Disconnect / Изключи

http://www.imdb.com/title/tt1433811/?ref_=sr_1

My rating: 6

I write about this movie because I was asked to do it. I doubt that I would find it other way. This is the reason why I start only to record my impressions from it.

From the beginning it looked oppressive - isn't it our reality such? Should we close our eyes for the unhappy people who have not the chance to be born in a good social group? Let us stand and face knightly and make in pieces the thought about that everyone has what he deserves, let us not walk indifferent by the unhappiness.

Made with the manner of contemporary people's manner - mediocre. Talks about egocentric pursuing of a career on the price of using others and closing for them, separating from the closest ones. Full circle. What goes around comes around.

At the end it was deep and heart-breaking. But showed which are the important things in life. Even I feel sorry that I am writing my critic on a PC and send it in internet rather than writing it on paper and sending it to a newspaper. We all are hit by the civilization's achievements and the question is how far we let them into our world and the relationships with others. Problems in the world - a lot.

Пиша за този филм, защото ме помолиха да го направя. Надали иначе щях да попадна на него. Затова направо и единствено записвам впечатленията си от него.

Отначало изглеждаше подтискащ - а не е ли и съвремеността донякъде такава? Трябва ли да си затваряме очите за нещастните хора, които не са имали шанса да се родят в по-добра социална група? Да се изправим рицарски и да направим на парчета мисълта, че всеки си е заслужил това, което му се е случило, да не подмминаваме безучастно нещастието.

Заснет с маниера на отношението, което съвременните хора имат помежду си - посредствено. Разказва за егоцентричното преследване на кариера на цената на използването на други хора, на затваряне в себе си и отделяне от най-близките. Затворен цикъл. Каквото повикало, такова се обадило. 

Накрая се оказва дълбок и сърцераздирателен. Но показа, кои са истинските неща в живота. Дори съжелявам, че пиша критиката си на компютър и пращам в интернет, вместо на хартия и вестник. Всички сме засегнати от достиженията на цивилизацията ни, въпростът е доколко ги допускаме в нашия собствен свят и в отношенията ни с другите. А проблеми по света - бол.

Summer Interlude / Летен антракт

http://www.imdb.com/title/tt0044060/?ref_=fn_al_tt_1

My rating: 8

Love story perfectly told. Life story perfectly told. 

First of all I was angry watching the to lovers being enormously happy. It was so unreal and idealistic that I said to myself - you can see this only in movies. The two lovers were talking the strange language of love that makes them fool around and boost. That makes them feel the need to show off and to be something more. That naive language of their naive youth.

Suddenly this romantic cloud was blown away and this movie become more realistic, lifely realistic. Yeah, it was trivial but told in Bergman's way it was also very beautiful and true. It showed the change that we all live trough the language that is familiar but we do not speak any more, the things in life and the life caught in the walls of self preservation, senselessness and absurd where the only one escape is the ultimate love - the only reality.

Перфектно разказана любовна история. Перфектно разказана история за живота.

Най-напред бях ядосан, гледайки двамата влюбени толкова щастливи. Беше толкова нереалистично и иедалистично, че си казах - това се случва само във филмите. Двамата влюбени говореха странния език на любовта, който ги караше да се държат неестествено и превъзнесено. Това ги караше да чувстват нуждата да се фукат и да се правят на това, което не са. Наивният език на наивната им младост.

Изведнъж романтичния облак беше издухан и филма стана по-реалистичен, почти истински. Да, беше тривиален, но разказан по бергмановски беше също така красив и на място. Показа промяната, която всички преживяваме през познатия език, който не говорим вече, нещата от живота, затворен между стените на самозащитните ни механизми, безсмислеността и абсурда, между които единствения изход е голямата любов - единствената реалност.

Rich and Strange / Богат и странен

http://www.imdb.com/title/tt0023395/?ref_=sr_1

My rating: 7

Well, well, well! Very surprising. I suppose it is the first movie about Titanic. And indeed, rich and strange. Rich in enthusiasm, youth, dreaminess, naivety. Strange in realization.

I skip the love tension and stop on the place. It shows the parallel between titanic power of the industry and the constant tempo of the family tradition and organized individuality, metal boat and wooden schooner, fast food and Chinese food. Curved space in which the parallel straight lines can cross each other and over Atlantic dream is not authentic and possible enough without eastern diligence.

When I compare this movie with its newer variant which is so famous and watched I see that the plot is being changed. Sober from the distance of time some have decided to delete the honesty and their foresight and replace them with egocentric lordliness and mass commerce accompanied with a very good soundtrack.

So, this movie is rich and strange, different. My rating is little increased but notice the year of the production!

Ти да видиш! Силно изненадващ. Предполагам първият филм за Титаник. И наистина богат и странен. Богат на ентусиазъм, младост, мечтателност, наивност. Странен като реализация.

Подминавам любовното напрежение и се спирам върху мястото. То представя паралела между титаничната сила на индустрията и постоянното темпо на родовата традиция и силата на организираната индивидуалност, металния кораб и дървената шхуна, фаст фууд-а и китайската кухня. Изкривено пространство, в което успоредните прави се докосват, след което, отвъдатлантическата мечта става не дотам автентична и възможна единствено благодарение на източната старателност.

Сравнявайки с по-новия вариант на филма, толкова известен и гледан, сюжета претърпява промяна. Изтрезнели от дистанцията на времето, някои са решили да затрият честността и прозорливостта си, на чието място са сложили егоцентрична надменност и масова комерсиалност, акомпанирани от много добър саундтрак.

И така, филма е богат и странен, различен. Оценката ми е леко завишена, но забележете кога е сниман филма!

The Fire Within / Огънят вътре

http://www.imdb.com/title/tt0057058/?ref_=fn_al_tt_1

My rating: 7

My usual rating but this time for a unusual theme. Theme, represented by Kurosawa in a totally different way. I did not understand why here it was presented as a weakness which should be removed with its roots. I do not support it but I do not like dramatizing it.

To be so sensible that you can not feel even one thing. To be burden to yourself. Absence of a straw which can be caught. To hate the presence of order and the order itself. About the snobbery, pomposity, lordliness: which I do not like. 

The power to uproot the bed habit with its root. The power of the habit. About that drinking people are most of the times very good persons that can not resist of the invitation of the alcohol. Uncertainty, lack of secure truth. Misunderstanding of one's self. To be already painted drawing which is good only for watching from distance. How humiliating is to be a human.

Моето обичайно оценяване, но този път една не толкова обичайна тема. Тема, представена от Куросава в Пияния ангел от съвсем друг ъгъл. Не разбрах, защо тук тя бе видяна като слабост, която трябва да бъде премахната с корените. Не че я одобрявам, но не харесвам драматизирането й.

Да си толкова чувствителен, за да не можеш да усетиш и едно нещо. Да си тежиш сам на себе си. Да няма сламка, за която да се хванеш. Да мразиш наличието на ред, а и него самия. Относно снобарщината, помпозността, надменността: тях не ги харесвам. 

Силата да изкорениш навика с корена. Силата на навика. За това, че най-често пияниците са добряци, които не могат да устоят на поканата на алкохола. Неувереност, липса на сигурна истина. Неразбиране на самия себе си. Да си вече нарисувана картина, която става единствено за гледане отдалеч. Колко унизително е да си човек!

Taking Off / Излитане

http://www.imdb.com/title/tt0067820/?ref_=fn_al_tt_1
My rating: 7

I am not in Forman’s movies but definitely, if not with his first two, with this one he is able to catch the eye. Especially after his previous one in which he presented man’s life through the libido’s desires to light fires and of the firmen’s to put out fires like the libido put out with age.

Here age again is central theme. People say that every big producer should have done 80’s movie about the american teenagers or movie that shows a bathroom. In this we can see both things. How much the generations walk past each other, how much the adults do not remember their past and how much the present of their children is well known to them. Parents are always worried and will worry, that is the system in which we have decided to be. There is choice but is there any boldness?

This movie is not comical, not nasty, not joyful, not sad not strange, not boring, not traditional, not well known, maybe reminds of the opposite of all this but is not one of them. Definitely in it is hinted the talent of the producer which for now is staring deeply into the psyche of his personages and slightly is touching social questions which he will rise in hi next movies.

The movie is two-shifted, behind it is the music of the life, the different songs about different moments with different moods in them. It is innovative and it is interesting. But how is made that way I leave to your imagination.

 

Никак не съм навътре във филмите на Форман, но определено, ако не с първите си два, то с този успява да хване окото. Особено след предишния му, в който представи мъжкия живот през желанията на либидото да пали пожари и на пожарникарите да ги гасят, както гасне либидото с възрастта.

Тик възрастта отново е централна тема. Казват, че всеки голям режисьор трябва да е правил филм за 80-тарските американски тийнейджъри или филм, в който има сцени в баня. Ами в този има и двете неща. Доколко поколенията са тотално разминати, доколко възрастните не помнят миналото си и доколко настоящето на децата им е до доста добре познато. Родителите винаги се притесняват и ще се притесняват, такава е системата, в която сме решили да се пуснем. Избор остава, остава ли смелост обаче?

Филмът не е нито комичен, нито противен, нито весел, нито тъжен, нито странен, нито скучен, нито традиционен, нито добре познат, може би донякъде напомня положителните стойности на всичко това, но не е нито едно от тях. Определено в него се загатва таланта на режисьора, който за сега се вглежда дълбоко в психиката на героите си и леко засяга социални въпроси, които ще развие в следващите си филми.

Филмът е двуслоен, зад него звучи музиката на живота, различните песни за различните моменти с различните настроения в тях. Направено е иновативно и е интересно. Но как точно става това оставям на вашето любопитство.

To Joy / Към радост

http://www.imdb.com/title/tt0043048/?ref_=fn_al_tt_1

My rating: 7

We have seen such movies that touch existential problems of the social being and they all are same in searching of the leading motive in its existence. They all lead the being modus of the existence to the mood in which is possible the phenomenon of love.

In Bergman's style this movie is pretty human and realistic. It tells about the one's fight with himself, self-overwhelming, egocentrism and egotism, dreams for ruling in the world like a semi-god presence dressed in body; to accepting the other, sobering, becoming a man, family and children.

The image of the protagonist shows us hard but not in any case unpleasant character, sunk in honestly presented true realism of life, washed and ironed after being dingy with light postmodern delusions.

Known to everyone story told in unknown way. In moments too long fragments with concert plays are not able to spoil this movie. On the contrary.

Гледали сме много филми, засягащи екзистенциалните проблеми на социално битийстващото и всички те са еднакви в търсенето на водещия мотива в неговото съществуване. Всички те свеждат битийния модус на екзистенцията до настроението, в което тя прави възможно съществуването на феномена на любовта.

По бергмановски филма е изключително човешки и реалистичен. Разказва за борбата със самия себе си, т.е. надмогването на егоцентричността и еготичността, мечтите за властване в света, подобно на полубожествено присъствие, облечено в тяло; до приемането на другия, отрезвяването, възмъжаването, семейството и децата. 

Образа на главния герой ни представя един труден, но в никакъв случай неприятен характер, потопен в честно представената ни истинска реалност на живота, изпран и изгладен след изцапване от лекетата на постмодерни заблуди.

Една позната на всеки история, разказана по непознат начин. На моменти прекалено дълги откъси от концертни произведения, не са в състояние да развалят филма. Напротив.

Magnolia / Магнолия

http://www.imdb.com/title/tt0175880/?ref_=sr_1

My rating: 10

When I was watching the middle of the film I was already wandering what to do – to watch or to write. This film is three hours long and reveals the depth of the human soul, which everyone of us has reached, reaches or will reach for sure. Depth building up, constructing, carrying everything alive.

Cocktail of famous actors, which we have seen in large variety of acts, including idiotic ones.  But they all showed how big they are playing their serious roles in this film. Showing the seriousness and the strength, which we the viewers should have. I can not mention my favorite Tom Cruise and the actor that plays health-officer. A role to remember that I liked very much.

The film is also about extremely difficult profession, about “The biggest mistake that I made, was that I lost the love of my life”. About that “the road is long, endless”, “life is not short, it is long, too long” – something that I was always thinking. About the moment in which the guilt comes after you, about self-pitiness and repentance. Unbelievable moments in life, ridiculous coincidences and chances. The providence. About the drugs (in bulgarian two words – medications and narcotics), which can only slow down one's painful ending.

About that we can replace children with angels and vise versa, about innocence and sincerity; about the pure and well tuned harmony. This film takes you so far. And it deserves your attention! In it, one more time but in a different way we see the crystals and diamonds, the flowers we find, the flower in us which we have to look after as long as it lives. And one more thing – this is not just a film, it is a message with which you can mark the rest of your life.

Когато наближи средата се чудех дали да гледам филма или да пиша. Филма е три часа и разказва за душевната дълбочина, до която всеки от нас е достигнал, достига или ще достигне със сигурност. Дълбочина съзиждаща, изграждаща, носеща всеки един жив.

Коктейл от известни актьори, които сме гледали във всякакви роли, включително и идиотски. Но всички те, до един, показаха колко са големи, изигравайки сериозните си роли за филма. Показвайки сериозността и силата, която трябва да имаме. Не мога да не спомена любимеца си Том Круз, както и артиста, изиграл санитар в ролята, която ми хареса изключително много. 

Филма е още за невероятно трудната работа, за „Най-голямата грешка, която направих беше, че изпуснах любовта на живота си.” За това, че „пътят е дълъг, безкраен”, „животът не е кратък, дълъг е, прекалено дълъг” – нещо, което винаги съм си мислел. За момента, в който вината ни настигне, за себесъжалението и разкаянието. Невероятните моменти в живота, нелепите съвпадения и случайности. Провидението. За лекарствата и наркотиците (в английския език и двете изразени с drugs), които единствено забавят мъчителния край.

За това, че можем да заместим децата с ангели и обратно, за невинността и искреността; за чистотата и ненарушената хармония. Този филм отвежда наистина далеч. И си заслужава вниманието! В него още веднъж, но по различен начин, виждаме кристалите и диамантите, цетята, намираме цветето вътре в нас, за което трябва да се грижим да цъфти толкова дълго, колкото му е отредено. И още нещо – това не е само филм, това е послание, с което можете да бележите остатъка от живота си.