A SImple Life / Обикновен живот

http://www.imdb.com/title/tt2008006/?ref_=nv_sr_1

My rating: 9

How to write about simple movie? And how tell about simple life? How to live such life? Perhaps the answer to these questions lie exactly here. But first, it takes strength and courage to overcome yourself, your self-esteem, dreams and ambitions. It takes curiosity and thirst for life.

The film comes into our minds easily and quickly shows us the power of being, of being born with the fate of being a human being in its overall appearance. Shows how quickly are changing the roles of young and old, it shows what should be the relationship between people, always. It shows where is the spring of goodness and that it is there because "You have to be at rest first with yourself before helping others"... with unabated good that enjoys anyone to whom it touches. That everyone accepts as a given, but feels the pain of its loss.

How nice it is when our deepest desires are so simple. When we are truly, picky, but because we are looking for soul mates. How nice it is to experience the happiness of loving relatives, to know your place and perhaps, most importantly, not cheating in first place - not cheating yourself.

Как се пише за обикновен филм? А как се разказва за обикновен живот? А как се живее такъв? Може би отговрите на тези въпроси се крият именно тук. Но първо се изисква смелост, кураж да преодолееш себе си, самомнението, мечтите и амбициите си. Изисква се любопитство и жажда за живот.

Филмът се се настанява в съзнанието ни леко и набързо ни показва силата на съществуването, на това да си роден с участта да бъдеш човешко същество в неговия цялостен облик. Показва колко бързо се сменят ролите на младите и старите,  показва какви би трябвало да бъдат отношенията между хората, винаги. Показва откъде извира добротата, защото „Човек трябва да е в покой със себе си, преди да помага на останалите”... с нестихваща доброта, която радва всеки, до когото се докосне. Която всеки приема като за дадена, но усеща болката от загубата й.

Колко е хубаво, когато най-съкровените ни желания са толкова обикновени. Когато сме истински, придирчиви, но не защото сме претенциозни, а защото търсим сродни души. Колко е хубаво да се изпита щастието от това да обичаш близките си, да знаеш мястото си и може би най-важното, да не изневеряваш на първо място – на теб самия.

Waking Life / Реален живот

http://www.imdb.com/title/tt0243017/?ref_=nv_sr_1
My rating: 10

Masterpiece capturing and demonstrating the principles of life, the eternal journey and the constant arrival. Freedom to develop our personality beyond social norms and stereotypes. Movie that I watch for the sixth time, and whose poster stood instead my profile picture on Facebook. The film, which gave me to understand that I am finally on way that is meant only for me.

Facing different approaches to life, it is embodiment of different possible lives. Showing the action in a unique innovative technology (and yet every place and every character is absolutely true). The action runs! as a sleep. Definitely a philosophical approach.

Convergent themes of responsibility, creativity, language, communication, evolution, revolution, politics, loneliness, revenge, fate, science, dreams, cinema and death. Protesting against depersonalization and turning others into foreigners. Looking for the other as unique person and treating him in a respectful way.

In general it laid the foundations to answer the questions of who we are, and who I am. Is it everything real or not, am I waking up to the sobriety of thinking? Am I saying yes to life, while many people refuse to do so? And when they finally decide to say yes, life tells them his no, which is the final no of death (as in Kafka's Before the Law).

Somehow studental, surreal, unconventional and yet very interesting. After three years I will most likely watch it for the seventh time.

Шедьовър, улавящ и показващ принципите на живота, на вечното пътуване и постоянното пристигане. Свободата да развиеш личността си извън рамките на социалните норми и стереотипи. Филм, който гледам за шести път, и чийто плакат стоеше вместо моя снимка във Фейсбук профилът ми. Филмът, който ми даде да разбера, че окончателно съм поел по пътя, единствено предназначен за мен.

Сблъскващ различни подстъпи към живота, олицетворение на различни възможни животи. Показващ действието по неповторена до момента иновативна техника (а всяко място и всеки герой са абсолютно истински).  Действието тече!, както се развива всеки един сън. Определено един философски подход.

Сближаващ темите за отговорността, творчеството, езикът, общуването, еволюцията, революцията, политиката, самотата, отмъщението, съдбата, науката, сънищата, киното и смъртта. Протестиращ срещу обезличаването и превръщането на другия в чужденец. Търсенето на другия като уникален и отнасянето към него по уважителен начин.

И в крайна сметка поставя основата за отговор на въпросите кои сме ние, кой съм аз. Дали всичко е реално или не, дали се пробуждам в трезвостта на мисленето си? Дали казвам да на живота, докато много хора отказват да направят това? И когато най-сетне се решат да го направят, той им казва окончателното не на смъртта (като в Пред закона на Кафка). 

По някакъв начин студентски, сюреалистичен, неконвенционален и в същото време много интересен. След три години най-вероятно ще го изгледам за седми път.

Before Midnight / Преди полунощ

http://www.imdb.com/title/tt2209418/?ref_=nv_sr_1
My rating: 8

Why rate 9 and not 8? Well for me the climax ocurred in the hotel room. It is quite clear why the action was undressed in front of us in this way, but I it came to me too much. Then the expected divergence of the train passengers. It can be understood that they could not dive under the sheets as they would have done this when they were younger, but to stereotype men and women (though well done) look artificial.

Why rate 7 and not 8? Not least because of the previous two films, which I admit I rated with 10 for each. Linklater made ​​his link later. An interesting idea, and certainly not so pretentious compared to "A man and a woman". Actually, to be honest, I like the director since "Waking Life" and now I think to dedicate the next post to that movie. But back to the topic.

A bit Fellinian, with infinitely long shots and beautiful dialogues taken at once and placed in beautiful Greece, the film marks uncrossed till now nuances. How hard it is to admit to ourselves confusion, fear and misery, or even admit them to someone else. Crises of aging, maternal and paternal fears. How much creativity and strength is required in order to maintain the magic of attraction. Real things, here I think, slightly exaggerated.

Beautiful Greek finale song catches us by the hand and brings us back in the garden of roses surrounding us, planets, foxes, snakes, characters and especially faith and dreams.

 

Защо не 9, а 8? Ами за мен клаймакса настъпи в хотелската стая. Пределно ясно е защо действието бе съблечено пред нас по този начин, но ми се стори прекалено. След това очакваното раздалечаване на пътниците от влака. Разбираемо е, че не биха могли да се хвърлят под завивките, както биха направили това когато са били по-млади, но да се стереотипизират мъжът и жената (макар и добре направено) все си изглежда изкуствено.

Защо не 7, а 8? Най-малкото поради предишните два филма, които си признавам, че оцених с по 10-тка всеки. Линклейтър направи своя линк, по-късно. Интересен замисъл и безспорно не до там претенциозен в сравнение с "Един мъж и една жена". Всъщност, да си призная, следя режисьора от "Реален живот" (естествено отвратителен превод) и сега се сещам да посветя следващата публикация на него. Но да се върнем в темата. 

Малко по Фелински, с безкрайно дълги кадри и красиви диалози, заснети наведнъж, поставен в Гърция, филма, зачерква отминавани до момента нюанси. Колко е трудно да признаем пред себе си объркаността, уплашеността и нещастието си, камо ли пред някой друг. Кризите на остаряването, майчинските и бащинските страхове. Колко творчество и сила се изискват, за да се поддържа магията на привличането. Истински неща, които тук ми се сториха леко преувеличени.

Красива гръцка песен за финал, която ни хваща за ръка и ни въвежда обратно в градината на обкръжаващите ни рози, планети, лисици, змии, типажи и най-вече, вяра и мечти. 

The Best Years of Our Lives / Най-добрите години от нашия живот

http://www.imdb.com/title/tt0036868/?ref_=nv_sr_1
My rating: 9

I am far from thinking that I would be among the first who had written about this film which is for people more likely to be fond of the old cinema, history and culture.

After a strong start we are moved in slowly gripping deposited life. The best years of which have been mixed due to the commitment of the majority of American men. This is my first encounter with a serious critique of the meaning of war, and the first time to be shown clearly the attitude of the government towards the end performers of its debt. Wearing upheavals in society, international conflicts, seen from the distance of the next century, seem pointless.

Raw symbolism showing amputation at the fine human, the size of the defense industry and the shock of the experience. Some people move through it, others - do not. Finally, the need for global normalcy and continued humane existence.

Nearly three hours post-war rehabilitated existentialism saved by the power that is able to overcome everything. Innovative techniques of shooting indoor and seven awards "Oscar".

Далеч съм от мисълта, че ще съм сред първите писали за този филм, който е за хора по-скоро любители на старото кино, историята и културата. 

След силното си начало сме пренесени в бавно нагласящия се, отложен живот. Най-хубавите години от който са разбъркани, поради ангажимента на голяма част от американските мъже. За първи път попадам на сериозна критика на смисъла на войната, и за първи път ясно е показано отношението на властта към крайните изпълнители на нейния дълг. Носейки огромни сътресения в обществения живот, международните конфликти, погледнати от разстоянието на бъдещия век, изглеждат безсмислени.

Сурова символика, показваща ампутацията на на най-финното у човека, мащабите на военната промишленост и шока от преживяното. Някои успяват да продължат напред, други - не. Най-накрая, необходимостта от глобална нормалност и продължаване на хуманно съществуване. 

Близо три часа поствоенно реабилитираща се екзистентност спасена от силата, която е в състояние да преодолее всичко. Иновативни похвати на снимане при закрити пространства и седем награди "Оскар".

The Other Woman / Отмъщение по женски

http://www.imdb.com/title/tt2203939/?ref_=nv_sr_1

My rating: 7

Some might say it was not interesting, or that is a female, but I think the film ranks on fun shortly after The Hangover trilogy and adds a serene touch in our daily lives. The amazing Cameron Diaz in the company of a bunch of beautiful friends, views, places, cars and cadres... balsam for the eyes.

In the form of revenge, although it was kind of gentle lesson, it was shown (literally, too bloody compared to above said) to the "macho" (the opposite of hussy woman) who was oblivious, living in his impossible world. Lessons are - there is justice in the world, be good, optimistic and believe in true love. Here I will open brackets (hardly for the first time until now), sharing the insight that sooner or later the miracle happens, no matter who you friends are, who your love is, etc., as it is happening to you it means that would be nice and you deserve it.

A female comedy as not common among the thousands of titles on the big screen. Measured, funny and with good humor. Have fun!

Някой може да каже, че не е бил интересен или пък, че е женски, но според мен филма се нарежда по забавност малко след трилогията Ергенския запой и придава ведра нотка в ежедневието ни. Невероятната Камерън Диаз, в компанията на куп красиви приятелки, гледки, места, коли и кадри... балсам за очите.

Под формата на отмъщение, макар и под формата на нежен урок, бе натрит носът (буквално и прекалено кърваво на фона на гореописаните красоти) на "женкаря" (противоположността на леката жена), който се беше самозабравил и живееше в неговия си невъзможен свят. Уроците са следните - има справедливостт в света, бъдете добри, оптимисти и вярвайте в истинската любов. Тук ще отворя скоби (едва ли за първи път до сега), споделяйки прозрението, че рано или късно чудото се случва, независимо с кои приятели сте в момента, с кого е и т.н., щом се случва на вас това означава, че е хубаво и го заслужавате.

Една женска комедия, каквито не се срещат често сред хилядите заглавия на големия екран. Добре премерена, забавна и с приятен хумор. Забавлявайте се!

Extremely Loud & Incredibly Close / Ужасно силно и адски близо

http://www.imdb.com/title/tt0477302/?ref_=nv_sr_1
My rating: 8

It would not be fair to say that Tom Hanks saved the movie because seeing someone pretending to be so innocent, wounded and deeply shaken by the things that he does constantly to others, is not for everyone's eyes. Black and white hugging each other long forgotten their past quarrels. But it was not only Hanks the good thing about the whole movie.

At times hysterical, frightening and haunting as Eminem's song, or by any tragedy, not only that of 9/11 (the date on which I remember clearly a sunny weekend me and my father we had opened the hood of our white Moskvich and were fixing something when my mother came out of the kitchen window and told us what happened - had not yet fallen the second tower, nor the third plane), but every other. At times positive and inspiring with hope. Affecting the subtle relationship between father and son and valuable relationships between people. The film is reminiscent of past events and makes us more humble looking in the near future.

It reminds us to respect the different and to be such. To not brake the wings of our curiosity and dreaming. To treat children as adults! To forgive others and especially our self. To figure out the mysteries and set puzzles. Teaches that when you leave your comfort zone the real life begins, and the only thing left to decide is whether you will remain on the swing or in what direction you will fly from it.



Няма да бъде честно ако кажа, че Том Ханкс спаси филма, защото да виждаш някой да се изкарва толкова невинен, ранен и дълбоко разтърсен от неща, които самият той върши постоянно, не е гледка за всеки. Бели и черни се прегръщат отдавна забравили отминалите пререкания. Но не беше само Ханкс хубавото в цялата работа.

На моменти истеричен, плашещ и натрапчив като песен на Еминем, или пък като всяка трагедия, не само тази на 9/11 (на която дата много добре помня как един слънчев уикенд с баща ми бяхме отворили предния капак на белия ни Москвич и оправяхме нещо, когато майка ми се показа от прозореца на кухнята и ни каза какво се е случило - все още не беше паднала втората кула, нито пък третия самолет), а и на всяка друга. На моменти положителен и вдъхващ надежда. Засягащ фината връзка между баща и син и стойностните отношения между хората. Филмът напомня за отминалите събития и ни кара по-смирени да гледаме в близкото бъдеще.

Напомня ни да уважаваме различните и да бъдем самите ние такива. Да не пречупваме крилете на любопитството и мечтателството си. Да се отнасяме към децата си като към възрастни! Да прощаваме на другите и най-вече на себе си. Да търсим мистерии и да разгадаваме пъзели. Учи, че когато човек напусне зоната си на комфорт той започва своя истински живот, и единственото, което остава да реши е дали ще остане на люлката или в каква посока ще полети от нея.

Shoah / Холокост

http://www.imdb.com/title/tt0090015/?ref_=nv_sr_3

My rating: 9

With commenting this film  we are going out of the movie industry to get into history and the world that it shaped. This rating concerns the importance of the theme of the movie and the effort and the enormous importance of the established work.

The film draws us into the deepest, dark and dirty human intentions that led to and are even devoid of any humane sense. It is shown the downfall of modern humanity, which mimics the barbaric world of the past. The long centuries of experience appear to be insufficient to call for peace and universal existence. On the contrary, it seems that the negative trends will not disappear very soon.

Although it is not shown any atrocity, the stories of witnesses of the war are enough to push our imagination to unthinkable mental pictures. It remains impossible to think and honestly to sympathize to storytellers due to lack of language in which we could understand what they experienced. We can only be able to pity them when they do not find the strength to continue their stories and to bow to their power to tell everyone about the downfall of much part of mankind.

Extremely long and difficult story that requires serious approach and interest in the topic. Valuable result.

С коментирането на този филм излизаме от киноиндустрията, за да влезем в историята и света, който е оформила тя. Високата оценка този път засяга важността на тематиката на филма и усилието, както и огромната важност на създаденото произведение.

Филмът ни въвлича в най-дълбоките, тъмни и мръсни човешки интенции, които са ръководени от още по-лишени от всякакъв хуманен смисъл. Показано ни е падението на съвременното човечество, което имитира варварския свят от миналото. Дългите векове натрупан опит изглежда остават недостатъчни, за да призоват към мирно и всеобщо съществуване. Напротив, изглежда негативните тенденции няма да изчезнат много скоро.

Макар и да няма показана нито една жестокост, разказите на свидетелите от войната са достатъчни, за да тласнат въображението ни към немислими представи. Остава невъзможно да мислим и честно да съпреживеем на разказвачите, поради липсата на език, на който бихме могли да разберем какво са преживяли. Оставаме единствено в състояние да ги съжалим, когато не намират сили да продължат разказите си и да се поклоним пред силите им да разкажат на всички за падението на голяма част от човечеството.

Изключително дълъг и тежък разказ, който изисква сериозно отношение и интерес към тематиката. Изключително ценен резултат.