Synecdoche, New York / Синекдоха, Ню Йорк

http://www.imdb.com/title/tt0383028/?ref_=sr_1

My rating: 9

Movie about the director operating scenes of your own life. Our life and my life. Sparse fragments, application of inner spiritual world. How much we are alone and how much we are connected to the others?

Loneliness and the constant battle with yourself. The opportunity to be someone else and not yourself. Theory of parallel worlds, self-understanding and personal history. The fragile, the diversities, the special people and the clash in which they encounter the rudeness of profane life.

Fear of death mostly. Passed through cuts in the social world due to declining others. Problematical body and its denial. Resignation and obtaining the complete idea, I think.

Concluding remarks: a film that is not for everyone. For a long time I thought I would need someone to explain it to me. Making life itself. Film that depress, that is hopeless, strange, difficult. Watch it or do not watch it.



Филм за режисьора на действието на вашите сцени във вашият живот. Нашият живот и моят живот. Откъслечни фрагменти, апликация на вътешния душевен свят. Доколко сме сами и доколко сме заедно с другите?

Самотата и постоянната битка със себе си. Възможността да бъдем някой друг и да не бъдем себе си. Теория на паралелните светове, себеразбиране и лична история. Крехките, раличните, специалните хора и сблъсъка, в който те срещат грубостта на профанното ежедневие.

Страхът от смъртта, определено. Прекарано през орязването на социалния свят, заради намаляващите други. Проблемното тяло и отричането му. Примирението и получаването на пълнта идея, мисля.

Заключителни бележки: един филм, който не е за всеки. Дълго време си мислех, че ще трябва някой да ми го разясни. Творене на самия живот. Филм подтискащ, безнадежден, странен, труден. Гледайте го или пък не го гледайте.

Outlander / Чуждоземец

http://www.imdb.com/title/tt0462465/?ref_=sr_1

My rating: 6

The film focuses on action, surprise and many effects but manages to put a few serious issues - slaughter beasts in order to seize their land, is that right? Before human intervention in their territory are they beasts or are they just beings other than humans?

In this sense, it is clear to what extent the person tries to act from a position of the only omnipotent ruler of the planet. From this film becomes to us our pity for the beasts that were slaughtered and what if they were animals, even humans (as historical memory always brings dark tales from almost five centuries or about 60 years)?

While watching this movie is nice to know to what extent it is important to be tolerant with others and how to be dependent on the nature around us, the one we breathe, eat, dress with, the one that cure us and we move through it, that one we exist from. Because beyond these positions stands the symbol of equality, full gradient between us and nature, two elements which do not war and competition and live in harmonious balance and unity.

In conclusion, we use the words of the protagonist: "there is no fortune, no gods, only me." Words that relate to each one of us.



Филмът набляга на екшъна, изненадата и многото ефекти, но успява да постави и няколко сериозни въпроса - избиването на зверове, за да се завземе земята им правилно ли е? Преди човешката интервенция в територията им те зверове ли са или просто същества, различни от хората?

В този смисъл става ясно до каква степен човекът се опитва да действа от позицията на единственият всемогъщ владетел на планетата. От филма ни става жал за зверовете, които биват избити, а какво става, когато това са животни, дори хора (както историческата памет винаги ще носи в себе си тъмни истории отпреди близо пет века или близо 60 години)?

Гледайки този филм е хубаво да разберем в каква степен е важно да бъдем толерантни към другите и доколко сме зависими от природата около нас, тази която дишаме, ядем, обличаме, с помощта на която се лекуваме, придвижваме и чрез която съществуваме. Защото отвъд тези положения застава символът на равенството, пълното преливане между нас и природата, два елемента между които няма война и съревнование, а хармонично равновесие и единство.

Като заключение ще използвам думите на главният герой: "няма съдба, няма Богове, само аз съм". Думи, които се отнасят за всеки един от нас.

Puzzle / Пъзел

http://www.imdb.com/title/tt1264914/
My rating ("Dzift"): 8

http://www.imdb.com/title/tt1538864/?ref_=fn_al_tt_1
My rating ("Moon Lake"): 5

http://www.imdb.com/title/tt1980999/

My rating ("Sneakers"): 5

http://www.imdb.com/title/tt1833647/?ref_=fn_al_tt_1

My rating ("Ave"): 6

http://www.imdb.com/title/tt1616204/
My rating ("Voice Over"): 9

My rating ("Puzzle"): 5

     

 

I long promised to write about this film and I'll take this opportunity to write about most of the new Bulgarian movies (I mean "Moon Lake" / surreal journey through a dying world, beautifully dark tale in seven languages, which can not (and should not) please everyone / "Sneakers" and "Ave" mostly, step aside is "Dzift" because it was an interesting story, directed of course by fellow philosopher).I do not understand. Honestly. Most so called new Bulgarian films try to convey a big idea (we can see this in the old movies, precedent - the theme of impossible or real love) to a small and simple spectator. This is a complex, slow and painful to watch. Even if it is shown in places the ease with which live most of the young Bulgarians it is made as a clamp designed to explain small shot elsewhere outside the country; against the ugly reality in which they are immersed.

This reality is darkness that manages to eclipse the few bright films. By the new I mean. The end of "Sneakers" for example, almost made me walk out of the room - happiness for the ordinary man is unachievable and if it is achievable it takes the form of a nice, short sleep. Thanks, I did not dream it anyway.

Taken together, kind of on two hands and on two legs, Bulgarian cinema is beginning to walk but still crawling, just after its second birth. I think, in the series we are more specialized, it is achieved wider viewership and for the benefits and profits - I do not know.*

To the aforementioned films I want to add "Voice Over" by Svetoslav Ovcharov that deserves to be watched. For me, only the fact of a story based on a true story makes each film different and interesting. However, my assessment of this film is excessive but I hope in future evaluations of Bulgarian films to become deserved ones.



Отдавна обещах да пиша за този филм, но ще използвам възможността, за да пиша и за повечето от новите български филми (като тук визирам "Moon Lake" /сюрреалистично пътуване през един умиращ свят, красиво-мрачна приказка на седем езика, която няма как (а и не трябва) да допадне на всеки/, "Кецове" и "Аве" най-вече, защото "Дзифт" имаше интересен сюжет, режисиран разбира се от колегата философ). 

Не разбирам. Честно. В повечето, наречени от мен нови български филми, се прави опит да се предаде една голяма идея (което виждаме още в старите филми, прецедент - темата за невъзможната или истинската любов) на един малък и обикновен зрител. Това се прави по сложен, бавен и мъчителен за гледане начин. Дори да се показва, на места, лекотата, с която живеят повечето българи, уж щастливо, това се прави като скоба, чиято цел е да обясни малкото моменти, възможни по-скоро някъде другаде извън родината; това е на фона на грозната действителност, в която те са потънали.

Тази действителност е мрак, който успява да затъмни и малкото ведри филми. От новите имам предвид. Краят на "Кецове" например, едва не ме накара да изляза от залата - щастието за обикновения човек е непостижимо и в случай, че е налично, то това е под формата на хубав, кратък сън. Благодаря, така и не се замечтах.

Взето общо, някак на две ръце и на два крака, българското кино не прохожда, а все още лази, непосредствено след второто си раждане. Струва ми се, в сериалите се специализирахме повече, постига се по-мащабна гледаемост, а за ползите и печалбите - не знам.*


Към споменатите по-горе филми искам да прибавя и "Зад кадър" на Светослав Овчаров, който си заслужава да бъде гледан. За мен, само факта на сюжет по истински случай, прави всеки филм различен, съответно интересен. Все пак оценката ми за него е  завишена, но се надявам в бъдеще време оценките на българските филми да станат заслужено такива.

The Greatest Love a.k.a. Europa '51 / Най-великата любов или Европа '51

http://www.imdb.com/title/tt0043511/
My rating: 9

Film that addresses not so familiar to us theme from the film world, in a way that probably will not be seen again, ever. The level of criticism towards humanity, even more to its "elite" backgrounds is really high. Even the most ordinary people can be seen through this critical look.

The theme, I think, is the theme of humanism. How different people deal with it. Whether human are the rich who think only of themselves or the poor whose environment stimulates them to live away from what the education understand as normal or like the people confronted with nothingness of Albert Camus?

Interestingly, the normal, healthy society answers this question. It diagnoses the anomaly and puts it in quarantine. Footing her mental illness, surpassing even the religious world view.

Such is probably the Europe in 1951 - a little child that tried twice to get the attention of his mother in a rather extreme way.

Film deserves to be seen.



Филм, който засяга не толкова позната ни тема от света на киното, по начин, който надали ще видим отново, някога. Нивото на критиката, отправена към човечеството, макар и по-скоро към неговите "елитни" прослойки, е наистина високо. Дори най-обикновените хора могат да бъдат видяни през този критичен поглед.

Темата, според мен, е темата за хуманизма. Това как различните хора се справят с нея. Дали човечни са богатите, които мислят за себе си най-добре, или бедните, чиято среда ги подтиква към живот встрани от това, което образованието разбира като нормално, или като хората сблъскали се с нищото на Алберт Камю? 

По интересен начин нормалното, здравото, общество отговаря на този въпрос. То диагностицира аномалията и я слага под карантина. Равнопоставя я на психично заболяване, надминаващо дори религиозният светоглед.

Такава най-верятно е Европа през 1951 г. - едно малко дете, опитало се на два пъти да привлече вниманието на майка си по един доста краен начин.

Филма заслужава да бъде видян.

Seven Samurai / Седем самураи

http://www.imdb.com/title/tt0047478/
My rating: 7

The movie is great, as is its director. My assessment, however is equal to the number of samurai there are in it. Not that Kurosawa did not make a good movie - on the contrary, but the reputation of this is not enough to make it the best of all his other films.

This is the oldest film in which I first saw the camera to shoot one shot going around in circles (probably put on a train on rails). The story, undoubtedly, is very interesting. These are still a bunch of samurai and social issues: who is a ruler - the strong or the weak? Of who think the strong ones - for themselves or for the others? What is the meaning of help, and so on and so forth.

I'm a little critical of the finale of the film, which ended with a single line, immediately after a half-hour-long battle. This removed part of the pleasure to watch film of Kurosawa. Therefore conclude here. If you have the nerves to watch the three-hour, well-known film, then watch it!



Филма е от големите, какъвто е и режисьорът му. Оценката ми обаче е равна на броя на самураите в него. Не че Куросава не е направил хубав филм - напротив, но известността на този не е достатъчна, за да го превърне в най-добрия от всички останали негови филми.

Това е най-стария филм, в който за първи път видях камерата да снима един кадър, обикаляйки в кръг (най-вероятно поставена на влакче, върху релси). Сюжета, безспорно, е много интересен. Това са все пак самураи и куп социални въпроси: кои управляват - силните или слабите? За кого мислят силните - за себе си или за другите? Какъв е смисъла да се помага и така нататък и така нататък.

Малко съм критичен към финала на филма, който завърши с една единствена реплика, веднага след продължилата половин час битка. Това премахна част от удовлствието да гледам филм на Куросава. Затова заключавам тук. Ако имате нервите да изгледате тричасов, много известен филм, то, гледайте го!

Scenes from a Mall / Сцени от един мол

My IMDb Rating: 8

 






Years before we see the first shopping malls, Woody Allen has a film in such mall. The mall was turned by him in embodiment of people's lives and in particular, their married life. With its multiple floors, escalators, shops, restaurants, parks, entertainment halls, organized events for promotions and holidays, the mall has become a world of the modern humans. But that is not the focus here, it is only the background of the most important.

This movie is funny and crazy just as love is. Watching it, the viewer is flicking left and right, up and down, should laugh, gladden, be sad, excited and put in position to be doubted in his own situation and maybe to remember and compare it with what is already there. The metaphors of floors and stores with different emotions that they bring, the spiral parking, escalators which symbolize the development of a love affair with all the positive and negative feelings that brings.

What I am saying is messy too, as is the movie - it has everything. If you're a fan of what is written here, watch this movie and you will feel truly alive, at least for a while.

Години преди да видим първите молове, Уди Алън вече снима филм в тях. Мола е превърнат от него в олицетворение на живота на хората и по-специално, на техния брачен живот. Със своите многобройни етажи, ескалатори, магазини, заведения за хранене, паркинги, зали за забавления, организирани събития за промоции и празници, молът се превърна в света на модерните хора. Но не това е акцента тук, той е само фон на най-важното.

Този филм е забавен и откачен, точно каквато е любовта. Гледайки го, зрителя бива мятан наляво и надясно, нагоре и надолу; бива разсмиван, развеселяван, натъжаван, развълнуван и поставян в полжение да се осъмни в собственото си положение, а може би и да си спомни, за да сравни какво вече има. Метафорите на етажите и магазините с различните настроения, които носят, спираловидния паркинг, ескалатора, всички те, символизират развитието на една любовна връзка със всичките положителни и отрицателни настроения, които носи.

Това, което казвам е разхвърляно също, както е и филма - в него има от всичко. Ако сте фен на прочетеното до тук, гледайте този филм и ще се почувствате наистина жив, макар и за мъничко.

Gone With The Wind / Отнесени от вихъра

My IMDb Rating: 6

"Received 10 Oscars ...", which is a record. But I do not think it would become clear only by watching the movie. Quite stretched in time, the film shows us the relationship between the people involved in the war. "An entire civilization gone with the wind." How strange, this quote from the beginning of the film reminded me of the relationship between people over the last twenty years in our dear country.

Instead of a love triangle, gone with the wind offer us love quadrangle, brilliantly garnished with lots of hypocrisy, greed, insensitivity and false success. At least true goodness preserve the honor for which is so much talked throughout the film. Realistic was the finale where the heroine has come to the truth about herself - that was truly loved, but she did not respond to those feelings and now it's too late. Here, the land, the house turned out to be a panacea for love, which does not seem to me very chaste.

Of all these stories, I mean "Wuthering Heights," "Pride and Prejudice", "War and Peace", "The Brothers Karamazov" and others, "Gone with the Wind" were really so windy that you have to wonder what exactly it is telling about.

"Получава 10 Оскара...", което е рекорд. Но, не смятам, че това би си проличало единствено от гледането на филма. Доста разтеглен във времето, филмът ни показва отношенията между хора, въвлечени във положение на война. "Цяла цивилизация, отнесена от вихъра". Как странно този цитат от началото на филма ми напомни за отношенията между хората през последните двадесет години в нашата мила родина.

Вместо любовен триъгълник, отнесените ни предлагат любовен четириъгълник, брилиянтно гарниран с много лицемерие, алчност, безчувственост и фалшив успех. Поне истинската доброта запази честта, за която толкова много се говореше през целия филм. Реалистичен беше и финала, когато главната героиня стигна до истината за себе си - това, че е била истински обичана, а тя не е отвърнала на тези чувства и сега е вече прекалено късно. Тук, земята, домът се оказаха панацея за любовта, което не ми изглежда много целомъдрено.

От всички подобни сюжети, имам предвид "Брулени хълмове", "Гордост и предразсъдъци", "Война и мир", "Братя Карамазови" и други; "Отнесени от вихъра" беше наистина толкова отнесен, та да се чудиш за какво точно става въпрос.