My rating: 7
It's been a while since I watched the movie. Which is not exactly a film in the true sense of the word. But it is interesting and provocative product. Accordingly, the fair assessment is not so high too but I decided to give the vote more confidence. There are several moments which I want to say.
First of all the level of foreign education system. We continue with the social stereotypes and move on to assessing people on that what they are working. I.e. not what they are. In the foreground it is shown the way of attitude towards people as a means caused by market relations and lack of foresight.It is raised the issue of declining occupations that are no longer needed. It's about helplessness and insignificance (at the same time the fragility, beauty and vulnerability) of human existence to the possible doomsday scenarios.
Many people think that life without art, opera, theater, poetry and classical music would be much more pragmatic. And they are wrong because the world without all those Arts is impossible. They are fine tissue that builds everything else in reality. These are the areas close to the border situations of human existence, to nothing. They are the ones that try to express in their own language inexpressible feelings, emotions and conditions.
And yes, Angkor Wat.
Мина доста време, откакто изгледах филма. Който не е точно филм в истинския смисъл на думата. Но е интересен и провокативен продукт. Съответно, реалната му оценка не е толкова висока също, но реших, че може да му се гласува повече доверие. Няколко са моментите, на които искма да се спра.
На първо време нивото на чуждестранната образователна система. Продължаваме със социалните стереотипи и преминаваме към оценяването на хората по това, което работят. Т.е. не по това, което са. Открояват се на преден план отношението към хората като към средство, породено от пазарните отношения и липсата на далновидност.
Повдига се и въпроса за отмиращи професии, вече ненужни. Става въпрос за безсилието и нищожността (в същото време на крехкостта, красотата и вулнерабилността) на човешкото съществуване пред възможни апокалиптични сценарии.
Много хора мислят, че живота ни без изкуство, опера, театър, поезия и класическа музика би бил много по-прагматичен. И те грешат, защото светът без всички тези, сами по себе си изкуства, е невъзможен. Те са фината тъкан която изгражда всичко останало в реалността. Те са областите близки до граничните ситуации на човешкото съществуване, до нищото. Те са тези, които се опитват да изразят на тяхния си език неизразими чувства, емоции и състояния.
И да, Ангор Ват.
No comments:
Post a Comment