, дано да е била стаята на сестра му. Ако разбирате какво имам предвид. А също, така и не порасна това момче – явно това е била идеята, да се съхраним такива, каквито сме в най-добрите моменти от нашия живот.

На пръв поглед непретенциозен, успя да покаже кои са важните неща в света, да напомни за това, че винаги можем да бъдем още по-добри, че е по-важно да залагаме на позитивното и градивното, че има моменти, които имаме само веднъж и трябва да сме внимателни с подобните на тях, всеки път, когато ни се случват, да забелязваме малките неща от живота, че трябва да се помъчим да направим обикновените си дни необикновени. Много запетайки, а? Ами така е, живота е една дълга запетайка с малка, но окончателна точка накрая си.