Outlander / Чуждоземец

http://www.imdb.com/title/tt0462465/?ref_=sr_1

My rating: 6

The film focuses on action, surprise and many effects but manages to put a few serious issues - slaughter beasts in order to seize their land, is that right? Before human intervention in their territory are they beasts or are they just beings other than humans?

In this sense, it is clear to what extent the person tries to act from a position of the only omnipotent ruler of the planet. From this film becomes to us our pity for the beasts that were slaughtered and what if they were animals, even humans (as historical memory always brings dark tales from almost five centuries or about 60 years)?

While watching this movie is nice to know to what extent it is important to be tolerant with others and how to be dependent on the nature around us, the one we breathe, eat, dress with, the one that cure us and we move through it, that one we exist from. Because beyond these positions stands the symbol of equality, full gradient between us and nature, two elements which do not war and competition and live in harmonious balance and unity.

In conclusion, we use the words of the protagonist: "there is no fortune, no gods, only me." Words that relate to each one of us.



Филмът набляга на екшъна, изненадата и многото ефекти, но успява да постави и няколко сериозни въпроса - избиването на зверове, за да се завземе земята им правилно ли е? Преди човешката интервенция в територията им те зверове ли са или просто същества, различни от хората?

В този смисъл става ясно до каква степен човекът се опитва да действа от позицията на единственият всемогъщ владетел на планетата. От филма ни става жал за зверовете, които биват избити, а какво става, когато това са животни, дори хора (както историческата памет винаги ще носи в себе си тъмни истории отпреди близо пет века или близо 60 години)?

Гледайки този филм е хубаво да разберем в каква степен е важно да бъдем толерантни към другите и доколко сме зависими от природата около нас, тази която дишаме, ядем, обличаме, с помощта на която се лекуваме, придвижваме и чрез която съществуваме. Защото отвъд тези положения застава символът на равенството, пълното преливане между нас и природата, два елемента между които няма война и съревнование, а хармонично равновесие и единство.

Като заключение ще използвам думите на главният герой: "няма съдба, няма Богове, само аз съм". Думи, които се отнасят за всеки един от нас.