Somehow surreal, the film tells us the history of urban life and the beginning of industrialization in Russia in the 1920s . Frames and micro stories are constantly changing, like in a dream. Although it is not a narrative, the film tells the story of the city and its people. It also tells the story of a man with a camera who is experimenting with it constantly. He enjoys it as a little child. Ultimately, the camera's image became so strong that it became the
main character of the movie, which comes to live and directs itself to its
own life.
So, a bit surreal, not a report, not a video - something like a mini archive. Probably not for everyone's taste and durability. Still, a masterpiece of the time it was filmed!
Донякъде сюрреалистичен, филмът разказва за историята на градския живот в
Русия през 1920-та и началото на индустриализацията. Кадрите и микро историите
се сменят постоянно, като в сън. Макар и да не е наратив, филмът разказва
историята на града и хората в него. Разказва и историята на човекът с камера,
който експериментира с нея постоянно. Радва ѝ се като малко дете. В крайна
сметка образът на самата камера става толкова силен, че тя е превърната в
главния герой на филма, който оживява и се отправя към собствения си живот.
Не е репортаж, не е и видео – донякъде прилича на мини архив. Най-вероятно
не за всеки вкус и издръжливост. Все пак, шедьовър за времето, когато е заснет!
