Bridge of Spies / Мост на шпиони

My IMDb Rating: 8

Okay. Because of  the perspective of every idealistic person and mostly because this movie is based on real historical events it should be also presented here. Yes, the world has the need of such persons, regardless of age, gender, nationality. The final explanations in the film can best explain this.

About that the highest human nature does not recognize propensities and is capable of creativity. Often transcend the established order and shines above it, although we know many cases where it remains neglected, gray and misunderstood.

About the nonsense that we have caused to ourselves some time ago, and are still trying to inflict. About complete rethinking of our values. About the price and the meaning of human existence. About farsightedness and nearsightedness, which in both cases are defects, equally different world views.

About the cult of personality, but also of the way that it is displayed. More decently for the one who receive himself as surpassing it will always be better if he is modest and non-woven. I.e. it may be added further quality and quantity to be removed. About that books remain better than the movies (with very few exceptions).

Окей. Заради гледната точка на всеки идеалист и най-вече заради базирането върху реални исторически събития следва да поместим и този филм тук. Да, светът има необходимост от такива хора независимо от тяхната възраст, пол, националност. Обясненията накрая на филма най-добре обясняват това.

 

За това, че високата човешка природа не признава принадлежности, саморазпознава се и е способна на творчество. Често пъти надскача установения ред и блясва над него, но познаваме и много случаи, в които тя остава в страни от него пренебрегната, сива, неразбрана.

За глупостите, които сами сме си причинили преди време, а и все още се опитваме да си причиняваме. За цялостното преосмисляне на ценностите ни. За цената и значението на човешкото съществуване. За далекогледството и късогледството, които и в двата случая са дефекти, еднакво различни светогледи. 

За култа към личността, но още и за начина, по който се показва. По благоприлично за приемащия се за превъзхождащ винаги би било да бъде скромен и неизтъкващ се. Т.е. може да се прибави още качествои да се извади количество. И затова, че книгите си остават по-добри от филмите (с много малко изключения).

Chasing Ice / Да преследваш леда

My IMDb Rating: 9

This movie deserves appreciation because of the humility with which reveals the general nature of the human being. It shows how one person can cover a whole phenomenon driven by the desire to deliver truth to the rest of humanity.

The film shows the constant struggle between man and nature, but we are also reminded of their unity and interdependence. There are moments in which nature must be overcome and such in which nature should be helped and supported. Human and natural world are not two different things. They are unified whole.

Before our eyes is developing one of the most important philosophical themes - that of the circle of reason and nature. The film is particularly relevant along global conference in Paris devoted to climate change. Without being intrusive, it attracts. With no lavish effects, it has the most beautiful scenes. Without conceived deep intrigue, it sent one of the deepest questions of life in our real daily existence. That is the question about the fate of the future of mankind.

It is tribute to photography, to human bravery, to human visionary and to the good part of the human nature.

Заслужава високата си оценка, заради смиреността, с която разкрива масовия характера на човешкото същество. За това, че показва как един човек може да обхване в цялост едно явление, ръководен от желанието си да достави истината на останалата част от човечеството. 

Във филма се показва постоянната битка между човека и природата, но се напомня за тяхното единство и взаимозависимост. Има моменти, в които природното трябва да бъде преодоляно и такива, в които трябва да се помогне на природното. Човешкият и природният свят не са две различни неща, а единно цяло.

Пред очите ни се развива една от най-съществените философски теми - тази за кръговрата на разум и природа. Филмът е и особено актуален покрай световната конференция в Париж, посветена на климатичните промени. Без да бъде натрапчив, привлича. Без пищни ефекти, той притежава най-прекрасните картини. Без да е замислена дълбока интрига, той изпраща един от най-дълбинните житейски въпроси в нашето реално съществуване. Това е въпросът за съдбата на бъдещето на човечеството.

Филмът е възхвала на фотографията, на човешката смелост, на визионерството, както и на добрата част в човешката природа.

The Men Who Made the Movies / Хората, които правеха филмите

My IMDb rating: 7

The Men Who Made the Movies is episodic series in eight parts, which presents interviews with some of the most famous directors in cinema (Raoul Walsh, Frank Capra, Howard Hawks, King Vidor, George Cukor, William A. Wellman, Alfred Hitchcock and Vincente Minnelli). This are relatively old series, which are base for some of the future programs and series about films that reveal the inner world of the cinema industry.

In each episode of The Men Who Made the Movies directors talk about the development of their careers, interesting stories with some of the biggest actors, filmed in their films, their contacts with screen writers and writers. They share the development and use of new techniques of photography and film-making. Each director reveals moments of his know-how and says what he feels is important to have a film.

Video With Hitchcock

Хората, които правеха филмите е епизодична поредица в осем части, която представя интервюта с някои от най-известните режисьори в киното (Хауърд Хоукс, Алфред Хичкок, Уилям Уелман, Раул Уолш, Франк Капра, Кинг Видор, Джордж Кюкор и Винсънт Минели). Това е сравнително стара поредица, върху която са базирани някои от предаванията и сериите филми, които ни разказват за вътрешния свят на кино индустрията.

В отделните епизоди на Хората, които правеха филмите, режисьорите разказват за развитието на кариерите си, интересни случки с някои от най-големите актьори, снимали се в техните филми, за контактите със сценаристи и писатели. Пред нас се разкрива разработването и използването на нови техники на снимане и правене на филми. Всеки режисьор говори за моменти от своето ноу хау и споделя какво според него е важно да притежава всеки филм.

Memories of Murder / Мемоарите на едно убийство

My IMDb Rating: 8

I did not intend to write about this movie, but because I like variety, I changed my decision. So, in the meantime, we make slight deviation to see what happens in South Korean cinema, which shows us a simple story of an ordinary serial killer in an ordinary village. So true story that proves to be a true story.

Evil, black, dragging innocent people, investigating murders towards itself and terrorizing the entire community for years. Slowly and methodically makes its steps, leaving the most important traces - those to itself. We can say that the film presents serious lives of the detectives who give everything they love to catch the killer. Tells about  the world we live in - the public world in which any gift to possess recognition of good and bad people we have, have no chance to conclusively say who is good and who is bad. Privacy creates new limits, inaudible to everyone else. It is drama when there is no light at the end of the tunnel.

The finale is the most interesting because it blurs the created image crashing it to the infinite mass of ordinary people we meet everywhere. At first as a joke, without special effects, the end catches us by the hand and leads us in our future days, which will experience knowing one truth that we saw only by its traces.

I recommend only to the curious and patient ones.

Нямах намерение да пиша за този филм, но понеже си падам по разнообразието, промених решението си. Така, междувременно, правим леко отклонение, за да видим какво се случва в южно-корейското кино, което ни показва една обикновена история за един обикновен сериен убиец в едно обикновено населено място. Толкова истинска история, която се оказва по действителен случай.

Зло, черно и повличащо в себе си душит на разследващите убийствата, тероризира цяла общност от хора в продължение на години. Бавно и методично прави стъпките си, без да остави най-важните следи - тези към себе си. Можем да кажем, че филмът представя тежките животи на детективите, които дават всичко мило им, за да заловят убиеца. Разказва за света, в който живеем - обществения свят, в който каквато и дарба да притежаваме за разпознаването на добрите от лошите хора, нямаме шанса да можем убедително да кажем кой е добър и кой лош. В тайните на личния живот се разкриват нови предели, недоловими за всички останали. Драма е, когато в края на тунела не се появява никаква светлина.

Финалът е най-интересен, защото окончателно размива създадения въображаем образ у зрителя като го срива до безкрайната маса от обикновени лица, които могат да бъдат срещнати навсякъде. Отначало на шега, без специални ефекти, краят ни хваща за ръка и ни превежда в бъдещите дни, които ще изживеем с ясното съзнание за една истина, на която видяхме единствено следите.

Препоръчвам единствено на любопитните и търпеливите.

Postmen in the Mountains / Онази планина, онзи човек, онова куче

My IMDb Rating: 8

 

One of the few Chinese movies I've seen. A strong start to а whole festival dedicated to modern Chinese cinema - The Third Cinema or the cinema striving to implement social change.

No special effects, no cities and groups of characters, nothing modern. Only the time at which develops the film. However, innovative techniques of shooting, incredible sense of human nature and outcome. It shows the basics of human existence - nature as home of humanity and the family as a social and cultural evolution. Ties that exist in life of everyone but are sensed on different levels. It is also specified the meaning of authentic human existence - in harmony with nature and respect for the past generations, because even the youngest imperceptibly become outgoing generation. It is their turn to take responsibility "being alive" for ourselves and for others.

On places could be seem the presence of the Idea that holds this great nation throughout and makes its progress successful. Pierces principal links promoting its sustainability as a whole. It is possible to be build a gradation in the direction of the modern city as evidence after our line passing through small worker villages, larger villages and the city where the business is concentrated.

For the bridges that we build continuously in the world around us. Very green and hitting the authentic humanism that is not based on anything but alone is a reason for everything. The relationship between father and son, and the difficult dialog between them. The place of the women and the mothers in the Eastern culture. An unpredictable journey, far different from the stereotypes of action and a happy ending.

Един от малкото китайски филми, които съм гледал. Едно силно начало на цял фестивал, посветен на модерното китайско кино - третото кино или киното стремящо се към осъществяване на социална промяна.

Никакви специални ефекти, никакви градове и групи персонажи, нищо модерно, освен времето, в което се развива филмът. Но все пак, иновативни похвати на заснемане, невероятни усет за човешката същност и краен резултат. Показва основите на човешкото съществуване - природата като негов произход и семейството като негова социална и културна еволюция. Връзки, които съществуват в живота на всеки, но биват осъзнавани на различни нива. Определен e и смисълът на автентичното човешко битие - в съзвучие с природата и респект към миналите поколения, защото дори и най-младите, неусетно се превръщат в отиващото си поколение. Техен ред е да поемат отговорността "да бъдеш жив" както за себе си, така и за другите.

На места е възможно да се привиди и присъствието на Идеята, която държи тази велика нация цяла и я кара да прогресира успешно. Прозират принципни връзки, съдействащи си за устойчивостта на цялото. Възможно е и да се направи градация в посока на модерния град, като след показания ред на представяния се премине през малките работнически селища, по-големите и се стигне до града, където е съсредоточен бизнесът.

За мостовете, които строим непрекъснато, изграждайки света около нас. Изключително зелен и истински уцелващ автентичния хуманизъм, който не се основава на нищо друго, а сам е основание за всичко останало. Връзката между баща и син и толкова трудно осъществяваният диалог помежду им. Мястото на жената и майката в източната култура. Едно непредвидимо пътуване, далеч по-различно от стереотипите за екшън и хепиенд.

The Geographer Drank His Globe Away / Географът си пропи глобуса

My IMDb Rating: 9

The film was a surprise. Large and pleasant. It is in part like the movies about teachers that educate rebellious students, but the story exceeds and reveals the need for us to be masters of our own lives.
 

But when it comes to man with a good soul who does not intrude its existence to anyone, then it becomes more complicated. At the same time the vices are superimposed, the burden of the past and the passion.

Highly entertaining, innovative in the way of shooting, the film tells of life's journey which is not only out in the world but also within ourselves. And only when we get to the spring within us, then we can go down the river and go beyond us. As young people the adults need help and guidance. Everyone need to survive the inclinations in order to establish his life. As for the adults it is still difficult, what is for the young who suffer from the scourge of the "porn, drugs and alcohol", living an empty life with banal jokes?

Response to this question is not entirely situated in the movie, you have to look around you for it, constantly. The answer is in the constant shaking of life's swing between freedom and responsibility, love and independence, good and material.

Watch this movie!

Филмът е изненада. Голяма и приятна. Подобно на филмите за учители, които озаптяват непокорни ученици, надминава този сюжет и ни разкрива необходимостта да станем господари на собствения си живот.

Когато обаче става въпрос за добър по душа човек, който не натрапва съществуването си никому, тогава става по-сложно. В същия момент върху индивидуалността му се наслагват пороците, тежестта на миналото и страстта.

Изключително забавен, иновативен в начина на заснемане, филмът ни разказва за житейското пътуване, което освен вън в света е и вътре в самите нас. И когато стигнем извора, вътре в нас, само тогава бихме могли да тръгнем по течението на реката и да излезем извън нас. Както младите хора, така и възрастните се нуждаят от помощ и напътствия. Всеки се нуждае от това, да преживее влеченията си, за да се установи окончателно. Щом за възрастните е все още трудно, какво остава за младите, които страдат от бича на "порното, наркотиците и алкохола", живеещи празен живот изпълнен с банални шеги.

Цялостни отговори на този въпрос във филма няма, трябва да ги търсим около нас, постоянно. Те се намират сред постоянното клатене на житейската люлка между свободата и отговорността, любовта и самостоятелността, доброто и материалното. 

Гледайте този филм!

Birdman (The Unexpected Virtue of Ignorance) / Бърдмен, или Неочакваната добродетел на невежеството

My IMDb Rating: 10

Meanwhile. This film shows us what we are doing with together, right now. Starting from the final person who is hit and ends with the only one, guilty in creating that affecting phenomenon. A film that captures the viewer from the beginning and does not release him until the end. You could say that is an action (there were dynamics and shooting guns) or phantasy (superheroes and special effects) movie; it can be described as far more courageous approach of Linklater's (Waking Life) movies and similar to Synecdoche, New York - whatever definition you give it, it will diminish, because it really manages to fly over all definitions.

Shows the intertwining of life and work, shifts from the first to the second and vice versa. Acquaints us with stage fright before major events in our lives and looking for a place of privacy in the modern, public, virtual life. Shows what is doing and what is sitting on the sidelines and watch. Passes through the development of individuals and traces the stages in which they are located.

Understanding of criticism (poor vilified by Flaubert), which can be justified with saying that criticism is philosophically demarcation of what is criticized, but, we agree, it happens in ready structures and cold concepts. But it remains below, in the low, irrelevant for the outspread wings high above it.

A must see movie.

Междувременно. Този филм ни показва това, което правим ние с вас в момента. Започва от крайния засегнат и завършва с единствения виновен за творческия феномен, който засяга. Филм, който хваща от самото начало и не оставя до самия край. Може да се каже, че е екшън (има динамика и стрелба с пистолети) или фантастика (супергерои и специални ефекти); може да се опише като далеч по-смел в подхода от филмите на Линклейтър (Waking Life) или подобен на Synecdoche, New York - каквото и определение да му дадем, ще го принизим, защото той наистина успява да прелети над всички определения.

Показва срастването на живота и творчеството, преливането на едното в другия и обратно. Запознава ни със сценичната треска пред големите събития в животите ни и търси мястото на личния живот сред съвременния, обществен, виртуален живот. Показва какво е да правиш и какво да седиш отстрани и да гледаш. Минава през развитието на отделните индивиди и проследява етапите, в които се намират.

Показано ни е и разбиране за критиката (лошо охулено през Флобер), което мога да оправдая, че философски погледнато, критика означава очертаване на границите на това, което се критикува, но да, наистина, това се случва през готови структури и студени понятия. Но всичко остава долу в ниското и без значение за размахнатите крила, високо над него. 

Задължително заглавие в колекцията ви с филмови загалвия!