Donzoko / На дъното

http://www.imdb.com/title/tt0050330/?ref_=fn_al_tt_1
My rating: 9

It is easy to recognize classic when you see it. The way in which is made, the values that rises. To me Kurosawa is like Dostoevsky of the novels.

Movie shot mainly in a room. But a room full of different representatives of the lower depths as it is the other title of the movie. Every of them presenting to us different story of falling to these depths.

About ups and downs, about how pitiful people can be, to have no will, imagination, faith, hope and love. About that there is no one that will pray for us and about that sometimes we do not need praying, we need actions. About disappointment, impudence, weak-willed. About alcoholism and misery. About people which exist in this forms even now.

About holiness, kindness, wisdom. About well-wishing and the sense of eternal journey. About how everyone has parts of his spiritual world that he wish they were gone. About how because of them we can be something much more in the future.




Класиката си е класика, каквото и да я правим. Начинът, по който е направена, ценностите, които извисява. За мен Куросава се очертава като Достоевски на романите.

Филм, заснет предимно в една стая. Но стая, пълна с най-различни представители на низшите прослойки, каквото е и другото име на филма.

За възхода и падението, за това колко жалки могат да бъдат хората, да нямат воля, въображение, вяра, надежда и любов. За това, че няма кой друг да се помоли за нас и за това, че често пъти не ни трябват молитви, а решителни действия. За разочарованието, за наглостта, за безхарактерността. За алкохолизма и беднотията. За хора, които съществуват под тези форми дори и днес.

За святостта, добротата, милостта, мъдростта. За доброжелателността и усета за вечно пътуване. За това как всеки си има части в душевния си свят, които би искал да няма. За това как именно те ни позволяват да бъдем много повече от това, което сме били преди.

The Foreigner / Чужденецът

http://www.imdb.com/title/tt2170623/?ref_=nv_sr_3

My rating: 6

As the movie shows, now, I live through something extraordinary. I am making a memory that will worm me when I get old. Because life without memories flies away as the wind does. Or at least in the movie is said so.

At its middle I decided to write because it was a participant in a contest for bulgarian movies. At its end I decided to wrote about it because of what it was. I do not forget to note that it was recommended to me by a close friend but I haven't the courage to watch home production. I will note also that I am writing on a piece of paper with a pencil because my battery went down. And I miss only the candle.

Because of that contest I wondered why our people do not make movies about foreign countries or at least talking about them. Naturally I throw aside this idea as impossible.

And here! In this movie! Staging is good (on times hand shooting is beyond the measures, but not so much), acting is good, french speech is receiving. The atmosphere can warm your heart. In general, a movie able to give a lesson to most of us. At least I say it. Bravo!

A movie that succeeded to change the meaning of songs. In life there are songs and is up to us which will sing - the sad or the cheer ones.

I note: one of the elderly family couples reminds me of the couple in "Shrek" about which I will add what people say. It is not important that you are a monster. It is important to find a monster like you that will love you. The end.

Както във филма се случва, така и сега, аз преживявам нещо странно. Създавам спомен, който да ме топли, когато оостарея. Защото живот без спомени отлита, както вятъра. Или поне така разправят във филма.

На средата му, реших да пиша за него, защото участва в класация за най-добър български филм. Накрая, реших да пиша заради самия него. Не забравям да отбележа, че ми беше препоръчан преди време отмой много близък приятел, но досега така и не събирах кураж да изгледам нашенска продукция. Ще отбележа и това, че пиша на лист хартия с молив, защото батерията на компютъра ми падна. Липсва ми единствено свещта.

Покрай гореспоменатия конкурс се зачудих, защо нашите не направят филм в чужбина, или разказващ за чужбина. И естествено отхвърлих идеята като невъзможна.

А тук! В този филм! Режисурата е добра (на моменти заиграването с камерата е в повече), актьорската игра е на ниво, френският език не дразни. Обстановката успява да стопли сърцето. Въобще, филм, способен да даде урок на много от нас. Най-сетне го казвам. Браво!

Филм, който успява да промени смисъла на песните. В живота има песни, от нас зависи кои ще пеем - тъжните или веселите.

Отбелязвам: една от възрастните семейни двойки ми прилича на двойката от "Шрек", по случай на който казват, че не е важно това дали си чудовище, а това да намериш чудовище като теб, което да те обича. Край.

To Sir, with Love / На учителя, с любов

http://www.imdb.com/title/tt0062376/?ref_=nv_sr_1

My rating: 9

Why I am rising so high rating to such movie that was shot mostly in a room and with a very low budget? I answer to that in general and make it clean in detail.

Because it is a wonderful example about how with very little you can achieve a lot. One good teacher can teach his skills to the students of a class, and a good movie - to show them to the hundreds of viewers. On the other hand, one small review of this movie can continue the effect.

To be a gentleman, a lady or a sir much is needed. There is not impossible to gain this system of values that make possible the modus of this highly development of the personality.

Not to be a slave of the system but its creator. Always to know in what position you are put and what you can allow to yourself to do. Wherever you are, even if you know that you are called upon something much more, to give everything in order to achieve the most good results. To reveal your potential to its limits and not being egoist or egotist. To leave the material in favor of the spiritual!

Защо давам толкова висока оценка на филм, сниман почти изцяло в една стая и с изключително малък бюджет? Отговарям общо и пояснявам в детайли.

Защото е чудесен пример за това, как с много малко можеш да постигнеш изключително много. Един добър учител може да предаде уменията си на цял клас ученици, а един хубав филм - да ги покаже на хилядите зрители. От друга страна, едно малко ревю на филма, може да продължи ефекта.

За да бъдеш джентълмен, дама или сър се изисква много. В никакъв случай обаче не е невъзможно да достигнеш ценностната система, позволяваща модуса на това високо личностно развитие. 

Да не си роб на системата, а нейн творец. Винаги да знаеш в каква позиция си и какво моежш да си позволиш да направиш. Където и да си, дори да знаеш, че си призван за нещо много повече, да даваш всичко от себе си, за да постигнеш възможно най-добрите резултати. Да развиваш потенциала си докрай и да не си егоцентричен и еготичен. Да се откажеш от материалното, за да избереш духовното!

 

Lost Horizon / Изгубен хоризонт

http://www.imdb.com/title/tt0029162/?ref_=nv_sr_2
My rating: 9

Utopia that exists deep in every one of us. The feeling that forced few people to reconstruct this movie. This filmography treasure is seriously achievement for its time. Even the few scratches, made by the force of the passed time, ca not in no way wound its corpus because they are carefully cured by those people.

The place in the soul of everyone that has to be his destination. Whether it exists or it is possible to be reached - this is the question: are you going to believe it? I believe and strongly hope the second world loss of horizon to be the last loss of horizon. That we acquired with working compass that will guide us from now on, flawlessly.

Interesting will be the parallel 1937 - 1973, although we can easily stop here because such an end would be an excellent beginning!

Утопията, която съществува дълбоко във всеки от нас. Чувството, което е накарало няколко човека да възстановят филма. Филмографската находка е сериозно постижение за времето си. Дори незначителните драскотини, нанесени от силата на отминалото време, по никакъв начин не нараняват корпусът й, защото са грижливо излекувани от същите тези няколко човека.

Мястото в душата на всеки, към което той трябва да се стреми. Дали то съществува и дали е достижимо – това е въпросът:  ще повярваш ли? Аз вярвам и силно се надявам втората световна загуа на хоризонта да е била последната загуба на хоризонт. Да сме се сдобили с изправен компас, който да ни води занапред, безотказно.

Интересно ще бъде и сравнението 1937-ма – 1973-та, въпреки че спокойно може да се спре до тук, защото такъв  край би бил едно чудно начало!

Betty Blue / Бети Блу

http://www.imdb.com/title/tt0090563/?ref_=nv_sr_1
My rating: 9

It will come out that three-hour movies are good. But in our times, I think, the people who would watch or even make such a long movie are very few. I stay fan of the format.

Now, in the beginning I thought that I will watch an erotic movie. I did not guess. Then I thought that I am watching some idealization of the perfect relationship. I guessed partly. In the final I was drifted away by the harmonic melody of the couples and by the natural advance of the events in their life but then I was released in a shock situation that I witnessed. 

Natural advance of the events in their life is the key to this riddle. Let to the most intimate in the relationship of the both lovers, there was not possible not to co-experience and the good and the bad that was happening to them. Their relation, maybe, is an example for the man's and woman's relations, although that his yielding seemed to me like a gallant escape of showing who commands at home. There was a symbiosis. But if every man gets a woman like in this movie, the bright future will be cloudy with possible chances to rain.

I wished the end to be positive. In this case - we leave place to the creative working and text-making, woman's hope and mysteriousness.

Ще излезе, че повечето три часови филми са добри. В днешно време обаче, мисля си, малко са хората, които биха изгледали толкова дълъг филм, камо ли да го направят. Въпреки всичко, оставам фен на формата.

Сега, отначало си помислих, че ще гледам еротичен филм. Не познах. После си помислих, че гледам някаква идеализация на перфектната връзка. Частично познах. Накрая бях отнесен от хармоничната мелодия на двойките и на естествения развой на събитията в живота им, но после бях освободен в шоковата ситуация, на която станах свидетел.

Естествения развой на събитията е ключа към тази загадка. Допуснати до най-интимното в отношенията между двамата влюбени, нямаше как да не се привържем към тях и да не съпреживеем и доброто и лошото, което им се случваше. Връзката им, може би, е пример за отношенията между мъжът и жената, въпреки, че неговата отстъпчивост ми изглеждаше галантно измъкване от това да се покаже кой командва вкъщи. Симбиоза имаше. Но ако на всеки мъж се пада жена като показаните във филма, то светлото бъдеще би било с купеста облачност и кратки превалявания.

Искаше ми се финала да бъде позитивен. В този случай - оставяме място на творчеството и тексто-възпроизвеждането, женската вяра и тайнственост.

A Man and a Woman / Един мъж и една жена

A Man and a Woman  

http://www.imdb.com/title/tt0061138/?ref_=rvi_tt

My rating: 9

A Man and a Woman: 20 Years Later  

http://www.imdb.com/title/tt0092130/?ref_=rvi_tt

My rating: 7

Often it goes like this - big love come into existence and it is unshared. Often it goes also like this - the feelings between (at least) two lovers are not the same and start at a different point.

People say that is harder for the man to live through separation rather than a woman. He felt it in the beginning weakly but with time the lack becomes a pain and the pain - in crisis. It was absolutely opposite for the woman. In the beginning she felt awfully but with time compared to man she got on her feet in searching another rogue.

For good or for bad this movie makes this stereotype in pieces by showing the more realistic variant of a such possible experience. Was it because of the refinement of a cinema woman and (surprisingly) of a race driver or it was because of the soberness of the producer - this is what I do not know - but the movie was very real, charming, romantic till its end. Was it because of the samba of Vinicius or because the love of a blond - this is what I do not know.

Both protagonists, step back in front of the ambition to take main role in life, find equal language which lead them to the natural end of such adventure. But right then, the feelings which run through us, guiding us as we are their marionettes take part; the feelings of which we are slaves. With them the expected end becomes hard to be predicted.

What about twenty years later? Who knows? Who knows where will lead us our life path. Will it make clear our desires or will present to us new ones. In every case such a try to predict this end grows pale in front of the present intensity of sensual forgetfulness and dottiness but stays very good model of thinking plots, real or not.

Често се случва така - да се зароди силна любов и тя да остане несподелена. Често се случва и така - чувствата в (най-малко) двамата влюбени да са различно силни и да се зародят в различно време. 

Казват, че мъжът по-трудно преживявал раздялата, отколкото жената. Усещал я в началото слабо, но с времето липсата се превръщала в болка, а болката - в криза. Обратното било за жената. В началото тя се чувствала ужасно, но с времето по-бързо в сравнение с мъжа се вдигала на крака, в търсене на следващия самец.

За добро или за лошо, филма разбива този стереотип, показвайки реалистичния вариант на едно такова възможно преживяване. Дали заради изтънчеността на една кинаджийка и (учудващо) на един автомобилен състезател, или поради трезвеността на режисьора - това не знам - но филма беше много истински, чаровен, романтичен до край. Дали заради самбата на Виницио или заради любовта на блондинката - това не знам.

И двамата главни герои, отстъпили пред амбицията да заемат първостепенна роля в живота, намират равностоен език, който ги води към естествения завършек на подобна авантюра. Тогава обаче, се намесват чувствата, минаващи през нас, направляващи ни сякаш сме техни марионетки; чувствата, на които сме роби. При тях очаквания край се превръща в непредвидим.

А двадесет години по-късно? Кой знае? Кой знае накъде ще ни отведе житейския ни път. Дали ще избистри желанията ни или ще ни представи нови. Във всеки случай опита за гадаене на такъв развой бледнее пред настоящата наситеност на чувствена забрава и изглупяване, но остава много добро постижение в желанието да станем съпричастни на случилото се. Също така е и добър модел за мислене на сюжети реални или пък не.

The Things of Life / Нещата от живота

http://www.imdb.com/title/tt0064165/?ref_=rvi_tt
My rating: 7

Well, the things of life are not always like this, neither are exactly like this. Maybe for its time this movie was something like documentary and representative for the decade but now it seem to me more like utopia and idealistic. I hurry to tell you why.

Most important, seen from south-eastern point of view the look over the man is strained a lot. He with capital "h" who is not clear with himself is being waited by his wife and son and his newly beloved. Almost deified. And he, in this time he is self-willed and frivolous...

From there on you know what this movie is about. The positive which I want to note is the approach including dreams while he is in coma. The viewer is being rose to the role of a shaman who is asked to interpret them. So, I leave to you the interpretation while I continue with my next critic of ideas in a movie.

Ами нещата от живота не са винаги такива, нито пък точно такива. Може би навремето този филм е бил нещо като документален и репрезентативен за десетилетието, но сега той ми изглежда по-скоро утопичен и идеалистичен. Бързам и да ви кажа защо.

Най-основно, видян от южно-източната европейска перспектива, погледа върху мъжа е пресилен неимоверно. Той, който още не е наясно със себе си, бива чакан от жена си и сина си, както и от новата му възлюбена. Почти обожествяван. А той, в това време да се държи своенравно и фриволно...

От там нататък вие знаете, за какво иде реч. Положителното, което държа да отбележа е подхода със сънищата по време на комата му. Зрителят е превъзнесен в ролята на шаман, до който е дошло запитването за тяхното тълкуване. И така, оставям на вас тълкуването, докато аз продължавам със следващата критика на идеи във филм.