My rating: 8
Why rate 9 and not 8? Well for me the climax ocurred in the hotel room. It is quite clear why the action was undressed in front of us in this way, but I it came to me too much. Then the expected divergence of the train passengers. It can be understood that they could not dive under the sheets as they would have done this when they were younger, but to stereotype men and women (though well done) look artificial.
Why rate 7 and not 8? Not least because of the previous two films, which I admit I rated with 10 for each. Linklater made his link later. An interesting idea, and certainly not so pretentious compared to "A man and a woman". Actually, to be honest, I like the director since "Waking Life" and now I think to dedicate the next post to that movie. But back to the topic.
A bit Fellinian, with infinitely long shots and beautiful dialogues taken at once and placed in beautiful Greece, the film marks uncrossed till now nuances. How hard it is to admit to ourselves confusion, fear and misery, or even admit them to someone else. Crises of aging, maternal and paternal fears. How much creativity and strength is required in order to maintain the magic of attraction. Real things, here I think, slightly exaggerated.
Beautiful Greek finale song catches us by the hand and brings us back in the garden of roses surrounding us, planets, foxes, snakes, characters and especially faith and dreams.
Why rate 7 and not 8? Not least because of the previous two films, which I admit I rated with 10 for each. Linklater made his link later. An interesting idea, and certainly not so pretentious compared to "A man and a woman". Actually, to be honest, I like the director since "Waking Life" and now I think to dedicate the next post to that movie. But back to the topic.
A bit Fellinian, with infinitely long shots and beautiful dialogues taken at once and placed in beautiful Greece, the film marks uncrossed till now nuances. How hard it is to admit to ourselves confusion, fear and misery, or even admit them to someone else. Crises of aging, maternal and paternal fears. How much creativity and strength is required in order to maintain the magic of attraction. Real things, here I think, slightly exaggerated.
Beautiful Greek finale song catches us by the hand and brings us back in the garden of roses surrounding us, planets, foxes, snakes, characters and especially faith and dreams.
Защо не 9, а 8? Ами за мен клаймакса настъпи в хотелската стая. Пределно ясно е защо действието бе съблечено пред нас по този начин, но ми се стори прекалено. След това очакваното раздалечаване на пътниците от влака. Разбираемо е, че не биха могли да се хвърлят под завивките, както биха направили това когато са били по-млади, но да се стереотипизират мъжът и жената (макар и добре направено) все си изглежда изкуствено.
Защо не 7, а 8? Най-малкото поради предишните два филма, които си признавам, че оцених с по 10-тка всеки. Линклейтър направи своя линк, по-късно. Интересен замисъл и безспорно не до там претенциозен в сравнение с "Един мъж и една жена". Всъщност, да си призная, следя режисьора от "Реален живот" (естествено отвратителен превод) и сега се сещам да посветя следващата публикация на него. Но да се върнем в темата.
Малко по Фелински, с безкрайно дълги кадри и красиви диалози, заснети наведнъж, поставен в Гърция, филма, зачерква отминавани до момента нюанси. Колко е трудно да признаем пред себе си объркаността, уплашеността и нещастието си, камо ли пред някой друг. Кризите на остаряването, майчинските и бащинските страхове. Колко творчество и сила се изискват, за да се поддържа магията на привличането. Истински неща, които тук ми се сториха леко преувеличени.
Красива гръцка песен за финал, която ни хваща за ръка и ни въвежда обратно в градината на обкръжаващите ни рози, планети, лисици, змии, типажи и най-вече, вяра и мечти.
No comments:
Post a Comment