The absurdity of the film shows how the main antigonist, who wants to fix his life, begins to believe in God and do good and in the whole time is supported by his wife. This is fine, but whenever he is going to do something he goes too far and forgets everything. His attitude towards everyone is extremely hostile and inadequate. He fails to get close anyone. It is funny how his family and his best friend support him almost to the end of the movie.
So, he tried to show us strong will that is needed to a guy who is actually so engrossed psychologically (repeatedly our antigonist has crises that the need of treatment is not a secret to anyone) but his try remained unsuccessful because despite all his faults he never could recover and socialize. Even the idea of the possibility of such life is again absurd.
Моля ви, не гледайте този филм! Ако вече сте го направили, значи знаете, че се разказва за бивш наркоман, затворник и в последствие убиец и масов убиец. Така, ако всеки филм си има главен герой, този, има главен антигерой.
Абсурдността на филма показва как главния антигерой, за да оправи живота си, започва да вярва в бог и да върши добро, през цялото време подкрепян от жена си. Това добре, но винаги когато се захваща да прави нещо той се вманиячава и забравя за всикчо останало. Отношението му към всички е изключително враждебно и неадекватно. Той не успява да допусне никого до себе си. Странно е как семейството му и най-добрия му приятел го подкрепят почти докрая на филма.
И така, опита да ни се покаже силната воля, която трябва на човек, който е реално толкова затънал психически (на няколко пъти антигероя има такива кризи, че нуждата да се лекува не остава скрита за никого), остава неуспешен, защото на фона на всичките му прегрешения той никога не би могъл да се възстанови и социализира отново. Дори самата идея за възможността на един такъв живот е отново абсурдна.
No comments:
Post a Comment