Dogville / Догвил

http://www.imdb.com/title/tt0276919/?ref_=sr_1

My rating: 10

I have not write about this movie but I should. So I fix the mistake right away.

Dogville or the city of the dogs present world full of human relations, like dogish ones. Which are they? The strong survives, the faster comes first, more assertive one succeeds faster and so on. What else? These situations actually represent and answer to another question - why the good apples are eaten by pigs (this is the original poster of the film, showing the beautiful and seductive Nicole Kidman lying in a cart full of apples)?

The entire film was shot on a set no larger than the size of a school football pitch. It presenrs a small district in the style of colonizing America, all lined with chalk in places where there are houses and streets. This effect allow the monitoring of each of the characters whole the time. Extremely innovative.

In a world full of dogs, will you be able to survive without becoming a dog?



Не съм писъл за този филм, а трябва. Затова поправям грешката на мига. 

Догвил или градът на кучетата, представящ света, пълен с човешки отношения, наподобяващи кучешките. Кои са те? По-силният оцелява, по-бързият стига пръв, по-настоятелният успява по-бързо и така нататък. Какво още? Тези положения, всъщност представляват и отговор на един друг въпрос - защо хубавите ябълки ги изяждат прасетата (такъв е и оригиналния плакат на филма, показващ красивата и съблазнителна Никол Кидмън, лежаща в каруца пълна с ябълки)?

Целият филм е заснет на снимачна площадка, не по-голяма от размерите на училищно игрище за футбол. Представлява малко кварталче в стил колонизаторска Америка, цялото разчертано с тебешир по местата, на които се намират къщите и улиците. Този ефект позволя следенето на всеки един от персонажите, през цялото време. Изключително новаторско.

В свят пълен с кучета, ще успеете ли да оцелеете без да станете куче?

Adaptation. / Адаптация.

http://www.imdb.com/title/tt0268126/?ref_=sr_1

My rating: 9

Very nice movie. A movie about life, things in it, about people, about us. Movie about deep feelings, strange characters, about the passion, about a feeling that nothing is happening, standing amid ever changing life. Film about the flowers and in particular about orchids or some of the 30,000 thousands productive species.

Striking acting in the person of Nicholas Cage playing the main character and his twin brother. Watching him play in both characters - completely different emotion - reveals its ability to delete mediocre actor and his roles from action movies in which we have had enough of watch him. His overall play in the movie was interesting and very successful.

Much laughter while watching Meryl Streep play addictive to extract of orchid woman. Also amazing actress. It's good when you bump frequently to things you like. Тhe film ends with a great deal of optimism, but about the end, in the end, when you watch it.

I would say unique film but I remembered an old hit by Wim Wenders - The State of Things. In both films, initially you have to orientate in the plot and everything goes absolutely normal and monotonous - a time to get bored - until all of a sudden: bam! The real action begins. Last minutes are dramatic and unpredictable. So again, watch the movie.



Много хубав филм. Филм за живота, за нещата в него, за хората, за нас. Филм за дълбоките чувства, за тежките характери, за страстта, за усещането, че нищо не се случва, стоящо на фона на всепроменящия се живот. Филм за цветята и по-специално за орхидеите, или за някои от 30 000 хилядите видa, такива, цветя.

Поразителна актьорска игра в лицето на Никълас Кейдж, играещ главния герой и брат му близнак. Гледайки го да играе и двамата типажа - коренно различни емоционалности - разкрива възможностите му на актьор и заличава посредствените му роли от екшъните, в които сме се наситили да го гледаме. Цялостната му игра във филма е интересна и много успешна.

Много се смях, докато гледах Мерил Стрийп да играе пристрастяваща се към екстракт от  орхидея жена. Също невероятна актриса. Добре е, когато човек започне честичко да попада на неща, които му се харесват. Така и завършва филма, с голяма доза оптимизъм, но за края, накрая, когато го изгледате.

Бих казал единствен по рода си филм, но се присетих за един стар хит на Вим Вендерс - The State of Things / Състоянието на нещатa. И в двата, отначало се ориентираш в сюжета и всичко върви абсолютно нормално и монотонно - на път си да се отегчиш - докато изведнъж: бам! Започва истинското действие. Последните минути са драматични и непредсказуеми. Затова, отново, гледайте филма.

Diva / Дива

http://www.imdb.com/title/tt0082269/?ref_=fn_al_tt_3

My rating: 8

A different film. Lovely film typical from the 80's. Interesting because the main character was driving a moped and listening to classical music on it. Another character intoned puzzle as big as the floor of a room, which was the image of a wave against the sky and a little white bird between them. There was a small Chinese girl who wants to be a woman. There was also a black woman, a very good opera singer (the diva!).

There was little action, praising record technology and more opera. Interesting scenery, a clash between the highest idealistic forms of human thought with monotonous everyday life giving birth to haters, crimes, corruption, prostitution.It was very art film. But it's worth watching.

Един различен филм. Симпатичен филм, типичен осемдесетарски бих казал. Интересен, защото главния герой караше мотопед и слушаше класическа музика на него. Друг герой редеше пъзел, голям колкото цяла стая, картинката на който беше вълна на фона на небе и една малка бяла птичка. Имаше малка китайка, която иска вече да е жена. Имаше и негърка, много добра оперна певица (дивата!).

Имаше и малко екшън, възхвала на звукозаписните технологии, още оперна музика. Интересни декори, сблъсък между най-високите идеалистически форми на човешката мисъл с монотонното ежедневие, раждащо хейтъри, престъпност, корупция, проституция. Въобще арт дойде филма. Но си заслужава гледането.

Synecdoche, New York / Синекдоха, Ню Йорк

http://www.imdb.com/title/tt0383028/?ref_=sr_1

My rating: 9

Movie about the director operating scenes of your own life. Our life and my life. Sparse fragments, application of inner spiritual world. How much we are alone and how much we are connected to the others?

Loneliness and the constant battle with yourself. The opportunity to be someone else and not yourself. Theory of parallel worlds, self-understanding and personal history. The fragile, the diversities, the special people and the clash in which they encounter the rudeness of profane life.

Fear of death mostly. Passed through cuts in the social world due to declining others. Problematical body and its denial. Resignation and obtaining the complete idea, I think.

Concluding remarks: a film that is not for everyone. For a long time I thought I would need someone to explain it to me. Making life itself. Film that depress, that is hopeless, strange, difficult. Watch it or do not watch it.



Филм за режисьора на действието на вашите сцени във вашият живот. Нашият живот и моят живот. Откъслечни фрагменти, апликация на вътешния душевен свят. Доколко сме сами и доколко сме заедно с другите?

Самотата и постоянната битка със себе си. Възможността да бъдем някой друг и да не бъдем себе си. Теория на паралелните светове, себеразбиране и лична история. Крехките, раличните, специалните хора и сблъсъка, в който те срещат грубостта на профанното ежедневие.

Страхът от смъртта, определено. Прекарано през орязването на социалния свят, заради намаляващите други. Проблемното тяло и отричането му. Примирението и получаването на пълнта идея, мисля.

Заключителни бележки: един филм, който не е за всеки. Дълго време си мислех, че ще трябва някой да ми го разясни. Творене на самия живот. Филм подтискащ, безнадежден, странен, труден. Гледайте го или пък не го гледайте.

Outlander / Чуждоземец

http://www.imdb.com/title/tt0462465/?ref_=sr_1

My rating: 6

The film focuses on action, surprise and many effects but manages to put a few serious issues - slaughter beasts in order to seize their land, is that right? Before human intervention in their territory are they beasts or are they just beings other than humans?

In this sense, it is clear to what extent the person tries to act from a position of the only omnipotent ruler of the planet. From this film becomes to us our pity for the beasts that were slaughtered and what if they were animals, even humans (as historical memory always brings dark tales from almost five centuries or about 60 years)?

While watching this movie is nice to know to what extent it is important to be tolerant with others and how to be dependent on the nature around us, the one we breathe, eat, dress with, the one that cure us and we move through it, that one we exist from. Because beyond these positions stands the symbol of equality, full gradient between us and nature, two elements which do not war and competition and live in harmonious balance and unity.

In conclusion, we use the words of the protagonist: "there is no fortune, no gods, only me." Words that relate to each one of us.



Филмът набляга на екшъна, изненадата и многото ефекти, но успява да постави и няколко сериозни въпроса - избиването на зверове, за да се завземе земята им правилно ли е? Преди човешката интервенция в територията им те зверове ли са или просто същества, различни от хората?

В този смисъл става ясно до каква степен човекът се опитва да действа от позицията на единственият всемогъщ владетел на планетата. От филма ни става жал за зверовете, които биват избити, а какво става, когато това са животни, дори хора (както историческата памет винаги ще носи в себе си тъмни истории отпреди близо пет века или близо 60 години)?

Гледайки този филм е хубаво да разберем в каква степен е важно да бъдем толерантни към другите и доколко сме зависими от природата около нас, тази която дишаме, ядем, обличаме, с помощта на която се лекуваме, придвижваме и чрез която съществуваме. Защото отвъд тези положения застава символът на равенството, пълното преливане между нас и природата, два елемента между които няма война и съревнование, а хармонично равновесие и единство.

Като заключение ще използвам думите на главният герой: "няма съдба, няма Богове, само аз съм". Думи, които се отнасят за всеки един от нас.

Puzzle / Пъзел

http://www.imdb.com/title/tt1264914/
My rating ("Dzift"): 8

http://www.imdb.com/title/tt1538864/?ref_=fn_al_tt_1
My rating ("Moon Lake"): 5

http://www.imdb.com/title/tt1980999/

My rating ("Sneakers"): 5

http://www.imdb.com/title/tt1833647/?ref_=fn_al_tt_1

My rating ("Ave"): 6

http://www.imdb.com/title/tt1616204/
My rating ("Voice Over"): 9

My rating ("Puzzle"): 5

     

 

I long promised to write about this film and I'll take this opportunity to write about most of the new Bulgarian movies (I mean "Moon Lake" / surreal journey through a dying world, beautifully dark tale in seven languages, which can not (and should not) please everyone / "Sneakers" and "Ave" mostly, step aside is "Dzift" because it was an interesting story, directed of course by fellow philosopher).I do not understand. Honestly. Most so called new Bulgarian films try to convey a big idea (we can see this in the old movies, precedent - the theme of impossible or real love) to a small and simple spectator. This is a complex, slow and painful to watch. Even if it is shown in places the ease with which live most of the young Bulgarians it is made as a clamp designed to explain small shot elsewhere outside the country; against the ugly reality in which they are immersed.

This reality is darkness that manages to eclipse the few bright films. By the new I mean. The end of "Sneakers" for example, almost made me walk out of the room - happiness for the ordinary man is unachievable and if it is achievable it takes the form of a nice, short sleep. Thanks, I did not dream it anyway.

Taken together, kind of on two hands and on two legs, Bulgarian cinema is beginning to walk but still crawling, just after its second birth. I think, in the series we are more specialized, it is achieved wider viewership and for the benefits and profits - I do not know.*

To the aforementioned films I want to add "Voice Over" by Svetoslav Ovcharov that deserves to be watched. For me, only the fact of a story based on a true story makes each film different and interesting. However, my assessment of this film is excessive but I hope in future evaluations of Bulgarian films to become deserved ones.



Отдавна обещах да пиша за този филм, но ще използвам възможността, за да пиша и за повечето от новите български филми (като тук визирам "Moon Lake" /сюрреалистично пътуване през един умиращ свят, красиво-мрачна приказка на седем езика, която няма как (а и не трябва) да допадне на всеки/, "Кецове" и "Аве" най-вече, защото "Дзифт" имаше интересен сюжет, режисиран разбира се от колегата философ). 

Не разбирам. Честно. В повечето, наречени от мен нови български филми, се прави опит да се предаде една голяма идея (което виждаме още в старите филми, прецедент - темата за невъзможната или истинската любов) на един малък и обикновен зрител. Това се прави по сложен, бавен и мъчителен за гледане начин. Дори да се показва, на места, лекотата, с която живеят повечето българи, уж щастливо, това се прави като скоба, чиято цел е да обясни малкото моменти, възможни по-скоро някъде другаде извън родината; това е на фона на грозната действителност, в която те са потънали.

Тази действителност е мрак, който успява да затъмни и малкото ведри филми. От новите имам предвид. Краят на "Кецове" например, едва не ме накара да изляза от залата - щастието за обикновения човек е непостижимо и в случай, че е налично, то това е под формата на хубав, кратък сън. Благодаря, така и не се замечтах.

Взето общо, някак на две ръце и на два крака, българското кино не прохожда, а все още лази, непосредствено след второто си раждане. Струва ми се, в сериалите се специализирахме повече, постига се по-мащабна гледаемост, а за ползите и печалбите - не знам.*


Към споменатите по-горе филми искам да прибавя и "Зад кадър" на Светослав Овчаров, който си заслужава да бъде гледан. За мен, само факта на сюжет по истински случай, прави всеки филм различен, съответно интересен. Все пак оценката ми за него е  завишена, но се надявам в бъдеще време оценките на българските филми да станат заслужено такива.

The Greatest Love a.k.a. Europa '51 / Най-великата любов или Европа '51

http://www.imdb.com/title/tt0043511/
My rating: 9

Film that addresses not so familiar to us theme from the film world, in a way that probably will not be seen again, ever. The level of criticism towards humanity, even more to its "elite" backgrounds is really high. Even the most ordinary people can be seen through this critical look.

The theme, I think, is the theme of humanism. How different people deal with it. Whether human are the rich who think only of themselves or the poor whose environment stimulates them to live away from what the education understand as normal or like the people confronted with nothingness of Albert Camus?

Interestingly, the normal, healthy society answers this question. It diagnoses the anomaly and puts it in quarantine. Footing her mental illness, surpassing even the religious world view.

Such is probably the Europe in 1951 - a little child that tried twice to get the attention of his mother in a rather extreme way.

Film deserves to be seen.



Филм, който засяга не толкова позната ни тема от света на киното, по начин, който надали ще видим отново, някога. Нивото на критиката, отправена към човечеството, макар и по-скоро към неговите "елитни" прослойки, е наистина високо. Дори най-обикновените хора могат да бъдат видяни през този критичен поглед.

Темата, според мен, е темата за хуманизма. Това как различните хора се справят с нея. Дали човечни са богатите, които мислят за себе си най-добре, или бедните, чиято среда ги подтиква към живот встрани от това, което образованието разбира като нормално, или като хората сблъскали се с нищото на Алберт Камю? 

По интересен начин нормалното, здравото, общество отговаря на този въпрос. То диагностицира аномалията и я слага под карантина. Равнопоставя я на психично заболяване, надминаващо дори религиозният светоглед.

Такава най-верятно е Европа през 1951 г. - едно малко дете, опитало се на два пъти да привлече вниманието на майка си по един доста краен начин.

Филма заслужава да бъде видян.