A SImple Life / Обикновен живот

http://www.imdb.com/title/tt2008006/?ref_=nv_sr_1

My rating: 9

How to write about simple movie? And how tell about simple life? How to live such life? Perhaps the answer to these questions lie exactly here. But first, it takes strength and courage to overcome yourself, your self-esteem, dreams and ambitions. It takes curiosity and thirst for life.

The film comes into our minds easily and quickly shows us the power of being, of being born with the fate of being a human being in its overall appearance. Shows how quickly are changing the roles of young and old, it shows what should be the relationship between people, always. It shows where is the spring of goodness and that it is there because "You have to be at rest first with yourself before helping others"... with unabated good that enjoys anyone to whom it touches. That everyone accepts as a given, but feels the pain of its loss.

How nice it is when our deepest desires are so simple. When we are truly, picky, but because we are looking for soul mates. How nice it is to experience the happiness of loving relatives, to know your place and perhaps, most importantly, not cheating in first place - not cheating yourself.

Как се пише за обикновен филм? А как се разказва за обикновен живот? А как се живее такъв? Може би отговрите на тези въпроси се крият именно тук. Но първо се изисква смелост, кураж да преодолееш себе си, самомнението, мечтите и амбициите си. Изисква се любопитство и жажда за живот.

Филмът се се настанява в съзнанието ни леко и набързо ни показва силата на съществуването, на това да си роден с участта да бъдеш човешко същество в неговия цялостен облик. Показва колко бързо се сменят ролите на младите и старите,  показва какви би трябвало да бъдат отношенията между хората, винаги. Показва откъде извира добротата, защото „Човек трябва да е в покой със себе си, преди да помага на останалите”... с нестихваща доброта, която радва всеки, до когото се докосне. Която всеки приема като за дадена, но усеща болката от загубата й.

Колко е хубаво, когато най-съкровените ни желания са толкова обикновени. Когато сме истински, придирчиви, но не защото сме претенциозни, а защото търсим сродни души. Колко е хубаво да се изпита щастието от това да обичаш близките си, да знаеш мястото си и може би най-важното, да не изневеряваш на първо място – на теб самия.