Biutiful / Бютифул

http://www.imdb.com/title/tt1164999/?ref_=nv_sr_1

My rating: 10

I had never before such a thrill seeing a movie. Maybe its because I have never seen such movie. I even might say that it was better than Almodovar’s movies because it is provocative without being provocative, being sad without making you sad, mind blowing without blowing your mind, serious without being serious, scary but not frightening you, funny without making you feel happy. Probably because it was realistic.

The amazing city scenes which were captured in unique moments are speaking about exploring these places where the film was shot. The intrigue and the thrill started instantly. they escalated slowly like a blown balloon which was burst at the end. The dedication also was  extremely touching – “To my beautiful old oak... my father”.

The movie shows a possible story (I only doubt that this man would have two children of his girl and would deserve such a life) which can happen everywhere around us. It shows where is hidden the real human thing, the biutiful, even not knowing how to spell it. 

In my opinion, amazing mixture of bounden duty, sent message, director’s and actor’s skills. And this is the reason why I rate it with the most possible stars.

P.S. It is not for everyone’s taste!

Такова преживяване на филм до момента не бях имал. Може би, защото такъв филм до момента не бях гледал. Бих посмял да кажа, че надминава Алмодовар в много отношения, защото успява да бъде провокативен, без да е такъв, да бъде тъжен без да е тъжен, разтърсващ без да разтърсва, сериозен без да бъде сериозен, ужасяващ без да ужасява, забавен  без да развеселява. Вероятно, защото беше много истински.

Невероятните градски сцени, които бяха уловени в неповторими моменти, говорят за предварителното изследване на местата, където е бил заснет. Интригата и напрежението започват от самото начало без да се натрапват. Те бавно ескалират като балон, който се надува по време на целия филм като накрая се пука. Посвещението също е покъртително – „На моя красив стар бухал... баща ми”.

Филма показва една напълно възможна история (макар и да не мога да се съглася, че такъв мъж ще има две деца от такава жена или пък ще е заслужил всичко около себе си), която може да се случва на много места около нас. Показва, къде се крие човешкото, красивуто, дори без да е в състояние да го изпише правилно. 

За мен, просто невероятно съчетание от изпълнен дълг, изпратено послание, режисьорски и актьорски умения. Затова и получава възможно най-високата оценка, която не бях писал от много време насам.

П.П. Не е за всеки вкус!

Наистина съм впечатлен от филма и мога да продължа да пиша още много. Струва ми се, че след като го гледа човек, той някакси се прибира в себе си до истински човешкото. И ако можеше всеки да го гледа - щеше да е много хубаво!