The storyline revolves around the theme of love and reconciliation between the two types mentioned earlier movies. Directing shows interesting techniques as the main idea remains to return to the silent film in which the actors play similar to that of theatrical counterparts - it is much more expressive. Interesting experience is also the point at which the viewer hears sounds from the others in the room due to the lack of sound in the film.
The film is really interesting experience that will definitely knock out of the field of the dangerously capturing trivial.
Браво за филма! Супер позитивен и интересен, този филм ни пренася във времената на нямото черно-бяло кино. С разликата, че героят в нямото кино онемява за кратък момент от време, а накрая всички проговарят като правят прехода от нямото кино към това с включен говор в него.
Сюжетната линия се върти около темата за любовта и съвместяването между двата споменати преди малко типа кино. Режисурата ни показва интересни похвати, като най-главна остава идеята за връщане към нямото кино, в което играта на актьорите прилича на тази на театралните им колеги - много по изразителна е. Интересно преживяване е също така и моментът, в който зрителя слуша звуците от другите в залата, поради липсата на такива в части от филма.
Филмът е наистина интересно преживяване, което определено ще ви прати далеч от сферата на опасно пленяващото тривиално.
No comments:
Post a Comment